Иран е многонационална държава. А режимът така и не се

Иран е многонационална страна. А режимът по този начин и не се оправя с настояванията на малцинствата, рецесиите и непрекъснатите митинги, написа.

Мащабът на насилието, което силите за сигурност използваха против стачкуващите в Иран, шокира популацията. В края на декември икономическата рецесия провокира всеобщи митинги в цялата страна. Властите реагираха с обсада на достъпа до интернет и напън, с цел да потушат протестите .

По публични данни  убити са 3117 души , измежду които и представители на силите за сигурност. Според правозащитните организации жертвите са доста повече. Базираната в Съединени американски щати правозащитна организация HRANA (Human Rights Activists News Agency) заяви, че до момента са доказани 6126 смъртни случая, измежду които 86 деца и 5777 стачкуващи, а други 17 091 случая се проверяват.

Жертвите са част от милионите младежи, които мечтаят за по-добър живот в родината си . Иран освен е в дълбока икономическа рецесия и страда от висока безработица – недостигът на вода и сушата усилват проблемите на хората и ги принуждават да напущат родните си места .

Данните на изследователския център към иранския парламент сочат, че през последните 30 години минимум 30 милиона души – или над една трета от популацията – са се преселили другаде в страната.

Перси и шиити

Иран е мултиетническа страна, включваща голям брой нации с дълга обща история.

След като арабите превземат тези територии през седми век, вкарват исляма. Но популацията резервира персийския език, който и до през днешния ден е главен притежател на иранската еднаквост.

През 16 век шах Исмаил I, създател на династията на Сефевидите, афишира шиитския ислям за държавна вяра. Така Иран съзнателно се разграничава от сунитската Османска империя, против която пази своята териториална целокупност.

В продължение на епохи Персия е водеща мощ в района. През 1935 година шах Реза Пахлави публично прекръства държавата „ Иран “, с цел да насърчи модерната национална еднаквост.

До през днешния ден сунитите в шиитски Иран са религиозна малцинствена група, съставляваща към пет до 10 % от популацията. Сунитите живеят най-вече в граничните райони.

Вътрешни спорове

Малцинствата, изключително в граничните региони, от десетилетия се оплакват от систематична дискриминация от страна на страната.

Политическата система се поддържа от идеологически правилни последователи на Ислямската република, чиято етническа принадлежност е без значение. Така например религиозният водач на страната, аятолах Али Хаменей, е азербайджанец; актуалният президент Масуд Пезешекиан е на половина кюрд, на половина азербайджанец; Али Шамхани, консултант на висшия водач, произлиза от семейство с арабски корени.

В държавните медии непрекъснато се популяризират известия за дейностите на сепаратисти, които желали да хвърлят страната в безпорядък и да провокират революция. Повтарящите се митинги обаче демонстрират, че все по-голямо болшинство от обществото отхвърля съществуващата система . В същото време обаче до момента няма ясно дефинирана политическа опция, която да може да получи необятна поддръжка измежду недоволните в обществото.

Кюрдски области

Кюрдите, чиято бройка се прави оценка на сред девет и 12 милиона души, съставляват огромно, най-вече сунитско малцинство. Те са част от кюрдското население, разпръснато в четири страни: Иран, Ирак , Турция и Сирия . От разпадането на Османската империя насам доста кюрди мечтаят за самостоятелен Кюрдистан, само че до момента не са съумели да излязат с обща политическа програма .

Кюрдската република Махабад в Иран, учредена през 1946 година с поддръжката на Съветския съюз и просъществувала единствено единайсет месеца, и до през днешния ден въодушевява устрема към самостоятелност. Всички въстания на кюрдите в Иран до момента са били потушени – като например въстанието на лявата Демократична партия на Кюрдистан-Иран от 1967 година, ликвидирано от шах Мохамед Реза Пахлави .

По време на революцията от 1979 година много кюрди вземат участие в демонстрациите против шаха. След неговото събаряне от власт обаче новите управници им отхвърлят автономност. Избухналото директно по-късно – напролет на 1979 година – въстание е брутално потушено.

Вълните от митинги против режима се популяризират изключително бързо в кюрдските региони, както и митингите в цялата страна след гибелта на 22-годишната кюрдка Махса Джина Амини, задържана в Техеран за погрешно носене на ислямска кърпа и умряла по-късно в полицейски арест.

При съществуването на вълнения в кюрдските региони Техеран работи в тясно съдействие със прилежащите страни, изключително с Турция – публично под предлог за гарантиране на национална сигурност.

Азербайджанци

Две ирански провинции на северозападната граница носят имената Западен и Източен Азербайджан. Днешната държава Азербайджан е отделена от Иран през 1828 година след Руско-персийска война и има към 10,2 милиона поданици.

В Иран броят на жителите с азербайджански корени се прави оценка на към 18 милиона. В Техеран съществува угриженост от сепаратистки групи, които се стремят към основаването на самостоятелен „ Южен Азербайджан “. Същевременно в Баку съществуват националистически течения, които приказват за „ Велик Азербайджан “, който би включвал и иранските провинции.

Развитието на връзките сред Азербайджан и Израел през последните години е бодил в очите на Техеран. От революцията през 1979 година насам ръководещите заплашват страната Израел с заличаване и се пробват да се профилират като мощ, която пази потиснатите мюсюлмани в ислямския свят.

Белуджистан

Около три милиона от почти 92-милионното население на Иран живеят в провинция Систан и Белуджистан в югоизточната част на страната. По-голямата част от тях са сунитски белуджи – етническа група, която живее и в Пакистан и Афганистан .

Иранското управление се отнася недоверчиво към съдействието сред сунитските племена по границата. Граничната област се счита за мъчно контролируема и в това време е един от най-бедните региони в Иран. Много хора претърпяват от контрабанда, изключително на горива или опиати.

Броят на изтезанията за наркопрестъпления в Белуджистан е доста висок: от 975 документирани изтезания през 2024 година 503, или повече от половината, произтичат от присъди, свързани с упойващи субстанции. Поради това правозащитни организации приканват Службата на Организация на обединените нации за битка с наркотиците и престъпността (UNODC) да се застъпи по-силно за прекратяване на смъртните санкции за наркопрестъпления.

Недоволството и гневът на белуджите към режима в Техеран са огромни. Националните митинги под мотото „ Жена, живот, независимост “ , които започнаха след гибелта на Махса Джина Амини през есента на 2022 година, доближиха и Белуджистан. Захедан, столицата на провинция Систан и Белуджистан, се трансформира в център на митингите и попадна под ударите на жестоката държавна принуда. Стигна се до арести на стачкуващи, някои от които впоследствие бяха наказани на смърт .

Надеждната информация за сегашните митинги обаче е много нищожна, защото режимът ограничи връзките, в това число с блокиране на достъпа до интернет .

dariknews.bg