“Независимая газета“: Войната в Сирия се мести в сферата на икономиката
Напоследък от Дамаск и в други другарски на Сирия столици все по-често се чуват претенции от сирийските кюрди и старейшини на арабски племена в североизточна Сирия за прекачване на нефтени и газови залежи под контрола на държавните сили. Изглежда, че условията са естествени и външно наподобяват напълно естествено, написа съветският вестник “Независимая газета “, представен от " Фокус ".
реклама
Но в случай че ги погледнете деликатно, в профил, тогава ще се открият доста " капани " и, както може да се чака „ двойно дъно ".
Първо, източният бряг на река Ефрат, богат на петрол и газ, беше освободен от бойците на " Ислямска страна " от кюрдски милиции, подкрепени от силите на западната интернационална коалиция, ръководена от Съединени американски щати. Военнокосмическите сили на Руската федерация също способстваха за разгрома на бандите на „ Ислямска страна “ Правителствените войски не взеха интензивно присъединяване във военните дейности и през този интервал избраха да останат в Дамаск и провинция Латакия.
Кюрдските освободителни милиции в съюз с локалните арабско-сунитски племена са пълноправни сирийски жители и в подтекста на продължаващата революция и действителното раздробяване на страната в анклави смятат, че имат право да се разпореждат с естествените си благосъстояния. Що се отнася до претенциите на Асад към Съединени американски щати, чийто дребен боен контингент остава в Източна Сирия, нефтените уреди от този район съставляват интерес за американците единствено поради това, че обезпечават потребностите на сирийските сили, свързани с тях в лицето на „ Демократичния алианс “. Вашингтон или неговите частни компании не получават директни изгоди за стопанската система си от употребата на сирийските кладенци.
Според кюрдите и сунитските араби от източната част на Сирия, преди приемането на новата конституция и образуването на ново съдружно държавно управление в страната, те не са задължени да трансферират своите територии и запаси под контрола на Дамаск. Освен това Асад не се свърза с тях с предложение за взаимно потребление на тези залежи. Сирийските управляващи не престават да пренебрегват кюрдите, дават приоритет на насилственото разрешаване на всички вътрешни спорове и се надяват благодарение на наемници от гвардейците на иранската гражданска война, ливанската формация „ Хизбулла “, афганистанци-шиити, пакистанци, иракчани, йеменци, „ Вагнер ” и др.) да открият надзор върху цялата територия на страната и да завземат обектите за рандеман на петрол и газ със мощ.
Асад е подтикван към сходен сюжет от главните си спонсори в лицето на иранските аятоласи. Мащабните митинги в десетки ирански градове, които от края на 2017 година и началото на 2018 година, демонстрираха, че отпущането на 8-12 милиарда $ годишно за поддръжка на семейство Асад, държавен уред, войска и други силови структури, в това число задгранични наемници, натоварва тежко иранската стопанска система. Обикновените иранци желаеха от управляващите си да спрат финансовите инжекции за Сирия и да насочат тези средства за повишение на виталния стандарт в тяхната страна. Очевидно съветските управляващи също се надяваха, че сирийските въглеводороди освен ще запълнят потенциала на войските с на ниска цена гориво и смазочни материали, само че и ще компенсират най-малко част от разноските за поддържане на съветските въоръжени сили в тази страна посредством експорт на петролни артикули.
Но действителността се оказа, че по-голямата част от нефта и газа в източна Сирия към момента остава в ръцете на кюрдските милиции, арабите, които не са следени от Асад, и американските военни. Всички опити на Асад да си върне контрола над тях към този момент са неубедителни.
Не всичко върви добре за Асад и в дребната му татковина в Латакия, където плътно живеят алауитите араби. Провинцията, макар своята привидна непоклатимост и бивайки крепостта на сирийския политически хайлайф, през годините на гражданската война изцяло мина в ръцете на локалните военачалници и проведената престъпност. В доста връзки това оказа помощ на самия политически хайлайф, който насърчи контрабандата и други типове незаконен бизнес. Няма подозрение, че противозаконните формирания в крайбрежните региони на Средиземноморието няма да могат да удържат властта дълго време. Не е ясно обаче кой ще запълни бъдещия вакуум в региона на сигурността, финансите и стопанската система в Латакия. Засега формален Дамаск се пробва деликатно да балансира ползите на огромния клан на Асад и неговите външни съдружници, които му оказват помощ, само че никой не знае по какъв начин тези събития ще се разпрострат в допълнение.
Въпреки апелите на Асад към сирийските настоятелен кръгове и интернационалната общественост да влагат във възобновяване на стопанската система и инфраструктурата на страната му, не са получени обилни финансови запаси. Твърди се, че като начало са нужни към 400 милиарда $ за тези потребности. Иран и Руската федерация просто нямат такива свободни пари, а Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз, монархиите в Персийския залив, други арабски страни и Турция не признават легитимността на държавното управление на Асад и в случай че дават помощ на Сирия, тя е по-строго ориентирана към територии, които не са следени от Дамаск: поддържането на 7 милиона бежанци в чужбина, филантропичните доставки, възобновяване на Рака и така нататък
Практиката демонстрира, че даже предприемачи, близки до Асад и неговия антураж, към този момент са се въздържали да влагат в личната си стопанска система. Така че, неотдавна бяха оповестени данни, че родствениците на президента на Сирия, в това число братовчедите му, намиращи се под западни наказания получиха минимум 20 скъпи елитни жилища в Москва, множеството от които се намират в небостъргачите Москва Сити. Общата стойност на недвижимите парцели, добити от сирийците в столицата на Русия, се прави оценка на 40 милиона $.
Изглежда, че Асад, неговият антураж и главните спонсори на Дамаск в лицето на иранските аятоласи са изцяло удовлетворени от обстановката на „ нито война, нито мир “ в Сирия, когато приемането на нова конституция и образуването на съдружно държавно управление се отсрочват за неопределен срок. Очевидно те схващат, че всевъзможни свободни и общи избори в Сирия с присъединяване на бежанци и жители, живеещи на територии, свободни от Асад, неизбежно ще доведат до промяна в режима на арабско-алауитското малцинство.
Затова актуалният сирийски хайлайф и неговите съдружници в Техеран се пробват да избегнат каквито и да е финансови вложения в бъдеща Сирия и се пробват да компенсират разноските си колкото е допустимо повече и да получават там единствено моментни облаги.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рек
реклама
Но в случай че ги погледнете деликатно, в профил, тогава ще се открият доста " капани " и, както може да се чака „ двойно дъно ".
Първо, източният бряг на река Ефрат, богат на петрол и газ, беше освободен от бойците на " Ислямска страна " от кюрдски милиции, подкрепени от силите на западната интернационална коалиция, ръководена от Съединени американски щати. Военнокосмическите сили на Руската федерация също способстваха за разгрома на бандите на „ Ислямска страна “ Правителствените войски не взеха интензивно присъединяване във военните дейности и през този интервал избраха да останат в Дамаск и провинция Латакия.
Кюрдските освободителни милиции в съюз с локалните арабско-сунитски племена са пълноправни сирийски жители и в подтекста на продължаващата революция и действителното раздробяване на страната в анклави смятат, че имат право да се разпореждат с естествените си благосъстояния. Що се отнася до претенциите на Асад към Съединени американски щати, чийто дребен боен контингент остава в Източна Сирия, нефтените уреди от този район съставляват интерес за американците единствено поради това, че обезпечават потребностите на сирийските сили, свързани с тях в лицето на „ Демократичния алианс “. Вашингтон или неговите частни компании не получават директни изгоди за стопанската система си от употребата на сирийските кладенци.
Според кюрдите и сунитските араби от източната част на Сирия, преди приемането на новата конституция и образуването на ново съдружно държавно управление в страната, те не са задължени да трансферират своите територии и запаси под контрола на Дамаск. Освен това Асад не се свърза с тях с предложение за взаимно потребление на тези залежи. Сирийските управляващи не престават да пренебрегват кюрдите, дават приоритет на насилственото разрешаване на всички вътрешни спорове и се надяват благодарение на наемници от гвардейците на иранската гражданска война, ливанската формация „ Хизбулла “, афганистанци-шиити, пакистанци, иракчани, йеменци, „ Вагнер ” и др.) да открият надзор върху цялата територия на страната и да завземат обектите за рандеман на петрол и газ със мощ.
Асад е подтикван към сходен сюжет от главните си спонсори в лицето на иранските аятоласи. Мащабните митинги в десетки ирански градове, които от края на 2017 година и началото на 2018 година, демонстрираха, че отпущането на 8-12 милиарда $ годишно за поддръжка на семейство Асад, държавен уред, войска и други силови структури, в това число задгранични наемници, натоварва тежко иранската стопанска система. Обикновените иранци желаеха от управляващите си да спрат финансовите инжекции за Сирия и да насочат тези средства за повишение на виталния стандарт в тяхната страна. Очевидно съветските управляващи също се надяваха, че сирийските въглеводороди освен ще запълнят потенциала на войските с на ниска цена гориво и смазочни материали, само че и ще компенсират най-малко част от разноските за поддържане на съветските въоръжени сили в тази страна посредством експорт на петролни артикули.
Но действителността се оказа, че по-голямата част от нефта и газа в източна Сирия към момента остава в ръцете на кюрдските милиции, арабите, които не са следени от Асад, и американските военни. Всички опити на Асад да си върне контрола над тях към този момент са неубедителни.
Не всичко върви добре за Асад и в дребната му татковина в Латакия, където плътно живеят алауитите араби. Провинцията, макар своята привидна непоклатимост и бивайки крепостта на сирийския политически хайлайф, през годините на гражданската война изцяло мина в ръцете на локалните военачалници и проведената престъпност. В доста връзки това оказа помощ на самия политически хайлайф, който насърчи контрабандата и други типове незаконен бизнес. Няма подозрение, че противозаконните формирания в крайбрежните региони на Средиземноморието няма да могат да удържат властта дълго време. Не е ясно обаче кой ще запълни бъдещия вакуум в региона на сигурността, финансите и стопанската система в Латакия. Засега формален Дамаск се пробва деликатно да балансира ползите на огромния клан на Асад и неговите външни съдружници, които му оказват помощ, само че никой не знае по какъв начин тези събития ще се разпрострат в допълнение.
Въпреки апелите на Асад към сирийските настоятелен кръгове и интернационалната общественост да влагат във възобновяване на стопанската система и инфраструктурата на страната му, не са получени обилни финансови запаси. Твърди се, че като начало са нужни към 400 милиарда $ за тези потребности. Иран и Руската федерация просто нямат такива свободни пари, а Съединени американски щати, страните от Европейски Съюз, монархиите в Персийския залив, други арабски страни и Турция не признават легитимността на държавното управление на Асад и в случай че дават помощ на Сирия, тя е по-строго ориентирана към територии, които не са следени от Дамаск: поддържането на 7 милиона бежанци в чужбина, филантропичните доставки, възобновяване на Рака и така нататък
Практиката демонстрира, че даже предприемачи, близки до Асад и неговия антураж, към този момент са се въздържали да влагат в личната си стопанска система. Така че, неотдавна бяха оповестени данни, че родствениците на президента на Сирия, в това число братовчедите му, намиращи се под западни наказания получиха минимум 20 скъпи елитни жилища в Москва, множеството от които се намират в небостъргачите Москва Сити. Общата стойност на недвижимите парцели, добити от сирийците в столицата на Русия, се прави оценка на 40 милиона $.
Изглежда, че Асад, неговият антураж и главните спонсори на Дамаск в лицето на иранските аятоласи са изцяло удовлетворени от обстановката на „ нито война, нито мир “ в Сирия, когато приемането на нова конституция и образуването на съдружно държавно управление се отсрочват за неопределен срок. Очевидно те схващат, че всевъзможни свободни и общи избори в Сирия с присъединяване на бежанци и жители, живеещи на територии, свободни от Асад, неизбежно ще доведат до промяна в режима на арабско-алауитското малцинство.
Затова актуалният сирийски хайлайф и неговите съдружници в Техеран се пробват да избегнат каквито и да е финансови вложения в бъдеща Сирия и се пробват да компенсират разноските си колкото е допустимо повече и да получават там единствено моментни облаги.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ