КАК ДА ПРОВОКИРАМЕ ПРОМЯНА
Направете този умствен опит или още по-добре помолете собствен другар да го организира с вас.
Изберете нещо, което мислите да променяте, което би трябвало да се промени, може би желаете или би трябвало да измененията, само че към момента не сте го създали.
С други думи, мислете за смяна, за която сте амбивалентни.
Всички имаме такива образци.
Сега накарайте (или си представете) помагащия да ви споделя какъв брой доста се нуждаете от тази смяна, да ви даде лист с аргументи да я извършите, да акцентира смисъла на смяната, да ви споделя по какъв начин да я осъществите, да ви твърди, че можете да я извършите, и да ви увещава да се заемете с нея.
Как е евентуално да реагирате?
Използвали сме това упражнение по целия свят и реакциите на хората са удивително консистентни.
Малцина го намират за потребно: може би един на 20 души (достатъчно, с цел да не престават помагащите да го правят), само че най-често „ подпомаганият “ човек изпитва в случай че не всички, то някои от следните усеща:
◆ яд (неспокоен, раздразнен; счита, че не е чут, не е разбран);
◆ отбранителност (чувства се недооценен, осъждан; оправдава се, опълчва се, не желае да се промени);
◆ дискомфорт (засрамен, смачкан, припрян да си тръгне);
◆ изтощение (пасивен, подложен в неизгодна позиция, обезсърчен, дезангажиран).
В реалност от време на време в това взаимоотношение индивидът, на който „ се оказва помощ “, заключава, че той в действителност не желае да направи смяната!
Обикновено не такова е било желанието на помагащия, несъмнено.
Това просто е методът, по който хората нормално реагират на рефлекса за коригиране, на нареждането какво, за какво и по какъв начин да създадат.
Те нормално се усещат зле в такава обстановка, а като ги карате да се усещат зле, не им помагате да се трансформират.
Сега пробвайте още веднъж, само че този път вашият другар ще се държи по друг метод.
Отново: вие би трябвало да говорите за нещо, което желаете да измененията, би трябвало да измененията, имате потребност да измененията, мислили сте да измененията, само че към момента не сте го трансформирали.
Този път приятелят ви въобще няма да ви дава препоръки, а вместо това ще ви задава поредност от въпроси и ще слуша с почитание това, което казвате.
През 2006 година разработихме следните пет въпроса, с цел да дадем на начинаещите визия за процеса на Мотивационното интервюиране (МИ):
Защо бихте желали да извършите тази смяна? Как бихте могли да методите към нея, с цел да съумеете? Кои са трите най-съществени аргументи да я извършите? Колко значимо е за вас да извършите смяната и за какво?Вашият другар слуша търпеливо и по-късно обобщава в резюме това, което вие сте споделили: за какво желаете да се измененията, за какво е значимо, кои са най-съществените аргументи и по какъв начин бихте могли да го извършите, с цел да съумеете.
След това приятелят ви задава още един въпрос и още веднъж просто изслушва вашия отговор:
Какво съгласно вас ще извършите?Това е.
Все още не сме обяснили какво става в този диалог за смяната и не сме ви дали никаква доктрина или насоки.
Самите въпроси не са методът, само че те обезпечават възприятие за съсредоточения върху индивида дух и жанр на МИ.
Изпробвали сме това упражнение в целия свят и още веднъж хората са склонни да реагират на своя слушател (независимо от образованието или опита на помагащия) по подобен метод.
Те нормално споделят, че са се чувствали:
◆ ангажирани (заинтересувани, сътрудничещи, харесват консултанта, подготвени са да продължат да говорят);
◆ овластени (способни да се трансформират, изпълнени с вяра, оптимистично настроени);
◆ открити (приети, усещат се удобно, в сигурност и уважавани);
◆ разбрани (свързани, чути, изслушани).
И в двата случая тематиката на диалога е една и съща: допустима смяна, характеризираща се с амбивалентност, само че резултатът нормално е напълно друг.
Е, с кого бихте предпочели да работите: (1) с гневни, отбраняващи се, чувстващи се некомфортно пасивни хора, които не ви харесват, или (2) с хора, които се усещат ангажирани, овластени, открити и разбрани и в действителност харесват времето, прекарано с вас?
Това са едни и същи хора. Разликата е в динамичността на диалога.
И по този начин, какво тъкмо е МИ?
То сигурно не е елементарна поредност от пет стъпки с въпроси за поощряване на смяната.
Умелото МИ включва доста повече от задаване на въпроси и изисква пълноценно слушане.
Заради невероятната си практическа стойност и успеваемост МИ добива все по-голяма известност.
Новото модифицирано издание на „ Мотивационно интервюиране “ наблюдава огромния прогрес в разбирането и практикуването на МИ и разкрива по какъв начин да се възползваме от него.
https://iztok-zapad.eu/motivacionno-intervuirane
536 с., 35 лева, ISBN: 978-619-01-0532-9
„ Мотивационно интервюиране “ от Уилям Милър и Стивън Ролник
Какво е мотивационно интервюиране (МИ)?
Това е жанр на другарство, целящ да укрепи мотивацията и решимостта на клиента за смяна.
В МИ се употребява и даже се надгражда клиент-центрираният лечебен метод на Карл Роджърс .
Общуването се реализира не просто в дух на поддръжка и съдействие, само че и на надълбоко почитание към личностната самостоятелност и персоналния избор на индивида.
Фокусът е върху израстването и благополучието му, както и върху цялостното доверие в първично заложената му мъдрост.
А методът, по който се реализира МИ, е ясно структуриран – редуват се четири процеса: ангажиране, фокусиране, събуждане и обмисляне.
Те могат да сформират цикъл, който се повтаря, задвижван от използването на базисни умения: задаване на открити въпроси, одобряване, отразяване и обобщаване.
Поради своята елементарност и най-много поради духа си МИ намира извънредно необятно приложение.
Освен в опазването на здравето, психотерапията и психическото консултиране, лекуването на зависимости, обществената работа, МИ може да се ползва в политиката, бизнеса, маркетинга и редица други сфери – на всички места, където човек се сблъсква с нуждата от смяна.
Най-ценното обаче е, че МИ може да се ползва и в ежедневното междуличностно другарство с членове на фамилията, близки другари и сътрудници.
За това способстват неговата досегаемост, опростената му конструкция, ясните примерни разговори, обобщението на значимите моменти в края на всяка глава от книгата.
В това ново, напълно модифицирано издание е отразен огромният прогрес в разбирането и преподаването на МИ.
Дадени са голям брой образци от консултативни обстановки.
Невероятната практическа стойност и ефикасност на МИ вършат този способ знаменит и използван към този момент съвсем три десетилетия.
Д-р Уилям Р. Милър е почетен бележит професор по логика на психиката и психиатрия в Университета на Ню Мексико.
Той вкара мотивационното интервюиране през 1983 година в публикация в списание „ Поведенческа психотерапия “ (Behavioral Psychotherapy) и в първото издание на „ Мотивационно интервюиране “, написано дружно със Стивън Ролник през 1991 година
В проучванията си доктор Милър се концентрира най-много върху лекуването и предварителната защита на пристрастяванията с необятни последствия за логиката на психиката на смяната.
Той е притежател на Международната премия „ Йелинек “, на две награди за професионални достижения от Американската психическа асоциация, на премията „ Новатори в битката против злоупотребата с психоактивни субстанции “ на фондация „ Робърт Уд Джонсън “ и мн.др.
Според Института за научна информация доктор Милър е един от най-цитираните учени в света.
Д-р Стивън Ролник е професор по здравна връзка в Медицинския факултет на Университета на Кардиф, Англия.
В продължение на доста години той е работил като клиничен психолог в системата на психологичното здраве и първичните здравни грижи, а по-късно насочва вниманието си към въпроса по какъв начин мотивационното интервюиране може да се употребява за възстановяване на стимулиращите съвещания в здравните и обществените грижи.
Изследванията на доктор Ролник и неговите насоки за добра процедура са необятно известни, а работата му върху тяхното приложение продължава с фокус върху децата с ХИВ/СПИН в Африка и върху бременните девойки в бедните общности.
Д-р Ролник и доктор Милър взаимно са носители на премията „ Енджъл “ на Американската академия за здравна връзка.
