На 21 декември 1969 година, в сърцето на Париж, се

На 21 декември 1969 година, в сърцето на Париж, се ражда Жули Делпи – актриса, сценарист, режисьор и певица, чийто гений и разсъдък издигат името ѝ измежду най-изтънчените представители на международното кино. Дъщеря на театрални артисти, Жули израства измежду книгите, пиесите и безкрайни полемики за изкуството. Тази културна среда оформя нейната персона и пробужда дълбоката ѝ пристрастеност към киното.

Жули стартира актьорската си кариера едвам на 14 години, когато е видяна от именития режисьор Жан-Люк Годар . Дебютът ѝ във кино лентата „ Détective “ (1985) слага началото на кариера, изпълнена с триумфи. През 1990 година тя взе участие в „ Европа, Европа “, който получава интернационално самопризнание и я утвърждава като обещаващ млад гений. Нейната естествена хубост, неподправеност и дълбока емоционалност пленяват феновете, само че Жули не се задоволява да бъде единствено актриса – тя има какво да каже и зад камерата.

Трилогията „ Преди изгрев “, „ Преди залез “ и „ Преди среднощ “

Истинският успех на Жули Делпи идва с присъединяване ѝ в сантименталната трилогия на Ричард Линклейтър . В ролята на Селин, тя основава един от най-запомнящите се облици в киното – жена, която въплъщава интелекта, романтиката и силата на същинската обич. Заедно с Итън Хоук , тя освен играе, само че и съавторства сюжетите на втория и третия филм, което ѝ носи номинации за „ Оскар “. Тази трилогия се трансформира в паметна, докосвайки сърцата на фенове по целия свят.

Жули Делпи не стопира да опитва и като режисьор основава филми, които съчетават комизъм, дълбочина и персонална страст. Нейният филм „ 2 дни в Париж “ (2007) демонстрира способността ѝ да споделя истории с откровеност и лекост, които резонират със феновете. Тя също по този начин написа и композира музика за някои от своите филми, доказвайки, че геният ѝ не познава граници.

Вярвам, че животът е поредност от случайности, които сами трансформираме в смисъл.

Изкуството е единственото място, където можеш да бъдеш същински почтен. Изкуството е най-хубавият метод да се противопоставиш на страха.

Романтиката не е в думите, а в тишината сред тях.

Любовта не е заричане, тя е деяние – всяка минута, всеки ден.

Мъжете постоянно мислят, че романтиката е вечеря на свещи. Но тя е в дребните неща – в метода, по който ме гледаш, когато не мислиш, че те виждам.

Хората постоянно мислят, че сантименталните филми са банални, само че в тях има същинска магия.

Любовта е комплицирано, само че красиво уравнение. Истинската романтика е в дребните жестове.

Холивуд обича клишетата, само че аз постоянно диря истината.

Филмът е като любовно писмо към чужд. Никога не знаеш кой ще го прочете и по какъв начин ще го разбере.

Вярвам, че всяка жена има история, която заслужава да бъде разказана.

Любовта е като Париж – постоянно красива, даже, когато вали.

Не се опасявам от неуспех – опасявам се от неналичието на пристрастеност.

Киното е моят дом, където съм най-близо до себе си. Не фотографирам филми, с цел да бъда обичана, фотографирам филми, с цел да кажа нещо, което ме боли.

Франция ме научи да оценявам изкуството, а Америка – да го върша налично.