Кофликтът между Русия и Украйна: Изненада или очаквана война?
Напрежението сред Украйна и Русия ескалира – изненада ли е протичащото се сега или по-скоро е закономерно развиване след близо десетилетие на спор? Нека се обърнем към историята.
За да разберем протичащото се в Украйна, би трябвало да се върнем в 2013 година Тогава президент на Украйна е Виктор Янукович. Лидерът е непосредствен до Русия, само че и ръководи народ, който единствено няколко години по-рано с всеобщи митинги е изискал страната да стане член на НАТО и на Европейския съюз.
Така наречената „ Оранжева гражданска война “ обаче бледнее пред „ Евромайдана “, който стартира в центъра на Киев, когато Янукович афишира, че приключва договарянията за свободна търговия с Европейски Съюз и потегля към доближаване с Русия.
Протестите ескалират и при започване на 2014 година полицията и спецчастите стартират да стрелят с бойни патрони по стачкуващите. Сблъсъците трансформират централните елементи на украинските градове в полесражение. Жертвите и вредите са огромни.
Украинският парламент отстранява от власт Виктор Янукович.
Той бяга в Русия преди да бъде задържан и афишира, че е жертва на прелом.
Скоро след промяната на властта в Киев, огромни рускоезични общности в източните елементи на Украйна стартират митинги. В началото на март 2014 година бойци без обозначения окупират Крим. Малко по-късно се организира референдум с резултат – 95% желаят полуостровът да мине към Руската федерация. Тя публично поема контрола над него.
Междувременно проруски сепаратисти овладяват огромни елементи от Донбас и афишират основаването на две по този начин наречени „ национални републики “. Около основния промишлен град Донецк се води пълномащабна революция с авиоудари, танкове и артилерия.
Конфликтът се трансформира във водеща международна вест през юли 2014 година, когато над Донбас е свален пътнически аероплан с 298 души на борда. Голяма част от тях са холандски жители.
Международно следствие излиза със заключението, че съветска зенитна ракета е била изстреляна по самолета от позиции на сепаратистите. Москва и досега отхвърля да има общо с нещастието.
В опит спорът да бъде позволен, представители на Украйна, Русия и сепаратистите сядат на масата за договаряния. През септември 2014 година и февруари 2015 година са подписани по този начин наречените Мински съглашения. Те не довеждат до преустановяване на огъня, само че най-малко в известна степен понижават потреблението на тежки въоръжения изключително в регионите с цивилно население.
След години на непрестанни престрелки и нулев напредък в търсенето на финален мир, спорът в Украйна още веднъж притегля вниманието на света при започване на 2021 година, когато Джо Байдън стартира мандата си като президент на Съединени американски щати. Тогава Русия стартира да натрупа войски по границата си с Украйна.
Прави го на няколко пъти, като постоянно обяснението на Москва е, че организира учения и след края им изтегля силите си. През декември 2021 година обаче сателитните изображения и разследващите данни демонстрират, че 100-хилядна войска е на границата сред Русия и Украйна.
На 24 януари тази година НАТО покачва бойната си подготвеност и изпраща самолети и бойни кораби на източния си фланг. Западните страни стартират да изтеглят жителите си от Украйна. Русия желае НАТО да се изтегли до границите си от 1997 година Алиансът отхвърля.
На 2 февруари Съединени американски щати изпращат общо 3000 спомагателни бойци в Германия, Полша и Румъния. Междувременно опитите на европейските водачи да понижат напрежението сред Москва и Вашингтон удрят на камък.
За да научите първи най-важното, изтеглете приложението на bTV Новините за и!
Бъдете с нас и във и!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ