Стефан Антонов: През 2021 г. България пое по пътя на Гърция и Италия, харчи без да мисли
„ Нарастването на задлъжнялостта би трябвало да бъде сигнал, че България е навлязла в нова фаза от икономическото си развиване. От 1997 до 2021 година всички държавни управления съблюдаваха финансовата дисциплинираност. 2021 година се трансформира в повратна точка, през която България пое по пътя на Гърция и Италия, които харчат без да мислят “.
Това съобщи в изявление за БГНЕС финансовият публицист и анализатор Стефан Антонов.
Вече няколко години подред имаме бюджетен недостиг.
„ Това е една доста рискова посока, по която сме тръгнали. Ако не се вземат незабавни ограничения, може да не можем да спрем “, предизвести анализаторът.
Той означи, че през последните една-две години се наслагва една илюзия, която би трябвало да бъде разсеяна.
„ В изявленията си при приемането на тазгодишния бюджет към този момент някогашният финансов министър Асен Василев споделяше, че бюджетът е уравновесен на 3% недостиг. Това е безспорна нелепост. Бюджетът може да бъде уравновесен единствено когато приходите са равни на разноските. Когато дефицитът е еднакъв на 3% от Брутният вътрешен продукт това е сигнал за проблем, изключително в случай че се случва за 3-та поредна година “, съобщи Антонов.
Анализаторът дефинира това като една „ методичност в безотговорността “, която води след себе си много проблеми.
„ Разходите за лихви станаха толкоз огромни по обслужването на дълга, че към този момент са съпоставими с заплащанията, които получава за една година Министерството на образованието. Ако на следващия ден учителите отново кажат желаеме да ни се вдигнат заплатите, може да се окаже, че разноските по лихвите към този момент пречат за тяхното увеличение “, изясни той.
Според него казусът може да се задълбочи през идната година, в случай че се осъществен допусканията на Министерството на финансите и бюджетният недостиг бъде сред 6-9% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на сред 12-18 милиарда лева
„ Министърът на финансите Людмила Петкова на конференцията в петък се опита да каже това по изкусен метод, тъй като, когато предшественикът ѝ служебният министър Росица Велкова през март предходната година изясни, че нещата са тревожни, тогава беше упрекната, че саботира присъединението ни към еврозоната. През предходната година от „ Продължаваме промяната “ не съумяха да сторят нищо за преодоляване на недостига и да материализират обвиняванията си, че тя приказва безконтролно. Росица Велкова се оказа права. Сега министър Петкова се пробва да каже дипломатично, че в случай че не се вземат ограничения, разноските ще продължат да нарастват по-бързо от приходите и в случай че тази спомагателна негативна разлика от 12 милиарда лева, която се обрисува, се добави към 6 милиарда през тази, дефицитът ще бъде 18 милиарда лева следващата година “, предизвести Антонов.
Мерките са известни и непопулярни. Това са увеличение на осигурителната тежест, заледяване на дадени разноски, повишение на налозите и на първо място на Данък добавена стойност, тъй като той носи най-вече доходи.
Говорейки за целите на бюджет 2025 година Стефан Антонов напомни, че през тази година имахме рекордно количество горски пожари и научихме какъв брой доста места страдат от дефицит на вода. В същото време сме в центъра на три рецесии – Близкия изток, Украйна и Западните Балкани, като в две от тези точки се водят дейни военни дейности.
„ Много е високо равнището на интернационалната неустановеност. Ако нашите политици са виновни, това, което се случи на КСНС би трябвало да се материализира под някаква форма с укрепване на защитата “, сподели той.
Анализаторът акцентира, че когато един недостиг се образува в резултат на някаква благоразумна стратегия, той не е толкоз заплашителен.
„ Когато обаче той се образува от заплащания за ястие и пиянство, тъй като в нашия случай 50% от структурата на разноските се образува от настоящия заплащания за заплати и пенсии, той бива осъден от интернационалните пазари “, съобщи Антонов.
Анализаторът означи и тревожната наклонност от увеличение на дълга за покриване на бюджетния недостиг, а не за изплащането на остарели отговорности.
„ Ако заемите се теглят за да се финансират бюджетни дефицити, задлъжнялостта нараства. Единствено през 2022 година дългът набъбна номинално, само че не и като % от Брутният вътрешен продукт, тъй като тогава имахме висока инфлация, с която успяхме да компенсираме. Във всички останали години дългът пораства и като номинал, и като релативно изражение по отношение на Брутният вътрешен продукт. В последна сметка стигаме до там, че разноските за лихви стават толкоз високи, че изяждат от заплащанията за всичко останало “, съобщи финансовия публицист.
Стратегията за ръководство на държавния дълг, призната през предходната есен, планува да се изтеглят 32-33 милиарда лева
„ С това нарастване на бюджетния недостиг, както се предвижда, в случай че не се вземат някакви други ограничения, това значи или да се подхващат някои доста мъчителни ограничения през идващите няколко месеца в обществените финанси или потребността от нови заеми да скочи до 40 милиарда лева до 2026 година “, предизвести Стефан Антонов.
Това съобщи в изявление за БГНЕС финансовият публицист и анализатор Стефан Антонов.
Вече няколко години подред имаме бюджетен недостиг.
„ Това е една доста рискова посока, по която сме тръгнали. Ако не се вземат незабавни ограничения, може да не можем да спрем “, предизвести анализаторът.
Той означи, че през последните една-две години се наслагва една илюзия, която би трябвало да бъде разсеяна.
„ В изявленията си при приемането на тазгодишния бюджет към този момент някогашният финансов министър Асен Василев споделяше, че бюджетът е уравновесен на 3% недостиг. Това е безспорна нелепост. Бюджетът може да бъде уравновесен единствено когато приходите са равни на разноските. Когато дефицитът е еднакъв на 3% от Брутният вътрешен продукт това е сигнал за проблем, изключително в случай че се случва за 3-та поредна година “, съобщи Антонов.
Анализаторът дефинира това като една „ методичност в безотговорността “, която води след себе си много проблеми.
„ Разходите за лихви станаха толкоз огромни по обслужването на дълга, че към този момент са съпоставими с заплащанията, които получава за една година Министерството на образованието. Ако на следващия ден учителите отново кажат желаеме да ни се вдигнат заплатите, може да се окаже, че разноските по лихвите към този момент пречат за тяхното увеличение “, изясни той.
Според него казусът може да се задълбочи през идната година, в случай че се осъществен допусканията на Министерството на финансите и бюджетният недостиг бъде сред 6-9% от Брутният вътрешен продукт, което се равнява на сред 12-18 милиарда лева
„ Министърът на финансите Людмила Петкова на конференцията в петък се опита да каже това по изкусен метод, тъй като, когато предшественикът ѝ служебният министър Росица Велкова през март предходната година изясни, че нещата са тревожни, тогава беше упрекната, че саботира присъединението ни към еврозоната. През предходната година от „ Продължаваме промяната “ не съумяха да сторят нищо за преодоляване на недостига и да материализират обвиняванията си, че тя приказва безконтролно. Росица Велкова се оказа права. Сега министър Петкова се пробва да каже дипломатично, че в случай че не се вземат ограничения, разноските ще продължат да нарастват по-бързо от приходите и в случай че тази спомагателна негативна разлика от 12 милиарда лева, която се обрисува, се добави към 6 милиарда през тази, дефицитът ще бъде 18 милиарда лева следващата година “, предизвести Антонов.
Мерките са известни и непопулярни. Това са увеличение на осигурителната тежест, заледяване на дадени разноски, повишение на налозите и на първо място на Данък добавена стойност, тъй като той носи най-вече доходи.
Говорейки за целите на бюджет 2025 година Стефан Антонов напомни, че през тази година имахме рекордно количество горски пожари и научихме какъв брой доста места страдат от дефицит на вода. В същото време сме в центъра на три рецесии – Близкия изток, Украйна и Западните Балкани, като в две от тези точки се водят дейни военни дейности.
„ Много е високо равнището на интернационалната неустановеност. Ако нашите политици са виновни, това, което се случи на КСНС би трябвало да се материализира под някаква форма с укрепване на защитата “, сподели той.
Анализаторът акцентира, че когато един недостиг се образува в резултат на някаква благоразумна стратегия, той не е толкоз заплашителен.
„ Когато обаче той се образува от заплащания за ястие и пиянство, тъй като в нашия случай 50% от структурата на разноските се образува от настоящия заплащания за заплати и пенсии, той бива осъден от интернационалните пазари “, съобщи Антонов.
Анализаторът означи и тревожната наклонност от увеличение на дълга за покриване на бюджетния недостиг, а не за изплащането на остарели отговорности.
„ Ако заемите се теглят за да се финансират бюджетни дефицити, задлъжнялостта нараства. Единствено през 2022 година дългът набъбна номинално, само че не и като % от Брутният вътрешен продукт, тъй като тогава имахме висока инфлация, с която успяхме да компенсираме. Във всички останали години дългът пораства и като номинал, и като релативно изражение по отношение на Брутният вътрешен продукт. В последна сметка стигаме до там, че разноските за лихви стават толкоз високи, че изяждат от заплащанията за всичко останало “, съобщи финансовия публицист.
Стратегията за ръководство на държавния дълг, призната през предходната есен, планува да се изтеглят 32-33 милиарда лева
„ С това нарастване на бюджетния недостиг, както се предвижда, в случай че не се вземат някакви други ограничения, това значи или да се подхващат някои доста мъчителни ограничения през идващите няколко месеца в обществените финанси или потребността от нови заеми да скочи до 40 милиарда лева до 2026 година “, предизвести Стефан Антонов.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ