Да поговорим за смъртта
Напоследък от ден на ден организации и психолози предизвикват откритите диалози за гибелта. В подтекста на миналата година, в която доста хора изгубиха близки по изключително травматичен метод, да стартираме да приказваме за гибелта е значимо за психическото и прочувственото равновесие на всеки от нас и на обществото като цяло.
През последните месеци коронавирус се промъква още в първите фрази на всеки диалог, а съгласно Боян Юруков, който работи с отворени данни, смъртността у нас се е нараснала с 16% по отношение на междинните стойности за последните 10 години. Въпреки това скръбта и страхът от гибелта рядко стават предмет на разискване на фамилни сбирки и другарски вечери. А в случай че някой заприказва по тези мрачни въпроси, незабавно се намира различен, който да почука на дърво и да смени тематиката.
Табу ли е гибелта
" Психичният уред на индивида има свойството да отхвърля това, което вижда, тъй като не желае да го вижда ", споделя проф. Румяна Крумова-Пешева, психотерапевтка, лекар на психическите науки и клинична психоложка. Според нея е значимо да се приказва намерено както за гибелта, по този начин и за живота. Смята, че мълчанието е признак на изтощение, а също така може да е криворазбрана поддръжка и щадене. Наблюденията ѝ са, че несъзнавано постоянно подхождаме към страшните тематики по модела на магическото мислене при децата - " Да не мислим/говорим, с цел да не го предизвикаме ".
Разбира се, в действителността без значение дали приказваме за гибелта или не тя идва. И в случай че е мъчно да мислим за тази на другите, то личната може да ни се вижда напряко сюрреалистична. Теодора Зарева споделя по какъв начин по време на групова психотерапия взела участие в упражнение, в което всеки би трябвало да си показа, че му остават три месеца живот, а по-късно да реши по какъв начин ще ги употребява. " За някои хора беше безспорен потрес - не можеха да понесат даже мисълта. Други доста се разстроиха. Колкото и необичайно да звучи, за мен беше облекчаващо ", споделя тя.
Теодора надалеч не е сама в прекарването си.
Първоначално да мислим и да приказваме за гибелта може да наподобява отвратително, само че в реалност доста хора с удивление откриват, че това им оказва помощ да се освободят от болката и страха. Именно с тази цел се провеждат така наречен. Идеята е непознати хора да се съберат на чаша кафе и парче торта, с цел да поговорят на тематика гибел и да се поддържат взаимно. " Парадоксално е, че, говорейки за нещо толкоз морбидно, в действителност реализираме лекост. Именно в това се крие тихата гражданска война на придвижването " Разговори за гибелта ". Въвеждат гибелта назад в живота ни и я разбулват, осветляват я, тъй че към този момент не наподобява чак толкоз страшна. Болка постоянно има, само че просто не е толкоз непостижима ", споделя Ива.
Капитал - брой 19
Самата тя е изпитала на собствен тил каква е разликата, когато за гибелта се приказва и се подготвим за нея спрямо неизказаните страхове и незададените въпроси. Дядото на Ива умрял, без да могат да поговорят, и раздялата била тежка. Тогава още не била подготвена за диалозите, които след това провела с баба си. " Тя споделяше, че към този момент няма какво да вземе от живота и беше подготвена да си тръгне. С нея говорихме доста за гибелта и това направи раздялата ни по-поносима - както за мен, по този начин и за всичките ѝ близки, а уповавам се и за нея самата ", споделя Ива.
Според проучване на великобританската здравна система от 2013 година повече от половината недоволства на пациенти и техните фамилии са свързани с неналичието на добра връзка с лекарите, когато някой умира. Незнанието и чувството, че нищо не зависи от нас, прави удара от гибелта още по-тежък за самия болен и фамилията му, а по-късно може да попречи на здравословното изложение на скръбта. От друга страна, откривателите намират, че положителната връзка разрешава на пациентите и техните фамилии да се приготвят и прави загубата по-поносима . Когато липсва връзка, възприятията остават затапени в нас и психологичното здраве е в заплаха.
Апокалипсис в този момент
Пандемията трансформира страха в преобладаващата страст през последната година. Тревогата да не (се) заразим скова цялото ни всекидневие и до момента в който първоначално се говореше, че може би това прекарване ще ни сплоти, в този момент нещата наподобяват по-различно.
През последните месеци коронавирус се промъква още в първите фрази на всеки диалог, а съгласно Боян Юруков, който работи с отворени данни, смъртността у нас се е нараснала с 16% по отношение на междинните стойности за последните 10 години. Въпреки това скръбта и страхът от гибелта рядко стават предмет на разискване на фамилни сбирки и другарски вечери. А в случай че някой заприказва по тези мрачни въпроси, незабавно се намира различен, който да почука на дърво и да смени тематиката.
Табу ли е гибелта
" Психичният уред на индивида има свойството да отхвърля това, което вижда, тъй като не желае да го вижда ", споделя проф. Румяна Крумова-Пешева, психотерапевтка, лекар на психическите науки и клинична психоложка. Според нея е значимо да се приказва намерено както за гибелта, по този начин и за живота. Смята, че мълчанието е признак на изтощение, а също така може да е криворазбрана поддръжка и щадене. Наблюденията ѝ са, че несъзнавано постоянно подхождаме към страшните тематики по модела на магическото мислене при децата - " Да не мислим/говорим, с цел да не го предизвикаме ".
Разбира се, в действителността без значение дали приказваме за гибелта или не тя идва. И в случай че е мъчно да мислим за тази на другите, то личната може да ни се вижда напряко сюрреалистична. Теодора Зарева споделя по какъв начин по време на групова психотерапия взела участие в упражнение, в което всеки би трябвало да си показа, че му остават три месеца живот, а по-късно да реши по какъв начин ще ги употребява. " За някои хора беше безспорен потрес - не можеха да понесат даже мисълта. Други доста се разстроиха. Колкото и необичайно да звучи, за мен беше облекчаващо ", споделя тя.
Теодора надалеч не е сама в прекарването си.
Първоначално да мислим и да приказваме за гибелта може да наподобява отвратително, само че в реалност доста хора с удивление откриват, че това им оказва помощ да се освободят от болката и страха. Именно с тази цел се провеждат така наречен. Идеята е непознати хора да се съберат на чаша кафе и парче торта, с цел да поговорят на тематика гибел и да се поддържат взаимно. " Парадоксално е, че, говорейки за нещо толкоз морбидно, в действителност реализираме лекост. Именно в това се крие тихата гражданска война на придвижването " Разговори за гибелта ". Въвеждат гибелта назад в живота ни и я разбулват, осветляват я, тъй че към този момент не наподобява чак толкоз страшна. Болка постоянно има, само че просто не е толкоз непостижима ", споделя Ива.
Капитал - брой 19
Самата тя е изпитала на собствен тил каква е разликата, когато за гибелта се приказва и се подготвим за нея спрямо неизказаните страхове и незададените въпроси. Дядото на Ива умрял, без да могат да поговорят, и раздялата била тежка. Тогава още не била подготвена за диалозите, които след това провела с баба си. " Тя споделяше, че към този момент няма какво да вземе от живота и беше подготвена да си тръгне. С нея говорихме доста за гибелта и това направи раздялата ни по-поносима - както за мен, по този начин и за всичките ѝ близки, а уповавам се и за нея самата ", споделя Ива.
Според проучване на великобританската здравна система от 2013 година повече от половината недоволства на пациенти и техните фамилии са свързани с неналичието на добра връзка с лекарите, когато някой умира. Незнанието и чувството, че нищо не зависи от нас, прави удара от гибелта още по-тежък за самия болен и фамилията му, а по-късно може да попречи на здравословното изложение на скръбта. От друга страна, откривателите намират, че положителната връзка разрешава на пациентите и техните фамилии да се приготвят и прави загубата по-поносима . Когато липсва връзка, възприятията остават затапени в нас и психологичното здраве е в заплаха.
Апокалипсис в този момент
Пандемията трансформира страха в преобладаващата страст през последната година. Тревогата да не (се) заразим скова цялото ни всекидневие и до момента в който първоначално се говореше, че може би това прекарване ще ни сплоти, в този момент нещата наподобяват по-различно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ