Какво лошо да очаква Русия от Испания
Напоследък Испания даде доста осведомителни мотиви да приказва за себе си. Тук има две пояснения. Първото е полугодишното председателство на тази страна в Европейския съюз, което стартира на 1 юли. Естествено, испанците в това си качество стартират да приказват и работят освен от свое име, само че и от името на Европейски Съюз. Второто са предварителните парламентарни избори в Испания на 23 юли, които сегашният министър председател Педро Санчес и неговите социалисти изгубиха.
Между другото, усещайки, че нещата ще се провалят, Санчес разви бурна интернационална активност. Естествено, против Русия и в поддръжка на Украйна. Още в първия ден от европредседателството той дойде в Киев. Владимир Зеленски получи от Санчес 55 милиона евро помощ, оръжие и заричане да спомага за образованието на украинската войска. Всъщност тук нямаше нищо ново. Испания въоръжава Украйна и образова нейните военни от година и половина.
Освен това Санчес се опита да даде късмет на Зеленски да взе участие в срещата ЕС-Общност на Латинска Америка и Карибите. Но не се получи - редица латиноамерикански водачи не пожелаха да беседват с госта от Киев. Санчес трябваше да се отдръпна. И по-рано Санчес прикани за слагане на надеждна преграда по пътя към властта в европейските страни на „ последователите на Русия “. С една дума заложи на русофобията. Но това не избави нито него, нито ръководените от него социалисти от сензитивно проваляне на изборите.
Основният проблем за Русия в испанския случай обаче не е в Санчес. Лидерът на победилата Народна партия Алберто Нунес Фейхоо се отнася към Русия може би даже по-зле. Това значи, че антируският курс на съвсем 50-милионната страна няма да се промени. И Испания ще остане както снабдител на оръжия за Украйна, по този начин и уредник на конгреси, на които ще продължи да пропагандира антируската стратегия. И даже може да ускори този съставен елемент от своята политика.
Как стана по този начин, че Испания стартира да прокарва подобен антируски дневен ред? За разлика от Франция, Чехия и Швеция, които преди този момент председателстваха Европейски Съюз, ние от дълго време нямаме съществени различия с нея. До 2022 година тази страна беше доста склонна да дава на нашите туристи многократни визи и единствено това я открояваше за положително от другите в Европейски Съюз. В очите на доста поданици на Русия изглеждаше като модел на страна, в която можете да лежите на плажа и да се разхождате из многочислените забележителности. Е, сигурно обликът на врага не се е развил от това.
И политически нещата не вървяха толкоз зле. Испания се причисли към глобите през 2014 година, само че търсеше благоприятни условия за разговор с Русия. Когато обаче избухна рецесията в Каталуния през 2017 година, някогашният министър председател Мариано Рахой не откри нищо по-добро от това да потърси в нея " съветска диря ". Първоначално Санчес също беше подготвен за стеснен разговор с Русия, само че Испания не беше измежду страните, които се пробваха да изградят мостове с нас. Поне не като Италия, Австрия или Унгария. И връзката потегли надолу.
В исторически проект нямаме какво да разделяме с Испания. Да, испанските десни партии до известна степен виждат Русия като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, който се бори против техния обичан деспот Франсиско Франко. Но, въпреки това, модерна Русия, като тях, е бранител на обичайните полезности. Напротив, антифашисткият дневен ред би трябвало да ни сближи с испанската левица, която се застъпва за еднополовите бракове. И в двата случая обаче негативът надви над позитива.
Въпреки предходното обилие от наши туристи, политическите и икономическите ни връзки с Испания останаха много слаби. Испания съвсем не купува нефт и газ от нас и не могат да се градят мощни връзки единствено върху торовете (както и на виното и зехтина, които вървят в противоположна посока). А географската раздалеченост от нас развързва ръцете на испанските политици във връзка с антируските дейности. Подобни дейности не удрят изключително личните им гласоподаватели, само че Европейски Съюз сигурно ще ги оцени и ще усили финансирането, от което се нуждае не най-богатото, само че доста огромно кралство.
Основната заплаха, която може да пристигна от Испания, се крие в тесните й връзки със страните от Латинска Америка. Всъщност тя даже не крие, че има намерение да унищожи връзките ни със страните от Западното полукълбо, действайки както независимо, по този начин и посредством Европейския съюз. По време на срещата ЕС-Латинска Америка тази тематика беше водеща нишка. Испанците се пробват да сформират коалиция против Куба, Венецуела и Никарагуа - най-лоялните към нас страни в района. И ще би трябвало да противодействаме на техните измами.
Друго значимо направление за Испания е Африка. Като се има поради, че Русия обръща все по-голямо внимание на Черния континент, още веднъж ще би трябвало да се надигнем против испанците. След срещата възнамеряваха да проведат среща на върха ЕС-Африкански съюз, където сигурно ще се опитат да вбият чеп сред нас и африканските страни. Тук испанците към момента имат по-малко благоприятни условия - Франция от дълго време е поела основна роля в това направление от страна на Европейски Съюз. Но испанците към момента са на куката.
Работата по линията на " меката мощ " е друга заплаха, която идва от Испания. Институтът “Сервантес ”, за разлика от Британския съвет, Френския институт или “Гьоте ” институт, не притегля толкоз вниманието на съветските способени органи по „ политическа линия “. Въпреки това, наред с проучването на испански език и просвета, той е изцяло кадърен да промие мозъци от името на целия Европейски Съюз и НАТО, възползвайки се както от ниското внимание, по този начин и от запазването на издаването на визи за съветски жители. Това важи и за други испански Неправителствени организации. Ето за какво е належащо да останем бдителни(.
Като цяло Испания не е най-русофобската страна в Европа. Нейни жители има освен в редиците на ВСУ, само че и измежду опълчението на Донбас. Сред испанците има забележителен брой съперници на въоръжаването на Украйна. Въпреки това, индикаторите за отменяне на Русия са много междинни за Европа, на равнище от 70%. Приблизително като в Германия или Франция и малко по-високо от Италия. Да не забравяме политици като Хавиер Солана или Жозеп Борел. Начело на дипломацията на Европейски Съюз те несъмнено не се демонстрираха като последователи на доближаването с Русия.
За разлика от Италия, Франция или даже изцяло антируски настроената Холандия, през днешния ден в Испания няма нито една огромна национална мощ, която да се застъпва за тесни връзки с Русия. Народната партия, социалистите, десните евроскептици “Вокс ” – всички са твърди към нас. Единствено крайната левица от коалиция “Сумар ” кълне в украинския неонацизъм и се застъпва за договаряния за Украйна - само че те също осъждат дейностите на Русия. Така ч всевъзможен резултат от изборите би бил неприятен за нас.
Известни благосклонности към Русия има измежду сепаратистите на Каталуния и Страната на баските (те са по-забележими измежду баските, до момента в който каталунците като цяло следват антируската линия). Вероятно би трябвало да окажем напън върху тази мъчителна точка на Испания, с цел да ни сътвори по-малко проблеми в Африка и Латинска Америка. Но още веднъж, този фактор не би трябвало да се преувеличава. За да завоюват поддръжката на Европейски Съюз и НАТО по своя древен проблем със сепаратизма, испанските управляващи сигурно ще вдигнат внезапно градуса на русофобията.
Може да се възползваме от възприятията на испанците към Гибралтар, които към момента отхвърлят да възприемат даже на публично равнище като част от Англия. Но даже и тук полето е лимитирано, тъй като на Русия се гледа като на отдалечен чужд. Може да се възползваме от отбраната на обичайните полезности - в края на краищата доста испанци никога не са въодушевени от легализирането на еднополовите бракове. Но не забравяйте, че партията “Глас ”, която поддържа този дневен ред, въобще не наподобява проруска. Така че наподобява би трябвало да създадем нова, по-лоялна мощ в тази област.
За да промени картината, Русия евентуално би трябвало да работи по-тясно с Латинска Америка. За да могат нейните страни към този момент да работят с испанското общество, развенчавайки антируските легенди. За да покажат на Испания, че е доста по-изгодно да си сътрудничи с Русия, в сравнение с да я ругае. Но това са задания за години напред. Междувременно би трябвало да се чакат неприятни неща от Испания - макар че тя не е в авангарда на европейската русофобия. И да се обърне огромно внимание на борбата с нея.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Между другото, усещайки, че нещата ще се провалят, Санчес разви бурна интернационална активност. Естествено, против Русия и в поддръжка на Украйна. Още в първия ден от европредседателството той дойде в Киев. Владимир Зеленски получи от Санчес 55 милиона евро помощ, оръжие и заричане да спомага за образованието на украинската войска. Всъщност тук нямаше нищо ново. Испания въоръжава Украйна и образова нейните военни от година и половина.
Освен това Санчес се опита да даде късмет на Зеленски да взе участие в срещата ЕС-Общност на Латинска Америка и Карибите. Но не се получи - редица латиноамерикански водачи не пожелаха да беседват с госта от Киев. Санчес трябваше да се отдръпна. И по-рано Санчес прикани за слагане на надеждна преграда по пътя към властта в европейските страни на „ последователите на Русия “. С една дума заложи на русофобията. Но това не избави нито него, нито ръководените от него социалисти от сензитивно проваляне на изборите.
Основният проблем за Русия в испанския случай обаче не е в Санчес. Лидерът на победилата Народна партия Алберто Нунес Фейхоо се отнася към Русия може би даже по-зле. Това значи, че антируският курс на съвсем 50-милионната страна няма да се промени. И Испания ще остане както снабдител на оръжия за Украйна, по този начин и уредник на конгреси, на които ще продължи да пропагандира антируската стратегия. И даже може да ускори този съставен елемент от своята политика.
Как стана по този начин, че Испания стартира да прокарва подобен антируски дневен ред? За разлика от Франция, Чехия и Швеция, които преди този момент председателстваха Европейски Съюз, ние от дълго време нямаме съществени различия с нея. До 2022 година тази страна беше доста склонна да дава на нашите туристи многократни визи и единствено това я открояваше за положително от другите в Европейски Съюз. В очите на доста поданици на Русия изглеждаше като модел на страна, в която можете да лежите на плажа и да се разхождате из многочислените забележителности. Е, сигурно обликът на врага не се е развил от това.
И политически нещата не вървяха толкоз зле. Испания се причисли към глобите през 2014 година, само че търсеше благоприятни условия за разговор с Русия. Когато обаче избухна рецесията в Каталуния през 2017 година, някогашният министър председател Мариано Рахой не откри нищо по-добро от това да потърси в нея " съветска диря ". Първоначално Санчес също беше подготвен за стеснен разговор с Русия, само че Испания не беше измежду страните, които се пробваха да изградят мостове с нас. Поне не като Италия, Австрия или Унгария. И връзката потегли надолу.
В исторически проект нямаме какво да разделяме с Испания. Да, испанските десни партии до известна степен виждат Русия като правоприемник на Съюз на съветските социалистически републики, който се бори против техния обичан деспот Франсиско Франко. Но, въпреки това, модерна Русия, като тях, е бранител на обичайните полезности. Напротив, антифашисткият дневен ред би трябвало да ни сближи с испанската левица, която се застъпва за еднополовите бракове. И в двата случая обаче негативът надви над позитива.
Въпреки предходното обилие от наши туристи, политическите и икономическите ни връзки с Испания останаха много слаби. Испания съвсем не купува нефт и газ от нас и не могат да се градят мощни връзки единствено върху торовете (както и на виното и зехтина, които вървят в противоположна посока). А географската раздалеченост от нас развързва ръцете на испанските политици във връзка с антируските дейности. Подобни дейности не удрят изключително личните им гласоподаватели, само че Европейски Съюз сигурно ще ги оцени и ще усили финансирането, от което се нуждае не най-богатото, само че доста огромно кралство.
Основната заплаха, която може да пристигна от Испания, се крие в тесните й връзки със страните от Латинска Америка. Всъщност тя даже не крие, че има намерение да унищожи връзките ни със страните от Западното полукълбо, действайки както независимо, по този начин и посредством Европейския съюз. По време на срещата ЕС-Латинска Америка тази тематика беше водеща нишка. Испанците се пробват да сформират коалиция против Куба, Венецуела и Никарагуа - най-лоялните към нас страни в района. И ще би трябвало да противодействаме на техните измами.
Друго значимо направление за Испания е Африка. Като се има поради, че Русия обръща все по-голямо внимание на Черния континент, още веднъж ще би трябвало да се надигнем против испанците. След срещата възнамеряваха да проведат среща на върха ЕС-Африкански съюз, където сигурно ще се опитат да вбият чеп сред нас и африканските страни. Тук испанците към момента имат по-малко благоприятни условия - Франция от дълго време е поела основна роля в това направление от страна на Европейски Съюз. Но испанците към момента са на куката.
Работата по линията на " меката мощ " е друга заплаха, която идва от Испания. Институтът “Сервантес ”, за разлика от Британския съвет, Френския институт или “Гьоте ” институт, не притегля толкоз вниманието на съветските способени органи по „ политическа линия “. Въпреки това, наред с проучването на испански език и просвета, той е изцяло кадърен да промие мозъци от името на целия Европейски Съюз и НАТО, възползвайки се както от ниското внимание, по този начин и от запазването на издаването на визи за съветски жители. Това важи и за други испански Неправителствени организации. Ето за какво е належащо да останем бдителни(.
Като цяло Испания не е най-русофобската страна в Европа. Нейни жители има освен в редиците на ВСУ, само че и измежду опълчението на Донбас. Сред испанците има забележителен брой съперници на въоръжаването на Украйна. Въпреки това, индикаторите за отменяне на Русия са много междинни за Европа, на равнище от 70%. Приблизително като в Германия или Франция и малко по-високо от Италия. Да не забравяме политици като Хавиер Солана или Жозеп Борел. Начело на дипломацията на Европейски Съюз те несъмнено не се демонстрираха като последователи на доближаването с Русия.
За разлика от Италия, Франция или даже изцяло антируски настроената Холандия, през днешния ден в Испания няма нито една огромна национална мощ, която да се застъпва за тесни връзки с Русия. Народната партия, социалистите, десните евроскептици “Вокс ” – всички са твърди към нас. Единствено крайната левица от коалиция “Сумар ” кълне в украинския неонацизъм и се застъпва за договаряния за Украйна - само че те също осъждат дейностите на Русия. Така ч всевъзможен резултат от изборите би бил неприятен за нас.
Известни благосклонности към Русия има измежду сепаратистите на Каталуния и Страната на баските (те са по-забележими измежду баските, до момента в който каталунците като цяло следват антируската линия). Вероятно би трябвало да окажем напън върху тази мъчителна точка на Испания, с цел да ни сътвори по-малко проблеми в Африка и Латинска Америка. Но още веднъж, този фактор не би трябвало да се преувеличава. За да завоюват поддръжката на Европейски Съюз и НАТО по своя древен проблем със сепаратизма, испанските управляващи сигурно ще вдигнат внезапно градуса на русофобията.
Може да се възползваме от възприятията на испанците към Гибралтар, които към момента отхвърлят да възприемат даже на публично равнище като част от Англия. Но даже и тук полето е лимитирано, тъй като на Русия се гледа като на отдалечен чужд. Може да се възползваме от отбраната на обичайните полезности - в края на краищата доста испанци никога не са въодушевени от легализирането на еднополовите бракове. Но не забравяйте, че партията “Глас ”, която поддържа този дневен ред, въобще не наподобява проруска. Така че наподобява би трябвало да създадем нова, по-лоялна мощ в тази област.
За да промени картината, Русия евентуално би трябвало да работи по-тясно с Латинска Америка. За да могат нейните страни към този момент да работят с испанското общество, развенчавайки антируските легенди. За да покажат на Испания, че е доста по-изгодно да си сътрудничи с Русия, в сравнение с да я ругае. Но това са задания за години напред. Междувременно би трябвало да се чакат неприятни неща от Испания - макар че тя не е в авангарда на европейската русофобия. И да се обърне огромно внимание на борбата с нея.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ