Foreign Affairs: Каква може да бъде войната с Иран?
Напрежението сред Иран и Съединени американски щати доближи най-високата си точка напоследък. Ядреното съглашение с Иран, подписано през 2015 година, е в увиснало положение.
Администрацията на Тръмп употребява наказания, с цел да задуши стопанската система на Иран и през май изпрати самолетоносач, системи за противоракетна защита и четири бомбардировача в Близкия изток, написа "Поглед инфо ".
В допълнение, Вашингтон изтегля помощния личен състав от посолството си в Багдад, защото разследващите служби оповестяват, че Иран се готви да нанася удари по американски цели с опосредстваните си военни елементи в чужбина.
Съединените щати също обявиха, че най-вероятно Иран стои зад нападението над петролните танкери под флага на Саудитска Арабия, Норвегия и Обединените арабски емирства.
Освен това администрацията на Съединени американски щати счита, че Иран краткотрайно е разположил ракети на дребни кораби в Персийския залив.
В началото на май Джон Болтън, консултант на президента на Съединени американски щати по националната сигурност, обществено заплаши Иран и разгласи готовността да се отговори на всяко иранско нахлуване, „ подхванато от опосредстваните сили, КСИР или постоянните ирански въоръжени сили “.
Добрата вест е, че действителната обстановка не е толкоз неприятна, колкото наподобява. Изглежда, че никой от играчите - може би като се изключи Джон Болтън, не желае война. Военната тактика на Иран е да избегне пряк конфликт със Съединени американски щати.
Вашингтон зае безапелационна социална позиция, подкрепена от разполагането на спомагателен боен контингент в района, само че тази стъпка не може да бъде наречена поредна или извънредно необикновена.
Ако Съединени американски щати в действителност се подготвяха за война, притокът на военна техника и военни чиновници към този район щеше да бъде доста по-голям по размер.
Лошата вест е, че войната продължава да е допустима. Дори в случай че никоя от страните не желае да се бие, неправилна оценка на обстановката, пропуснат сигнал, както и логиката на ескалация, могат да доведат до обстоятелството, че даже нищожен конфликт може да докара до огромен пожар - с пагубни последствия за Иран, Съединени американски щати и Близкия изток.
Конфликтът евентуално ще стартира с незначителна офанзива от страна на Иран, ролята си в която той няма да може да отхвърли, към цел, обвързвана със Съединени американски щати. Според този сюжет иранските водачи стигат до заключението, че е време уверено да се отговори на дейностите на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Шиитските милиции в Ирак, с връзки в Иран, ще нанесат удари по американски боен ескорт и ще убият няколко бойци, или ирански оперативни звена ще нападат различен танкер в Персийския залив, което този път ще докара до разлив на петрол.
От предходния опит Техеран знае, че сходни офанзиви не провокират директен отговор от страна на Съединени американски щати, при изискване че е допустимо по някакъв метод да се отхвърли тяхното присъединяване. Например, опосредстваните ирански сили в Ирак убиха към 600 американски бойци сред 2003 и 2011 година и това нямаше съществени последствия за Иран.
Този път обаче обстановката е друга. След офанзивата на Иран администрацията на Тръмп ще реши да нанесе удар по няколко военни цели в Иран - тъкмо както те удариха сирийските цели през 2017 година и през 2018 година, откакто режимът на президента Башар ал Асад употребява химическо оръжие.
Използвайки Военновъздушни сили и Военноморски сили, които към този момент са ситуирани в Близкия изток, Съединени американски щати ще нанесат удари по иранските пристанища или подготвителен лагер за иракските шиитски сили. Посредством обществени и частни канали държавното управление на Съединени американски щати ще регистрира еднократен удар за „ възобновяване на възпирането “ и в случай че Иран се съобщи, това няма да има други последствия. В идеалния случай Иран ще включи на задна и това ще е всичко.
В връзките сред Съединени американски щати и Иран съществува огромна възможност от погрешно пояснение на дейностите на другата страна, изключително когато и двамата участници са принудени да работят в период, учреден на неразбираема информация и при съществуване на надълбоко взаимно съмнение.
Иран може да пояснява неправилно еднократен удар на Съединени американски щати и да го схване като начало на забележителна военна акция, изискваща неотложен и недопечен отговор.
За изключително сериозна може да се смята заплахата Съединени американски щати да изпратят неразбираеми сигнали до Иран, поради наклонността на Тръмп да разгласява груби известия в „ Туитър “, както и обстоятелството, че неговите съветници по национална сигурност оферират даже по-„ ястребови “ стратегии от него.
И двете страни ще бъдат изправени пред сериозна алтернатива в региона на сигурността, защото защитните ограничения на всяка от тях може да наподобява нападателна за отсрещната страна.
Да предположим, че по време на сходна рецесия Съединени американски щати решат да изпратят самолетоносачи, бойни кораби, бомбардировачи и военни в района, с цел да защитят себе си и своите съдружници.
Иранските военни може да заключат, че Вашингтон е на път да стартира по-голямо нахлуване. Представете си също Иран да реши да отбрани своите ракети и мини от превантивния удар на Съединени американски щати и по тази причина стартира да ги изтегля от складовете и да ги разпръсква.
САЩ могат да изтълкуват такива защитни ограничения като подготовка за огромна ескалация - и да отговорят с превантивния удар, който Иран се опита да избегне.
Според различен сюжет, всички тези разновидности за ескалационен напън водят до по-голям спор. Съединени американски щати могат да ударят няколко ирански кораба, атакувайки пристанище и няколко образователни лагера.
Иран ще сложи мини и ще нападна американските кораби в Персийския залив. Иранските опосредствани сили ще убият десетки американски бойци, филантропични служащи и дипломати в района, до момента в който ракетите на Иран ще нанесат удари по американските бази в Бахрейн, Саудитска Арабия и ОАЕ, причинявайки лимитирани вреди.
На всеки стадий Иран ще се пробва да избави репутацията си, като показва своята увереност, само че към момента няма да стартира пълномащабна война. Вашингтон, пробвайки се да „ възвърне сдържаността “, всякога по-агресивно ще нанася ответни удари. Скоро и двете страни ще се плъзнат в цялостни враждебни дейности.
На този стадий Съединени американски щати са изправени пред избор: да продължат да ескалират в отговор на удар или да смажат съперника, като унищожат допустимо най-вече военни уреди, както направиха Съединени американски щати по време на интервенция „ Пустинна стихия “ против Ирак през 1991 година.
Пентагонът предлага "мощен удар ", с цел да не остави американските сили уязвими при по-нататъшни ирански офанзиви. Болтън и държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео поддържат този проект.
Тръмп би се съгласил, тъй като счита огромната интервенция за единственият метод да се избегне оскърбление.
Съединени американски щати ще изпратят към 120 хиляди бойци в базите в Близкия изток и в този случай броят им ще се приближи до цифрата (от 150 хиляди до 180 хиляди), ситуирани във всеки даден миг в Ирак от 2003 до 2008 година Американската авиация ще нанесе удари по стандартните военни уреди в Иран, както и върху забележителна част от нуклеарната инфраструктура на Иран - в Нетенсе, Фордо, Арак и Исфахан. Докато военните не стартират сухопътна инвазия и не се пробват да смъкват режима в Иран, обаче в този район към този момент се изпращат сухопътни сили и при нужда те са подготвени за навлизане.
След известно време иранските въоръжени сили ще бъдат смазани, само че преди този момент те ще организират мощно нахлуване. Иран ще усили броя на сухопътните мини и също по този начин ще провежда голям брой дребни офанзиви с катери против американските сили в Персийския залив.
Ракетните офанзиви, хакерските атаки и другите сходни актове на бойкот против цели в Персийския залив ще провокират внезапно нарастване на цените на петрола за няколко седмици или месеци и, евентуално, цената на петрола ще доближи 150 $ за барел или даже ще надвиши това равнище.
Иран ще изстреля оптималното вероятното количество ракети по американските военни уреди. Много ракети няма да доближат задачата, само че не всички.
Иранските опосредствани сили ще нападат американските войски в Афганистан, Ирак и Сирия, до момента в който подкрепяните от Иран хусити-бунтовници в Йемен ще засилят ракетните офанзиви против Саудитска Арабия.
Иран може даже да се опита да извърши терористична офанзива против посолствата на Съединени американски щати или върху военните им обекти по целия свят - само че най-вероятно те ще бъдат несполучливи, защото сходни офанзиви са сложни за осъществяване.
Израел евентуално ще бъде замесен в този спор заради конфликтите с бойците от „ Хизбулла “, членове на шиитските милиции и политически партии в Ливан.
Иран има голямо въздействие върху „ Хизбулла “ и може да нападна Израел, употребявайки арсенала си от 130 000 ракети и по този метод да се опита да увеличи цената на този спор за Съединени американски щати и за един от най-близките съдружници на Америка.
В резултат на този тип офанзива наподобява, че израелската система за противоракетна защита „ Железен купол “ ще бъде деактивирана и тогава Израел няма да има различен избор, с изключение на да нападна крепостите на „ Хизбулла “ в южен Ливан и, евентуално, в южната част на Сирия.
По този метод конфликтът сред Съединените щати и Иран в този момент ще обхване целия район и освен иранското управление и народ в този момент ще претърпят големи загуби, а и Съединени американски щати, Израел, Ливан, страните от Персийския залив и другите районни играчи ще платят сериозна цена в кръв и скъпи активи.
Дори в този миг, когато главните военни интервенции ще бъдат спрени, самият спор няма да завърши. Ще бъде мъчно да се унищожат иранските опосредствани сили благодарение на стандартни военни тактики, до момента в който техните представители ще нападат американските бойци и въоръжените сили на съдружниците на Америка в Близкия изток още доста години.
Американските въздушни удари ще накарат иранската нуклеарна стратегия да изостане от проектите за интервал от 18 месеца до три години. Въздушните удари обаче не са в положение да унищожат научните познания и наличните технологии и тогава Иран може да направи осъществяването на своята стратегия още по-сигурно и да стартира да основава нуклеарни оръжия - а това е задачата, от която до момента се отхвърляше.
Освен това, даже в случай че Съединени американски щати влязат в този спор, като се надяват по този метод единствено да отслабят военно Иран, те скоро ще се сблъскат с проблеми вкъщи, както и с апели от Йерусалим, Рияд и Абу Даби за заличаване на Ислямската република.
В резултат на това Съединени американски щати може да вземат участие в интервенцията за събаряне на режима, каквато те започнаха в Ирак през 2003 година и в Либия през 2011 година - само че този път тя ще бъде доста по-мащабна. Населението на Иран през днешния ден е 80 милиона, което е три пъти повече от популацията на Ирак. Топографията на Иран е доста по-сложна, в сравнение с в Ирак.
С течение на времето цената на такова настъпление ще възлезе на трилиони долари. И също по този начин да вземе поради дестабилизиращия резултат от рецесията с бежанците, която може да стартира в страна, чието население подхожда на популацията на Афганистан, Ирак и Сирия взети дружно.
Вместо това Съединени американски щати могат да се опитат да смъкват режима на Ислямската република, без да прибягват до инвазия, както се пробваха да създадат в Ирак през 90-те години.
Въпреки това, за разлика от доста други страни от Близкия Изток, които станаха нестабилни през последните години, Иран не е изкуствена групировка от интервала на европейския колониализъм, а хилядолетна цивилизация с надълбоко затвърден шовинизъм. Иранците евентуално няма да отговорят на огромна война със Съединени американски щати с обвинявания към тяхното управление и с опити да го смъкват.
Но даже и да създадат това, най-вероятният резултат ще бъде преход от чиновническо ръководство към военна тирания, ръководена от мощен КСИР. В най-лошия сюжет вътрешният срив може да докара до революция, както беше при няколко съседи на Иран и тогава може да се трансформира в леговище за терористите, както и в източник на големи потоци от бежанци.
Дори обстановката да не се развие съгласно някой от най-лошите сюжети, всяка война с Иран в продължение на доста години ще обвърже Съединени американски щати с следващия спор в Близкия Изток.
Подобна война и последствията от нея евентуално ще костват стотици милиарди долари, което ще сложи в сложна позиция освен Тръмп, само че и бъдещите американски президенти. Подобни задължения ще значат края на препоръчаното прекосяване на Съединени американски щати към конкуренция на равнище суперсили с Русия и Китай.
Най-вероятно всички участници са наясно със съществуващите закани - не на последно място и управлението на Иран, за което войната със Съединени американски щати ще стане изключително пагубна по своите последици.
Поради тази причина и двете страни ще продължат да се пробват да избегнат пълномащабна война. Обаче от време на време има войни, които никой не желае. Администрацията на Тръмп и управлението на Ислямската република би трябвало да работят доста по-внимателно, в случай че не желаят да хвърлят своите страни в рискова и скъпа серпантина, която бързо да излезе отдолу под надзор.
Превод: В.Сергеев
Администрацията на Тръмп употребява наказания, с цел да задуши стопанската система на Иран и през май изпрати самолетоносач, системи за противоракетна защита и четири бомбардировача в Близкия изток, написа "Поглед инфо ".
В допълнение, Вашингтон изтегля помощния личен състав от посолството си в Багдад, защото разследващите служби оповестяват, че Иран се готви да нанася удари по американски цели с опосредстваните си военни елементи в чужбина.
Съединените щати също обявиха, че най-вероятно Иран стои зад нападението над петролните танкери под флага на Саудитска Арабия, Норвегия и Обединените арабски емирства.
Освен това администрацията на Съединени американски щати счита, че Иран краткотрайно е разположил ракети на дребни кораби в Персийския залив.
В началото на май Джон Болтън, консултант на президента на Съединени американски щати по националната сигурност, обществено заплаши Иран и разгласи готовността да се отговори на всяко иранско нахлуване, „ подхванато от опосредстваните сили, КСИР или постоянните ирански въоръжени сили “.
Добрата вест е, че действителната обстановка не е толкоз неприятна, колкото наподобява. Изглежда, че никой от играчите - може би като се изключи Джон Болтън, не желае война. Военната тактика на Иран е да избегне пряк конфликт със Съединени американски щати.
Вашингтон зае безапелационна социална позиция, подкрепена от разполагането на спомагателен боен контингент в района, само че тази стъпка не може да бъде наречена поредна или извънредно необикновена.
Ако Съединени американски щати в действителност се подготвяха за война, притокът на военна техника и военни чиновници към този район щеше да бъде доста по-голям по размер.
Лошата вест е, че войната продължава да е допустима. Дори в случай че никоя от страните не желае да се бие, неправилна оценка на обстановката, пропуснат сигнал, както и логиката на ескалация, могат да доведат до обстоятелството, че даже нищожен конфликт може да докара до огромен пожар - с пагубни последствия за Иран, Съединени американски щати и Близкия изток.
Конфликтът евентуално ще стартира с незначителна офанзива от страна на Иран, ролята си в която той няма да може да отхвърли, към цел, обвързвана със Съединени американски щати. Според този сюжет иранските водачи стигат до заключението, че е време уверено да се отговори на дейностите на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп.
Шиитските милиции в Ирак, с връзки в Иран, ще нанесат удари по американски боен ескорт и ще убият няколко бойци, или ирански оперативни звена ще нападат различен танкер в Персийския залив, което този път ще докара до разлив на петрол.
От предходния опит Техеран знае, че сходни офанзиви не провокират директен отговор от страна на Съединени американски щати, при изискване че е допустимо по някакъв метод да се отхвърли тяхното присъединяване. Например, опосредстваните ирански сили в Ирак убиха към 600 американски бойци сред 2003 и 2011 година и това нямаше съществени последствия за Иран.
Този път обаче обстановката е друга. След офанзивата на Иран администрацията на Тръмп ще реши да нанесе удар по няколко военни цели в Иран - тъкмо както те удариха сирийските цели през 2017 година и през 2018 година, откакто режимът на президента Башар ал Асад употребява химическо оръжие.
Използвайки Военновъздушни сили и Военноморски сили, които към този момент са ситуирани в Близкия изток, Съединени американски щати ще нанесат удари по иранските пристанища или подготвителен лагер за иракските шиитски сили. Посредством обществени и частни канали държавното управление на Съединени американски щати ще регистрира еднократен удар за „ възобновяване на възпирането “ и в случай че Иран се съобщи, това няма да има други последствия. В идеалния случай Иран ще включи на задна и това ще е всичко.
В връзките сред Съединени американски щати и Иран съществува огромна възможност от погрешно пояснение на дейностите на другата страна, изключително когато и двамата участници са принудени да работят в период, учреден на неразбираема информация и при съществуване на надълбоко взаимно съмнение.
Иран може да пояснява неправилно еднократен удар на Съединени американски щати и да го схване като начало на забележителна военна акция, изискваща неотложен и недопечен отговор.
За изключително сериозна може да се смята заплахата Съединени американски щати да изпратят неразбираеми сигнали до Иран, поради наклонността на Тръмп да разгласява груби известия в „ Туитър “, както и обстоятелството, че неговите съветници по национална сигурност оферират даже по-„ ястребови “ стратегии от него.
И двете страни ще бъдат изправени пред сериозна алтернатива в региона на сигурността, защото защитните ограничения на всяка от тях може да наподобява нападателна за отсрещната страна.
Да предположим, че по време на сходна рецесия Съединени американски щати решат да изпратят самолетоносачи, бойни кораби, бомбардировачи и военни в района, с цел да защитят себе си и своите съдружници.
Иранските военни може да заключат, че Вашингтон е на път да стартира по-голямо нахлуване. Представете си също Иран да реши да отбрани своите ракети и мини от превантивния удар на Съединени американски щати и по тази причина стартира да ги изтегля от складовете и да ги разпръсква.
САЩ могат да изтълкуват такива защитни ограничения като подготовка за огромна ескалация - и да отговорят с превантивния удар, който Иран се опита да избегне.
Според различен сюжет, всички тези разновидности за ескалационен напън водят до по-голям спор. Съединени американски щати могат да ударят няколко ирански кораба, атакувайки пристанище и няколко образователни лагера.
Иран ще сложи мини и ще нападна американските кораби в Персийския залив. Иранските опосредствани сили ще убият десетки американски бойци, филантропични служащи и дипломати в района, до момента в който ракетите на Иран ще нанесат удари по американските бази в Бахрейн, Саудитска Арабия и ОАЕ, причинявайки лимитирани вреди.
На всеки стадий Иран ще се пробва да избави репутацията си, като показва своята увереност, само че към момента няма да стартира пълномащабна война. Вашингтон, пробвайки се да „ възвърне сдържаността “, всякога по-агресивно ще нанася ответни удари. Скоро и двете страни ще се плъзнат в цялостни враждебни дейности.
На този стадий Съединени американски щати са изправени пред избор: да продължат да ескалират в отговор на удар или да смажат съперника, като унищожат допустимо най-вече военни уреди, както направиха Съединени американски щати по време на интервенция „ Пустинна стихия “ против Ирак през 1991 година.
Пентагонът предлага "мощен удар ", с цел да не остави американските сили уязвими при по-нататъшни ирански офанзиви. Болтън и държавният секретар на Съединени американски щати Майк Помпео поддържат този проект.
Тръмп би се съгласил, тъй като счита огромната интервенция за единственият метод да се избегне оскърбление.
Съединени американски щати ще изпратят към 120 хиляди бойци в базите в Близкия изток и в този случай броят им ще се приближи до цифрата (от 150 хиляди до 180 хиляди), ситуирани във всеки даден миг в Ирак от 2003 до 2008 година Американската авиация ще нанесе удари по стандартните военни уреди в Иран, както и върху забележителна част от нуклеарната инфраструктура на Иран - в Нетенсе, Фордо, Арак и Исфахан. Докато военните не стартират сухопътна инвазия и не се пробват да смъкват режима в Иран, обаче в този район към този момент се изпращат сухопътни сили и при нужда те са подготвени за навлизане.
След известно време иранските въоръжени сили ще бъдат смазани, само че преди този момент те ще организират мощно нахлуване. Иран ще усили броя на сухопътните мини и също по този начин ще провежда голям брой дребни офанзиви с катери против американските сили в Персийския залив.
Ракетните офанзиви, хакерските атаки и другите сходни актове на бойкот против цели в Персийския залив ще провокират внезапно нарастване на цените на петрола за няколко седмици или месеци и, евентуално, цената на петрола ще доближи 150 $ за барел или даже ще надвиши това равнище.
Иран ще изстреля оптималното вероятното количество ракети по американските военни уреди. Много ракети няма да доближат задачата, само че не всички.
Иранските опосредствани сили ще нападат американските войски в Афганистан, Ирак и Сирия, до момента в който подкрепяните от Иран хусити-бунтовници в Йемен ще засилят ракетните офанзиви против Саудитска Арабия.
Иран може даже да се опита да извърши терористична офанзива против посолствата на Съединени американски щати или върху военните им обекти по целия свят - само че най-вероятно те ще бъдат несполучливи, защото сходни офанзиви са сложни за осъществяване.
Израел евентуално ще бъде замесен в този спор заради конфликтите с бойците от „ Хизбулла “, членове на шиитските милиции и политически партии в Ливан.
Иран има голямо въздействие върху „ Хизбулла “ и може да нападна Израел, употребявайки арсенала си от 130 000 ракети и по този метод да се опита да увеличи цената на този спор за Съединени американски щати и за един от най-близките съдружници на Америка.
В резултат на този тип офанзива наподобява, че израелската система за противоракетна защита „ Железен купол “ ще бъде деактивирана и тогава Израел няма да има различен избор, с изключение на да нападна крепостите на „ Хизбулла “ в южен Ливан и, евентуално, в южната част на Сирия.
По този метод конфликтът сред Съединените щати и Иран в този момент ще обхване целия район и освен иранското управление и народ в този момент ще претърпят големи загуби, а и Съединени американски щати, Израел, Ливан, страните от Персийския залив и другите районни играчи ще платят сериозна цена в кръв и скъпи активи.
Дори в този миг, когато главните военни интервенции ще бъдат спрени, самият спор няма да завърши. Ще бъде мъчно да се унищожат иранските опосредствани сили благодарение на стандартни военни тактики, до момента в който техните представители ще нападат американските бойци и въоръжените сили на съдружниците на Америка в Близкия изток още доста години.
Американските въздушни удари ще накарат иранската нуклеарна стратегия да изостане от проектите за интервал от 18 месеца до три години. Въздушните удари обаче не са в положение да унищожат научните познания и наличните технологии и тогава Иран може да направи осъществяването на своята стратегия още по-сигурно и да стартира да основава нуклеарни оръжия - а това е задачата, от която до момента се отхвърляше.
Освен това, даже в случай че Съединени американски щати влязат в този спор, като се надяват по този метод единствено да отслабят военно Иран, те скоро ще се сблъскат с проблеми вкъщи, както и с апели от Йерусалим, Рияд и Абу Даби за заличаване на Ислямската република.
В резултат на това Съединени американски щати може да вземат участие в интервенцията за събаряне на режима, каквато те започнаха в Ирак през 2003 година и в Либия през 2011 година - само че този път тя ще бъде доста по-мащабна. Населението на Иран през днешния ден е 80 милиона, което е три пъти повече от популацията на Ирак. Топографията на Иран е доста по-сложна, в сравнение с в Ирак.
С течение на времето цената на такова настъпление ще възлезе на трилиони долари. И също по този начин да вземе поради дестабилизиращия резултат от рецесията с бежанците, която може да стартира в страна, чието население подхожда на популацията на Афганистан, Ирак и Сирия взети дружно.
Вместо това Съединени американски щати могат да се опитат да смъкват режима на Ислямската република, без да прибягват до инвазия, както се пробваха да създадат в Ирак през 90-те години.
Въпреки това, за разлика от доста други страни от Близкия Изток, които станаха нестабилни през последните години, Иран не е изкуствена групировка от интервала на европейския колониализъм, а хилядолетна цивилизация с надълбоко затвърден шовинизъм. Иранците евентуално няма да отговорят на огромна война със Съединени американски щати с обвинявания към тяхното управление и с опити да го смъкват.
Но даже и да създадат това, най-вероятният резултат ще бъде преход от чиновническо ръководство към военна тирания, ръководена от мощен КСИР. В най-лошия сюжет вътрешният срив може да докара до революция, както беше при няколко съседи на Иран и тогава може да се трансформира в леговище за терористите, както и в източник на големи потоци от бежанци.
Дори обстановката да не се развие съгласно някой от най-лошите сюжети, всяка война с Иран в продължение на доста години ще обвърже Съединени американски щати с следващия спор в Близкия Изток.
Подобна война и последствията от нея евентуално ще костват стотици милиарди долари, което ще сложи в сложна позиция освен Тръмп, само че и бъдещите американски президенти. Подобни задължения ще значат края на препоръчаното прекосяване на Съединени американски щати към конкуренция на равнище суперсили с Русия и Китай.
Най-вероятно всички участници са наясно със съществуващите закани - не на последно място и управлението на Иран, за което войната със Съединени американски щати ще стане изключително пагубна по своите последици.
Поради тази причина и двете страни ще продължат да се пробват да избегнат пълномащабна война. Обаче от време на време има войни, които никой не желае. Администрацията на Тръмп и управлението на Ислямската република би трябвало да работят доста по-внимателно, в случай че не желаят да хвърлят своите страни в рискова и скъпа серпантина, която бързо да излезе отдолу под надзор.
Превод: В.Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ