Криптодобивът вече е сериозна опасност за околната среда
Напоследък все по-често се приказва по какъв начин въглищната енергетика на България би трябвало да се трансформира, тъй като замърсява мощно околната среда. По последни данни от 2019 година годишният въглероден отпечатък на страната е бил 42 млн. тона CO2, като предварителните данни за 2020 година сочат към 38 млн. тона CO2. И тъкмо тук идва забавното - почти толкоз е и въглеродният отпечатък от международното производството на биткойни и покупко-продажбите с тях. Той е изчислен на база електрическата енергия, която е потребност за майнинга и транзакциите. Или казано другояче, мрежата на най-голямата криптовалута към този момент има по-голям отрицателен резултат върху околната среда от България.
Колкото и условно да е това съпоставяне, то ясно демонстрира, че цифровите валути не са просто ново средство за разплащане или капиталов актив с висока рентабилност. Макар и невидими, те имат доста осезателен резултат върху действителната стопанска система, като с изключение на върху климата въздействат на пазара на чипове и видеокарти, подтикват търсенето на електрическа енергия и обвързваните с това вложения в нови мощности, а също по този начин основават големи количества електронен боклук.
Въпросът е до каква степен ще продължи това разгръщане на екосистемата на криптовалутите? Ако взривът през 2017 изглеждаше като моментно захласване на група ИТ запалянковци, сегашният напредък е много по-различен, защото включва и институционални вложители или известни компании като Tesla, които притеглят голямо публично внимание. А по-големият интерес значи повече употребявана електрическа енергия, повече CO2 и повече остаряла техника на боклука.
Още една Нидерландия, апелирам
Към 20 април осреднената дневна консумация на електрическа енергия единствено в мрежата на Bitcoin беше 286 GWh - почти колкото в Нидерландия. За съпоставяне, България употребява към 100 GWh ток дневно (бел. ред. - разликата сред потреблението на ток и отделянето на CO2 излъчванията е вследствие на другата въглеродна активност на енергетиката в другите страни. За България тя е доста по-голямa по отношение на Нидерландия например).
В последните дни на април този индикатор леко се намали поради корекцията в цената на биткойна, само че все пак съгласно данните на digiconomist.net остава с към 50% над стойностите от същото време на 2020 година, а по отношение на есента на предходната година нарастването на енергийната консумация е тройно. И прогнозите са, че тези индикатори ще се запазят високи и в идващите месеци, защото от началото на тази година доста хора вложиха огромни суми в техника, която в този момент последователно се включва (забавянето е поради доставките).
При Ethereum също има внушително повишение на енергийната консумация, което даже надминава това на Bitcoin - 5 пъти за последните 10 месеца. На процедура в този момент съгласно digiconomist.net потреблението на ток за добива и транзакциите на етера е малко по-голямо от това на България - към 108 GWh дневно.
Колкото и условно да е това съпоставяне, то ясно демонстрира, че цифровите валути не са просто ново средство за разплащане или капиталов актив с висока рентабилност. Макар и невидими, те имат доста осезателен резултат върху действителната стопанска система, като с изключение на върху климата въздействат на пазара на чипове и видеокарти, подтикват търсенето на електрическа енергия и обвързваните с това вложения в нови мощности, а също по този начин основават големи количества електронен боклук.
Въпросът е до каква степен ще продължи това разгръщане на екосистемата на криптовалутите? Ако взривът през 2017 изглеждаше като моментно захласване на група ИТ запалянковци, сегашният напредък е много по-различен, защото включва и институционални вложители или известни компании като Tesla, които притеглят голямо публично внимание. А по-големият интерес значи повече употребявана електрическа енергия, повече CO2 и повече остаряла техника на боклука.
Още една Нидерландия, апелирам
Към 20 април осреднената дневна консумация на електрическа енергия единствено в мрежата на Bitcoin беше 286 GWh - почти колкото в Нидерландия. За съпоставяне, България употребява към 100 GWh ток дневно (бел. ред. - разликата сред потреблението на ток и отделянето на CO2 излъчванията е вследствие на другата въглеродна активност на енергетиката в другите страни. За България тя е доста по-голямa по отношение на Нидерландия например).
В последните дни на април този индикатор леко се намали поради корекцията в цената на биткойна, само че все пак съгласно данните на digiconomist.net остава с към 50% над стойностите от същото време на 2020 година, а по отношение на есента на предходната година нарастването на енергийната консумация е тройно. И прогнозите са, че тези индикатори ще се запазят високи и в идващите месеци, защото от началото на тази година доста хора вложиха огромни суми в техника, която в този момент последователно се включва (забавянето е поради доставките).
При Ethereum също има внушително повишение на енергийната консумация, което даже надминава това на Bitcoin - 5 пъти за последните 10 месеца. На процедура в този момент съгласно digiconomist.net потреблението на ток за добива и транзакциите на етера е малко по-голямо от това на България - към 108 GWh дневно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ