Авторитарното ръководство на ПП иска марионетки, които да контролира със съобщения във вайбър, смята знаков кадър на ДБ
Сега ще изпълнят листите с „ млади лица ", само че те ще бъдат краткотрайни - буфер, фон, който скоро ще разкарат
" В Политическа партия желаят депутати, които могат да управляват с едно известие във вайбър. Учебникарски демонстрират по какъв начин не се прави политика ". Това написа преди малко във фейсбук профила си Кремена Кунева, някогашен народен представител, едно от разпознаваемите лица на " Демократична България " в народен проект.
Кунева илюстрира коментара си с нейна фотография с бургаския национален фаворит Явор Божанков, поради който Политическа партия сложи особено изискване на сътрудниците си от Демократична България - ще има коалиция, единствено в случай, че в листите не попадат лица, които са изключвани от някоя от партиите. В случая се засяга Явор Божанков и Даниел Лорер, само че до момента в който за втория няма никаква опция да бъде припознат, то Божанков работи в тясно съдействие с една от партиите в " Демократична България " - ДСБ. Нещо повече - симпатизантите на тази групировка несъмнено го харесват и нямат нищо срещу той да ги съставлява.
Божанков обаче ще би трябвало да бъде прибързано пенсиониран, както Лена Бориславова, Кирил Петков и още куп от знаковите лица на Промяната:
Ето коментара на Кремена Кунева:
Това, което Продължаваме промяната прави сега, не е политическа неточност, а е учебникарски образец по какъв начин не се прави политика, в случай че в действителност твърдиш, че искаш смяна. Ултиматумът към съдружен сътрудник за изключване на съответен човек не е „ твърда позиция “, не е „ праволинейност “, не е „ отсяване на опасности “, а най-обикновен боязън. Страх да бъдеш изобличен. Страх да имаш до себе си хора, които не можеш да контролираш с едно известие във вайбър.
Защото в случай че ставаше дума за политики, за цели, за ясни червени линии, диалогът щеше да наподобява напълно друго. Но тук диалогът е за лица. За това кой има право да съществува политически и кой би трябвало да бъде заличен, с цел да е „ по-удобно “.
Кремена Кунева с Явор Божанков, който съгласно нея е неуместен за " властническото ръковдство " на ПП
Явор Божанков не е проблем тъй като има неверна политическа позиция, различаваща се от главната партийна такава. Явор е проблематичен тъй като е различим, мислещ, говорещ и неуместен за властническото управлението. Проблемен е не тъй като разрушава, а тъй като си разрешава да има правила и да не се опасява да ги отбрани. И за жалост такива хора постоянно първи би трябвало да изчезнат, когато една партия стартира да се опасява от личното си огледало.
Сега ще изпълнят листите с „ млади лица “. Ще има нови биографии, нови усмивки, нови профили. Ще ни обяснят по какъв начин са чули митингите, по какъв начин дават път на младите, по какъв начин отварят системата. Само че истината е по-проста и по-грозна. Тези младежи са краткотрайни. Декор. Буфер. Част от предизборната акция за някой глас от горната страна. След една–две години част от тях ще бъдат новите Явор Божанков. Други - новите Лена Бориславова. И тогава ще схванат каква е цената.
Цената не е мандатът. Цената е биографията ти. Цената е репутацията ти. Цената е това, че един път изхвърлен, постоянно си „ оня, дето не се вписа “. Цената е, че цялостен живот ще ти се припомня, че си бил „ проблематичен “, „ разделящ “, „ прекомерно изострен “. Това не минава с оставка. Това не свършва с едно изявление. Това те следва на всички места. Казвам го от персонален опит. И те още нямат визия.
И тъкмо тук риториката на Лена Бориславова за „ достойното отдръпване “ си мисля, че не е нормално наивна, а много рискова. Поне от моя позиция. Вярвам, че тя не желае да е такава, желае да е почтена, мощна и достоверна, само че не осъзнава по какъв начин звучи за хората, които занапред влизат в политиката. Това обръщение споделя: в случай че системата реши, че към този момент не си необходим, най-хубавото, което можеш да направиш, е да си тръгнеш с усмивка и горделивост. Без значение какво си защитавал. Без значение какво си постигнал. Без значение какво можеш да дадеш.
И за мен това е неприятен образец, евентуално без тя изцяло да си дава сметка за резултата на думите си отвън персоналната си обстановка. Когато сходно отдръпване се показва като „ почтено “, то се трансформира в модел на държание. За младежите в политиката това значи ясно обръщение: мястото ти е краткотрайно и зависи не от това дали си прав, а от това дали си комфортен. За младите дами резултатът е още по-силен, тъй като внушава, че спорът е нежелателен, че отстояването е проблем, а не добродетел. Това не построява зрялост и отговорност, а възстановява самоналоженото оттегляне като верен избор. И тъкмо по този начин се възпроизвеждат затворени политически кръгове, в които не оцеляват най-способните, а тези, които могат да носят смирено кафето на вожда.
И в този момент за контраста, който не може да бъде избегнат. Погледнете груповите фотоси от последния брифинг. Отпред лозунги, откъм гърба фигури като Венко Сабрутев – цялостен живот в държавна службица, без риск, без конфликт, без една ясно платена цена. Голям герой за независимост, стига свободата да не изисква неуместен въпрос. Тези хора в никакъв случай няма да бъдат изгонени. Те са безвредни. Те не разобличават. Те не пречат. И по тази причина са безконечни. Върхът на тяхната кариера е там. На фотографията на общия брифинг. По допустимо от дясната страна на водача.
И след това същите тези хора ще ви изясняват по какъв начин ще водят България напред. С кои тъкмо качества? С умеенето да се сливат с фона? С гения да не оставят диря?
Финалът е елементарен и без сантимент. Така не се прави модерна политика. Не се гради доверие с ултиматуми. Не се обновява система, като режеш тъкмо тези, които могат да я слагат под въпрос. И не се възпитава ново потомство, като му показваш, че най-сигурният път е да мълчи и да се махне в точния момент.
Може да си мислите, че това е вътрешнопартиен въпрос, че е тактичност, че е „ нареждане “. Само че на картата не е една предизборна листа и не е една коалиция. На картата е България.
И всякога, когато изхвърляте хора, които мислят, които приказват, които не се опасяват да бъдат неуместни, вие не „ прочиствате “, а свивате терена. Оставяте все по-малко гласове, все по-малко храброст, все по-малко късмет някой вътре да каже „ чакайте, това е неверно “.
България няма потребност от още тихи фигури, които стоят добре на фотография и не пречат. Няма потребност от хора, подбрани по този начин, че да не основават проблеми. България има потребност от политици, които могат да устоят напън, спор и цена.
" В Политическа партия желаят депутати, които могат да управляват с едно известие във вайбър. Учебникарски демонстрират по какъв начин не се прави политика ". Това написа преди малко във фейсбук профила си Кремена Кунева, някогашен народен представител, едно от разпознаваемите лица на " Демократична България " в народен проект.
Кунева илюстрира коментара си с нейна фотография с бургаския национален фаворит Явор Божанков, поради който Политическа партия сложи особено изискване на сътрудниците си от Демократична България - ще има коалиция, единствено в случай, че в листите не попадат лица, които са изключвани от някоя от партиите. В случая се засяга Явор Божанков и Даниел Лорер, само че до момента в който за втория няма никаква опция да бъде припознат, то Божанков работи в тясно съдействие с една от партиите в " Демократична България " - ДСБ. Нещо повече - симпатизантите на тази групировка несъмнено го харесват и нямат нищо срещу той да ги съставлява.
Божанков обаче ще би трябвало да бъде прибързано пенсиониран, както Лена Бориславова, Кирил Петков и още куп от знаковите лица на Промяната:
Ето коментара на Кремена Кунева:
Това, което Продължаваме промяната прави сега, не е политическа неточност, а е учебникарски образец по какъв начин не се прави политика, в случай че в действителност твърдиш, че искаш смяна. Ултиматумът към съдружен сътрудник за изключване на съответен човек не е „ твърда позиция “, не е „ праволинейност “, не е „ отсяване на опасности “, а най-обикновен боязън. Страх да бъдеш изобличен. Страх да имаш до себе си хора, които не можеш да контролираш с едно известие във вайбър.
Защото в случай че ставаше дума за политики, за цели, за ясни червени линии, диалогът щеше да наподобява напълно друго. Но тук диалогът е за лица. За това кой има право да съществува политически и кой би трябвало да бъде заличен, с цел да е „ по-удобно “.
Кремена Кунева с Явор Божанков, който съгласно нея е неуместен за " властническото ръковдство " на ПП Явор Божанков не е проблем тъй като има неверна политическа позиция, различаваща се от главната партийна такава. Явор е проблематичен тъй като е различим, мислещ, говорещ и неуместен за властническото управлението. Проблемен е не тъй като разрушава, а тъй като си разрешава да има правила и да не се опасява да ги отбрани. И за жалост такива хора постоянно първи би трябвало да изчезнат, когато една партия стартира да се опасява от личното си огледало.
Сега ще изпълнят листите с „ млади лица “. Ще има нови биографии, нови усмивки, нови профили. Ще ни обяснят по какъв начин са чули митингите, по какъв начин дават път на младите, по какъв начин отварят системата. Само че истината е по-проста и по-грозна. Тези младежи са краткотрайни. Декор. Буфер. Част от предизборната акция за някой глас от горната страна. След една–две години част от тях ще бъдат новите Явор Божанков. Други - новите Лена Бориславова. И тогава ще схванат каква е цената.
Цената не е мандатът. Цената е биографията ти. Цената е репутацията ти. Цената е това, че един път изхвърлен, постоянно си „ оня, дето не се вписа “. Цената е, че цялостен живот ще ти се припомня, че си бил „ проблематичен “, „ разделящ “, „ прекомерно изострен “. Това не минава с оставка. Това не свършва с едно изявление. Това те следва на всички места. Казвам го от персонален опит. И те още нямат визия.
И тъкмо тук риториката на Лена Бориславова за „ достойното отдръпване “ си мисля, че не е нормално наивна, а много рискова. Поне от моя позиция. Вярвам, че тя не желае да е такава, желае да е почтена, мощна и достоверна, само че не осъзнава по какъв начин звучи за хората, които занапред влизат в политиката. Това обръщение споделя: в случай че системата реши, че към този момент не си необходим, най-хубавото, което можеш да направиш, е да си тръгнеш с усмивка и горделивост. Без значение какво си защитавал. Без значение какво си постигнал. Без значение какво можеш да дадеш.
И за мен това е неприятен образец, евентуално без тя изцяло да си дава сметка за резултата на думите си отвън персоналната си обстановка. Когато сходно отдръпване се показва като „ почтено “, то се трансформира в модел на държание. За младежите в политиката това значи ясно обръщение: мястото ти е краткотрайно и зависи не от това дали си прав, а от това дали си комфортен. За младите дами резултатът е още по-силен, тъй като внушава, че спорът е нежелателен, че отстояването е проблем, а не добродетел. Това не построява зрялост и отговорност, а възстановява самоналоженото оттегляне като верен избор. И тъкмо по този начин се възпроизвеждат затворени политически кръгове, в които не оцеляват най-способните, а тези, които могат да носят смирено кафето на вожда.
И в този момент за контраста, който не може да бъде избегнат. Погледнете груповите фотоси от последния брифинг. Отпред лозунги, откъм гърба фигури като Венко Сабрутев – цялостен живот в държавна службица, без риск, без конфликт, без една ясно платена цена. Голям герой за независимост, стига свободата да не изисква неуместен въпрос. Тези хора в никакъв случай няма да бъдат изгонени. Те са безвредни. Те не разобличават. Те не пречат. И по тази причина са безконечни. Върхът на тяхната кариера е там. На фотографията на общия брифинг. По допустимо от дясната страна на водача.
И след това същите тези хора ще ви изясняват по какъв начин ще водят България напред. С кои тъкмо качества? С умеенето да се сливат с фона? С гения да не оставят диря?
Финалът е елементарен и без сантимент. Така не се прави модерна политика. Не се гради доверие с ултиматуми. Не се обновява система, като режеш тъкмо тези, които могат да я слагат под въпрос. И не се възпитава ново потомство, като му показваш, че най-сигурният път е да мълчи и да се махне в точния момент.
Може да си мислите, че това е вътрешнопартиен въпрос, че е тактичност, че е „ нареждане “. Само че на картата не е една предизборна листа и не е една коалиция. На картата е България.
И всякога, когато изхвърляте хора, които мислят, които приказват, които не се опасяват да бъдат неуместни, вие не „ прочиствате “, а свивате терена. Оставяте все по-малко гласове, все по-малко храброст, все по-малко късмет някой вътре да каже „ чакайте, това е неверно “.
България няма потребност от още тихи фигури, които стоят добре на фотография и не пречат. Няма потребност от хора, подбрани по този начин, че да не основават проблеми. България има потребност от политици, които могат да устоят напън, спор и цена.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ