Тръмп играе опасна игра с Иран
Напрежението сред Иран и Съединени американски щати бързо се ускорява. През уикенда ирански и американски бойни кораби имаха следващ " конфликт в сянка " в Персийския залив. Миналата седмица Конгресът наложи спомагателни наказания на обособени персони и компании, свързани с балистично-ракетната стратегия на Иран и с поддръжката за тероризма. В отговор Иран пробно изстреля ракета в космоса. Сили, подкрепяни от Вашингтон и Техеран, не престават да водят " войни с медиатори " в Близкия изток - от Сирия до Йемен.
Има обаче една сфера, в която напрежението сред Иран и Запада отслабна: нуклеарната стратегия на Техеран. Досега Международната организация за атомна сила (МААЕ) в седем следващи отчета установи, че Иран е извършил отговорностите си по съглашението. Американските сътрудници в договарянията - Европейски Съюз, Русия и Китай, също удостоверяват, че Иран го съблюдава. Същото на два пъти направи и самото държавно управление на Тръмп.
Но Тръмп желае да се откаже от съглашението, без значение дали Иран продължава да съблюдава изискванията на Съвместния изчерпателен проект за деяние - нещо, което той удостовери с принуда. Миналата седмица " Ню Йорк таймс " заяви, че той е споделил на своите съветници да намерят съображение за изплъзване от многостранното съглашение.
Ако Тръмп продължи този курс, дейностите му съвсем подсигуряват ескалация на враждебността с Техеран. Това може да принуди иранското управление да сметне, че нуклеарните оръжия са жизненонеобходими за неговото оцеляване. Това е тъкмо същата обстановка, пред която Съединени американски щати в този момент се изправят със Северна Корея и която на практика държи цяла Източна Азия за пленник със своя нуклеарен боеприпас.
Поразително е сходството сред ходовете на Тръмп през 2017 година във връзка с постигнатото от Барак Обама съглашение с Иран, и реакцията на Джордж Буш през 2001 година на рамковото съглашение със Северна Корея, подписано от Бил Клинтън.Тогава, както и в този момент, новак президент бе цялостен с решителност да очертае
нов курс във външната политика, която да го отличи
от неговия предходник. Тогава, както и в този момент, Буш подреди цялостна проверка на севернокорейското досие.
Правителството на Буш твърдеше, че разполага с доказателства за загадка стратегия за обогатяване на уран, което би било нарушаване на съглашението. Вместо да построи интернационална коалиция, която да принуди Пхенян прецизно да съблюдава изискванията на рамковото съглашение, държавното управление на Буш избра да изостави дипломацията.
През 2005 година, разбирайки, че Пхенян се е доближил към основаване на нуклеарно оръжие, Буш се опита да договаря за по-обхватно съглашение за разоръжаване, само че към този момент беше прекомерно късно. Вероятно като видя какво се случи с Ирак на Саддам Хюсеин, управлението на Северна Корея реши, че би трябвало да се снабди с нуклеарно оръжие като гаранция за своето оцеляване. Година по-късно Пхенян направи първи опит със своето оръжие.
За разлика от Северна Корея през 2001 година, съвсем няма подозрение, че Иран съблюдава изискванията на съглашението да пренасочи нуклеарната си стратегия за мирни цели в подмяна на анулиране на глобите, свързани с нея. Цитираният нагоре Съвместен изчерпателен проект за деяние планува непоколебим ревизионен режим от МААЕ, който да подсигурява, че Иран няма да подхваща дейности към създаване и основаване на нуклеарно взривно устройство. Макар че никое съглашение за надзор над въоръженията не е без дефекти,
въпросът, който Тръмп би трябвало да зададе, е: какви са другите възможности?
Без нуклеарното съглашение Вашингтон и неговите съдружници биха имали по-ограничен достъп и по-малко спирачки върху нуклеарната стратегия на Техеран. Докато Иран съблюдава отговорностите си, всевъзможни дейности на Съединени американски щати, подкопаващи личните му отговорности по съглашението, ще бъдат оценени от интернационалната общественост като необясними прищявки.
Това би понижило способността на бъдещи държавни управления на Съединени американски щати да водят надеждни договаряния както с другари, по този начин и с съперници, заради опасения, че Вашингтон може да се отметне от поетите задължения при промяна на президентите в Белия дом.
Фотогалерия: Атентатите, които Иран назова "фойерверки " >
Това е в внезапен контрастност с метода на Барак Обама да ангажира Иран на двустранна и многостранна основа и да има съдружници в Европа и Азия, настоящи съгласно Вашингтон, когато става дума за наказания и договаряния. Европа е доста по-настроена за опазване на съглашението с Иран. Затова непримиримостта на Тръмп може да аргументи непоправима щета на трансатлантическите връзки.
Ако Иран си направи същите заключения, както Северна Корея - че задачата на Вашингтон не е да ограничи неговата нуклеарна стратегия, а да се отметне от нуклеарното съглашение като предлог за промяна на режима, Техеран може да сметне нуклеарното оръжие като възпиращо средство, както Пхенян направи преди десетина години. Това може да сложи държавното управление на Тръмп в състояние (което може да бъде избегнато) да предприеме военни удари, които
да вкарат Америка в нова близкоизточна война.
Тръмп нееднократно е казвал, че е срещу нахлуването в Ирак, въпреки че някои негови предизборни изявления сочеха противоположното. Въпреки това той назова тази война " дестабилизираща за Близкия изток " и сподели, че Съединени американски щати " би трябвало да се откажат от устрема да смъкват задгранични режими, за които не знаем нищо ". Би трябвало да последва личния си съвет.
По подигравка, президентството на Тръмп може да тръгне по същия път, по който мина индивидът, постоянно осмиван от него - Джордж Буш наследник: президент, който създаде една рецесия, разпали един безконечен спор и подкопа престижа на Америка по света.
Има задоволително неотложни въпроси, поради които президентът да си загуби съня. Ето единствено някои: " Ислямска страна ", Сирия, дрънкането на оръжие от Северна Корея, китайската агресия в Южнокитайско море, съветската интервенция в Източна Европа и балтийските страни.
Правителството на Тръмп не трябва да протяга ръка на съглашението с Иран. То би трябвало да си направи верните заключения от историята и да работи в поддръжка на съглашението, вместо за подкопаването му. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за:Президентът Тръмп (508)
Има обаче една сфера, в която напрежението сред Иран и Запада отслабна: нуклеарната стратегия на Техеран. Досега Международната организация за атомна сила (МААЕ) в седем следващи отчета установи, че Иран е извършил отговорностите си по съглашението. Американските сътрудници в договарянията - Европейски Съюз, Русия и Китай, също удостоверяват, че Иран го съблюдава. Същото на два пъти направи и самото държавно управление на Тръмп.
Но Тръмп желае да се откаже от съглашението, без значение дали Иран продължава да съблюдава изискванията на Съвместния изчерпателен проект за деяние - нещо, което той удостовери с принуда. Миналата седмица " Ню Йорк таймс " заяви, че той е споделил на своите съветници да намерят съображение за изплъзване от многостранното съглашение.
Ако Тръмп продължи този курс, дейностите му съвсем подсигуряват ескалация на враждебността с Техеран. Това може да принуди иранското управление да сметне, че нуклеарните оръжия са жизненонеобходими за неговото оцеляване. Това е тъкмо същата обстановка, пред която Съединени американски щати в този момент се изправят със Северна Корея и която на практика държи цяла Източна Азия за пленник със своя нуклеарен боеприпас.
Поразително е сходството сред ходовете на Тръмп през 2017 година във връзка с постигнатото от Барак Обама съглашение с Иран, и реакцията на Джордж Буш през 2001 година на рамковото съглашение със Северна Корея, подписано от Бил Клинтън.Тогава, както и в този момент, новак президент бе цялостен с решителност да очертае
нов курс във външната политика, която да го отличи
от неговия предходник. Тогава, както и в този момент, Буш подреди цялостна проверка на севернокорейското досие.
Правителството на Буш твърдеше, че разполага с доказателства за загадка стратегия за обогатяване на уран, което би било нарушаване на съглашението. Вместо да построи интернационална коалиция, която да принуди Пхенян прецизно да съблюдава изискванията на рамковото съглашение, държавното управление на Буш избра да изостави дипломацията.
През 2005 година, разбирайки, че Пхенян се е доближил към основаване на нуклеарно оръжие, Буш се опита да договаря за по-обхватно съглашение за разоръжаване, само че към този момент беше прекомерно късно. Вероятно като видя какво се случи с Ирак на Саддам Хюсеин, управлението на Северна Корея реши, че би трябвало да се снабди с нуклеарно оръжие като гаранция за своето оцеляване. Година по-късно Пхенян направи първи опит със своето оръжие.
За разлика от Северна Корея през 2001 година, съвсем няма подозрение, че Иран съблюдава изискванията на съглашението да пренасочи нуклеарната си стратегия за мирни цели в подмяна на анулиране на глобите, свързани с нея. Цитираният нагоре Съвместен изчерпателен проект за деяние планува непоколебим ревизионен режим от МААЕ, който да подсигурява, че Иран няма да подхваща дейности към създаване и основаване на нуклеарно взривно устройство. Макар че никое съглашение за надзор над въоръженията не е без дефекти,
въпросът, който Тръмп би трябвало да зададе, е: какви са другите възможности?
Без нуклеарното съглашение Вашингтон и неговите съдружници биха имали по-ограничен достъп и по-малко спирачки върху нуклеарната стратегия на Техеран. Докато Иран съблюдава отговорностите си, всевъзможни дейности на Съединени американски щати, подкопаващи личните му отговорности по съглашението, ще бъдат оценени от интернационалната общественост като необясними прищявки.
Това би понижило способността на бъдещи държавни управления на Съединени американски щати да водят надеждни договаряния както с другари, по този начин и с съперници, заради опасения, че Вашингтон може да се отметне от поетите задължения при промяна на президентите в Белия дом.
Фотогалерия: Атентатите, които Иран назова "фойерверки " >
Това е в внезапен контрастност с метода на Барак Обама да ангажира Иран на двустранна и многостранна основа и да има съдружници в Европа и Азия, настоящи съгласно Вашингтон, когато става дума за наказания и договаряния. Европа е доста по-настроена за опазване на съглашението с Иран. Затова непримиримостта на Тръмп може да аргументи непоправима щета на трансатлантическите връзки.
Ако Иран си направи същите заключения, както Северна Корея - че задачата на Вашингтон не е да ограничи неговата нуклеарна стратегия, а да се отметне от нуклеарното съглашение като предлог за промяна на режима, Техеран може да сметне нуклеарното оръжие като възпиращо средство, както Пхенян направи преди десетина години. Това може да сложи държавното управление на Тръмп в състояние (което може да бъде избегнато) да предприеме военни удари, които
да вкарат Америка в нова близкоизточна война.
Тръмп нееднократно е казвал, че е срещу нахлуването в Ирак, въпреки че някои негови предизборни изявления сочеха противоположното. Въпреки това той назова тази война " дестабилизираща за Близкия изток " и сподели, че Съединени американски щати " би трябвало да се откажат от устрема да смъкват задгранични режими, за които не знаем нищо ". Би трябвало да последва личния си съвет.
По подигравка, президентството на Тръмп може да тръгне по същия път, по който мина индивидът, постоянно осмиван от него - Джордж Буш наследник: президент, който създаде една рецесия, разпали един безконечен спор и подкопа престижа на Америка по света.
Има задоволително неотложни въпроси, поради които президентът да си загуби съня. Ето единствено някои: " Ислямска страна ", Сирия, дрънкането на оръжие от Северна Корея, китайската агресия в Южнокитайско море, съветската интервенция в Източна Европа и балтийските страни.
Правителството на Тръмп не трябва да протяга ръка на съглашението с Иран. То би трябвало да си направи верните заключения от историята и да работи в поддръжка на съглашението, вместо за подкопаването му. /БТА
Всичко, което би трябвало да знаете за:Президентът Тръмп (508)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ