Мартин Димитров: Бойко Борисов оцеля, но не като държавник, а като шумкар
Направо е необикновено, само че през 2020-та Еднокнижния (както преди време го наричаше Нойзи) оцеля. И то, оцеля при безусловно невиждан в разнообразието си напън. То не бяха записи, то не бяха кюлчета, пачки, револвери и чекмеджета, то не беше пандемия и разпадаща се здравна система, то не бяха митинги, полицейско принуждение и отворени писма, то не беше Васил Божков, то не беше Барселона и Мис Бикини, то не беше Цветан Цветанов, то не беше външен напън, а най-вероятно пропущам и доста от нещата, които биха свалили от власт всеки един министър председател, във всяка една естествена страна. Но, Борисов оцеля.
Означава ли това невиждано оцеляване, ча отпред на държата ни стои хладнокръвен исполин, кадърен да се оправи с какви ли не провокации? Означава ли то, че ние като нация не разполагаме с нищо по-добро, което да ни ръководи? И значи ли това оцеляване, че Борисов е незаместим?
Оцеляването на Борисов по никакъв метод не беше героично, той оцеля по този начин, както оцеляват плевелите и някои заболявания - загнездват се и няма премахване. Борисов оцеля грозно: с разпределяне на пари, криейки се зад личните си внучета и заобикаляйки Народното събрание, както и центъра на София. Оцеля не като общественик, а като шумкар.
Най-важното: Борисов оцеля в подтекст. И това е заложеният от самия него и ръководството му подтекст. Борисов оцеля като водач на една нация, която вследствие на зловредното му влияние към този момент 10 години губи своите етични, нравствени, обществени и морални ориентири.
Ако имаше морал, Борисов щеше да подаде оставка. Но, той няма. Ако към днешна дата ние, като нация, имахме по-висок базов морал, щяхме да сме го свалили от власт и да сме го запратили в предишното.
Една от най-големите вреди, които Борисов нанесе (прави го по време на цялото си ръководство, само че през последната година беше изключително нападателен в това поле) е върху груповата ни ценностна система. Нейното поправяне и възобновяване ще бъде доста по-трудно от това да асфалтираш път, или пък да нахвърляш едни тръби и да им викаш "интерконектор ".
Борисов изумително ми припомня на Царя от "Цар Плъх " на Джеймс Клавел. В един перверзен свят, свят на военнопленници, в който заболяванията върлуват и човешкото достойноство е в клоаката, а отвред вони на заплаха и безизходност, Царя е Цар. Но, когато войната свърши и нормалността се зададе зад ъгъла, Царя е нищо - той още веднъж е това просто момче от американската Банкя, от който към този момент всеки извръща взор. И никакъв воин от войната не е. Нищо, че и той е бил военнопленник.
Мартин Димитров, фейсбук
Означава ли това невиждано оцеляване, ча отпред на държата ни стои хладнокръвен исполин, кадърен да се оправи с какви ли не провокации? Означава ли то, че ние като нация не разполагаме с нищо по-добро, което да ни ръководи? И значи ли това оцеляване, че Борисов е незаместим?
Оцеляването на Борисов по никакъв метод не беше героично, той оцеля по този начин, както оцеляват плевелите и някои заболявания - загнездват се и няма премахване. Борисов оцеля грозно: с разпределяне на пари, криейки се зад личните си внучета и заобикаляйки Народното събрание, както и центъра на София. Оцеля не като общественик, а като шумкар.
Най-важното: Борисов оцеля в подтекст. И това е заложеният от самия него и ръководството му подтекст. Борисов оцеля като водач на една нация, която вследствие на зловредното му влияние към този момент 10 години губи своите етични, нравствени, обществени и морални ориентири.
Ако имаше морал, Борисов щеше да подаде оставка. Но, той няма. Ако към днешна дата ние, като нация, имахме по-висок базов морал, щяхме да сме го свалили от власт и да сме го запратили в предишното.
Една от най-големите вреди, които Борисов нанесе (прави го по време на цялото си ръководство, само че през последната година беше изключително нападателен в това поле) е върху груповата ни ценностна система. Нейното поправяне и възобновяване ще бъде доста по-трудно от това да асфалтираш път, или пък да нахвърляш едни тръби и да им викаш "интерконектор ".
Борисов изумително ми припомня на Царя от "Цар Плъх " на Джеймс Клавел. В един перверзен свят, свят на военнопленници, в който заболяванията върлуват и човешкото достойноство е в клоаката, а отвред вони на заплаха и безизходност, Царя е Цар. Но, когато войната свърши и нормалността се зададе зад ъгъла, Царя е нищо - той още веднъж е това просто момче от американската Банкя, от който към този момент всеки извръща взор. И никакъв воин от войната не е. Нищо, че и той е бил военнопленник.
Мартин Димитров, фейсбук
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ