ДСБ - сектантски курс на благородна самоизолация
Напускането на младежкия клуб на ДСБ е поредна стъпка на преход на тази партия от политическото към виртуалното пространство. Създадена в следствие от рецесията на Съюз на демократичните сили през 2001-2004 година, ДСБ имаше упоритостта да " избави духа " на демократичната общественост, зарязан от " разпадащото се тяло " на Съюз на демократичните сили, попаднал под контрола на инерция и дребни сметки и ползи.
С риск да си навлека " похвали ", мисля, че опитът беше несполучлив. На мястото на изпадналия в рецесия Съюз на демократичните сили, получил 18 на 100 от гласовете на изборите от 2001 година, през десетилетието след 2004 година се появиха две обособени партии (без да броим по-малките разколнически групи), които поотделно с труд прекосяваха 4 процентовата преграда, а дружно - в Синя коалиция или Реформаторски блок - мъчно доближиха двуцифрен резултат. Разцеплението на процедура инвалидизира демократичната общественост и отвори опцията за посткомунистическата олигархия да управлява значимите политически сили в целия политически набор.
В началото ДСБ обединяваше поредност значими фигури в демократичното пространство, които играеха основна роля в парламентарните диспути като представители на опозицията и вдъхновители на демократичното публично мнение. Това бе доста основна привилегия за една партия с ясно персонализирано водачество в лицето на Иван Костов.
За страдание, тези значими фигури се оказаха безпомощни да извадят ДСБ от самоналоженото й гето - от сектантското самочувствие, че този релативно дребен полктически клуб е притежател на истината от първа инстанция в българската политика и единствен поръчител за демократичното развиване на страната. Сектантската атмосфера в партията се определяше от обстоятелството, че към нея се ориентираха по-радикалните и непримирими антикомунисти, отхвърлящи опцията за политически взаимни отстъпки с " комунисти и мафиоти ". Този еретически курс на " благородна самоизолация " се поддържаше и от избрани личностни качества на партийния водач Иван Костов, които са добре известни.
Напускането на Младежкия клуб на ДСБ през днешния ден ми припомня на едно друго овакантяване - отпреди 10-12 години - нацяло едно младо потомство водачи, израстнали в ДСБ. Може би не всички си спомнят, че известни през днешния ден политици от междинното потомство - Даниел Митов, Прошко Прошков, Петър Николов, Христо Ангеличин - започнаха своята политическа кариера в ДСБ, само че бяха приинудени да изоставен, тъй като в партията нямаше атмосфера на свободно развиване и водачество. Иван Костов има безспорни заслуги като общественик, само че отношението му към сътрудници, сътрудници и съидейници постоянно е било безпричинно сурово и постоянно отвратително.
С отдръпването на Иван Костов от лидерската позиция спускането на партията по наклонената повърхност не бе овладяно. Радан Кънев има безспорни качества, само че интелектът и прагматизмът му не се оказаха задоволителни с цел да изведат ДСБ от порядъка на " борещите се за 4 на 100 " партии. След отдръпването му - при поредна загуба от 2017 година партията бе дефинитивно и мисля - окончателно маргинализирана.
ДСБ има личностен капацитет, на който могат да завидят доста по-големи и сполучливи партии. Нека напомним: в ДСБ членуват - или най-малко членуваха - Веселин Методиев, Екатерина Михайлова, Светослав Малинов, Димитър Бъчваров, Иван Н. Иванов,, Евгени Чачев... Сигурен съм, че пропущам значими имена. Който и да е от тези хора, определен на лидерска позиция би сложил своите забележително високи професионални и човешки качества като стандарт разполагаем и следване на ДСБ. Не е все едно кой върви отпред.
За страдание, в българската политика един слизащ от публична позиция водач прекомерно постоянно се изкушава да сложи на своето място някого, който не би бил опасност нито за опазване неофициалната му власт, нито за " ореола " му на неосъществим лидерски връх. Аз не недооценявам капацитета на сегашния водач на ДСБ Атанас Атанаов. Познавам го от дълго време и съм осведомен с качествата му - както професионални, по този начин и човешки, лидерски. Мисля, че е доста сполучлив в своята сфера на специалист по сигурността, само че не зная дали има харизма и мащаб на политическа визия, способна да осмисли и активизира една политическа общественост.
В интервала на неговото управление ДСБ избледня като обществено наличие и се осъществя като присъдружна организация на амбициозната партия на " жълтопаветните " демократични интелектуалци Да, България. В продължение на години не съм чул глас от редовете на ДСБ, който да задава визия, да дефинира трендове, да генерира хрумвания. Създадена с цел да " избави духа " на демократичната общественост, през днешния ден ДСБ е принудена безпомощно да следи по какъв начин младежкият дух напуща нейното все по-изнемощяло тяло. Жалко!
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
С риск да си навлека " похвали ", мисля, че опитът беше несполучлив. На мястото на изпадналия в рецесия Съюз на демократичните сили, получил 18 на 100 от гласовете на изборите от 2001 година, през десетилетието след 2004 година се появиха две обособени партии (без да броим по-малките разколнически групи), които поотделно с труд прекосяваха 4 процентовата преграда, а дружно - в Синя коалиция или Реформаторски блок - мъчно доближиха двуцифрен резултат. Разцеплението на процедура инвалидизира демократичната общественост и отвори опцията за посткомунистическата олигархия да управлява значимите политически сили в целия политически набор.
В началото ДСБ обединяваше поредност значими фигури в демократичното пространство, които играеха основна роля в парламентарните диспути като представители на опозицията и вдъхновители на демократичното публично мнение. Това бе доста основна привилегия за една партия с ясно персонализирано водачество в лицето на Иван Костов.
За страдание, тези значими фигури се оказаха безпомощни да извадят ДСБ от самоналоженото й гето - от сектантското самочувствие, че този релативно дребен полктически клуб е притежател на истината от първа инстанция в българската политика и единствен поръчител за демократичното развиване на страната. Сектантската атмосфера в партията се определяше от обстоятелството, че към нея се ориентираха по-радикалните и непримирими антикомунисти, отхвърлящи опцията за политически взаимни отстъпки с " комунисти и мафиоти ". Този еретически курс на " благородна самоизолация " се поддържаше и от избрани личностни качества на партийния водач Иван Костов, които са добре известни.
Напускането на Младежкия клуб на ДСБ през днешния ден ми припомня на едно друго овакантяване - отпреди 10-12 години - нацяло едно младо потомство водачи, израстнали в ДСБ. Може би не всички си спомнят, че известни през днешния ден политици от междинното потомство - Даниел Митов, Прошко Прошков, Петър Николов, Христо Ангеличин - започнаха своята политическа кариера в ДСБ, само че бяха приинудени да изоставен, тъй като в партията нямаше атмосфера на свободно развиване и водачество. Иван Костов има безспорни заслуги като общественик, само че отношението му към сътрудници, сътрудници и съидейници постоянно е било безпричинно сурово и постоянно отвратително.
С отдръпването на Иван Костов от лидерската позиция спускането на партията по наклонената повърхност не бе овладяно. Радан Кънев има безспорни качества, само че интелектът и прагматизмът му не се оказаха задоволителни с цел да изведат ДСБ от порядъка на " борещите се за 4 на 100 " партии. След отдръпването му - при поредна загуба от 2017 година партията бе дефинитивно и мисля - окончателно маргинализирана.
ДСБ има личностен капацитет, на който могат да завидят доста по-големи и сполучливи партии. Нека напомним: в ДСБ членуват - или най-малко членуваха - Веселин Методиев, Екатерина Михайлова, Светослав Малинов, Димитър Бъчваров, Иван Н. Иванов,, Евгени Чачев... Сигурен съм, че пропущам значими имена. Който и да е от тези хора, определен на лидерска позиция би сложил своите забележително високи професионални и човешки качества като стандарт разполагаем и следване на ДСБ. Не е все едно кой върви отпред.
За страдание, в българската политика един слизащ от публична позиция водач прекомерно постоянно се изкушава да сложи на своето място някого, който не би бил опасност нито за опазване неофициалната му власт, нито за " ореола " му на неосъществим лидерски връх. Аз не недооценявам капацитета на сегашния водач на ДСБ Атанас Атанаов. Познавам го от дълго време и съм осведомен с качествата му - както професионални, по този начин и човешки, лидерски. Мисля, че е доста сполучлив в своята сфера на специалист по сигурността, само че не зная дали има харизма и мащаб на политическа визия, способна да осмисли и активизира една политическа общественост.
В интервала на неговото управление ДСБ избледня като обществено наличие и се осъществя като присъдружна организация на амбициозната партия на " жълтопаветните " демократични интелектуалци Да, България. В продължение на години не съм чул глас от редовете на ДСБ, който да задава визия, да дефинира трендове, да генерира хрумвания. Създадена с цел да " избави духа " на демократичната общественост, през днешния ден ДСБ е принудена безпомощно да следи по какъв начин младежкият дух напуща нейното все по-изнемощяло тяло. Жалко!
Коментарът е от профила на Огнян Минчев във фейсбук. Заглавието е на редакцията
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ