NASA и частна компания разработват ядрен ракетен двигател
Напоследък концепциите за нови мотори за напредване в космоса са десетки. Освен типичния спор сред слънчевите панели и химическото задвижване се крие и един евентуален трети метод - нуклеарен ракетен мотор.
Институтът за авангардни технологии концепции на НАСА (NIAC) е дал безплатна помощ на компания, наречена Positron Dynamics, за създаването на нов вид ракетен мотор, задвижван с нуклеарна реакция (FFRE). Той би могъл да откри салдото сред мощността на химическите мотори и дълготрайността на слънчевите панели, съобщи Universe Today.
Сами по себе си FFRE не са нова идея, само че доста от тях би трябвало да преодолеят големи механически трудности. Освен преимуществата им, като да вземем за пример високия характерен подтик и извънредно високата компактност на мощността, те имат дефекти като да вземем за пример нуждата от комплицирана форма на плазмена левитация.
Positron Dynamics се надява да се оправи с това, като употребява две нови открития, получени от други области на научните проучвания. Първият метод е да се сложи нуклеарното гориво в ултралек аерогел. Вторият метод е потреблението на свръхпроводящ магнит за задържане на частиците, предавани при деленето на атомните ядра.
FFRE всъщност употребяват същия нуклеарен развой, който зарежда нуклеарните централи на Земята. Вместо да създават единствено електричество обаче, те ще генерират и двигателна сила, освен това доста огромна двигателна сила.
Въпреки това не е практично да се изпрати в космоса ураново гориво, каквото може да се употребява в реакторите на Земята.
Вграждането на самото гориво в едно от най-леките познати човешки субстанции взема решение този проблем.
Аерогелите са извънредно леки материали, които наподобяват ефирни, когато ги държите. Вграждането в тях на горивни частици за реакцията на разделяне би било комфортен метод да се задържи горивото плътно, като в същото време се разреши цялостната конструкция да бъде задоволително лека, с цел да бъде издигната в орбита.
Въпреки това структурата на самите аерогелове не разрешава узадържането на всички частици от делението, когато ядрата се разпадат. За задачата ще е нужна голяма външна мощ и тук се намесва суперпроводимият магнит.
Свръхпроводимите магнити нормално се употребяват в пробни съоръжения за термоядрен синтез - там те се употребяват за задържане на плазмата, нужна за нагряване на термоядреното гориво, която другояче би унищожила всеки естествен материал. Като се има поради ползата към проучванията на термоядрения синтез в последно време, магнитите с огромна мощ също получават в допълнение внимание при проучванията.
Добавянето на подобен магнит към FFRE би разрешило на инженерите да насочат всички фрагменти от делението в една и съща посока, като дейно ги трансфорат във вектор на тягата. Допълнително преимущество е, че фрагментите не могат да разрушат други елементи на мотора.
Засега всичко това е доста теоретично. Но точно за това е предопределен NIAC - да финансира планове на ранен стадий и да се пробва да понижи риска им.
Може би някой ден FFRE ще успее да доближи това идеално съответствие сред скорост и горивна успеваемост, за което мечтаят толкоз доста учени. /БГНЕС
Институтът за авангардни технологии концепции на НАСА (NIAC) е дал безплатна помощ на компания, наречена Positron Dynamics, за създаването на нов вид ракетен мотор, задвижван с нуклеарна реакция (FFRE). Той би могъл да откри салдото сред мощността на химическите мотори и дълготрайността на слънчевите панели, съобщи Universe Today.
Сами по себе си FFRE не са нова идея, само че доста от тях би трябвало да преодолеят големи механически трудности. Освен преимуществата им, като да вземем за пример високия характерен подтик и извънредно високата компактност на мощността, те имат дефекти като да вземем за пример нуждата от комплицирана форма на плазмена левитация.
Positron Dynamics се надява да се оправи с това, като употребява две нови открития, получени от други области на научните проучвания. Първият метод е да се сложи нуклеарното гориво в ултралек аерогел. Вторият метод е потреблението на свръхпроводящ магнит за задържане на частиците, предавани при деленето на атомните ядра.
FFRE всъщност употребяват същия нуклеарен развой, който зарежда нуклеарните централи на Земята. Вместо да създават единствено електричество обаче, те ще генерират и двигателна сила, освен това доста огромна двигателна сила.
Въпреки това не е практично да се изпрати в космоса ураново гориво, каквото може да се употребява в реакторите на Земята.
Вграждането на самото гориво в едно от най-леките познати човешки субстанции взема решение този проблем.
Аерогелите са извънредно леки материали, които наподобяват ефирни, когато ги държите. Вграждането в тях на горивни частици за реакцията на разделяне би било комфортен метод да се задържи горивото плътно, като в същото време се разреши цялостната конструкция да бъде задоволително лека, с цел да бъде издигната в орбита.
Въпреки това структурата на самите аерогелове не разрешава узадържането на всички частици от делението, когато ядрата се разпадат. За задачата ще е нужна голяма външна мощ и тук се намесва суперпроводимият магнит.
Свръхпроводимите магнити нормално се употребяват в пробни съоръжения за термоядрен синтез - там те се употребяват за задържане на плазмата, нужна за нагряване на термоядреното гориво, която другояче би унищожила всеки естествен материал. Като се има поради ползата към проучванията на термоядрения синтез в последно време, магнитите с огромна мощ също получават в допълнение внимание при проучванията.
Добавянето на подобен магнит към FFRE би разрешило на инженерите да насочат всички фрагменти от делението в една и съща посока, като дейно ги трансфорат във вектор на тягата. Допълнително преимущество е, че фрагментите не могат да разрушат други елементи на мотора.
Засега всичко това е доста теоретично. Но точно за това е предопределен NIAC - да финансира планове на ранен стадий и да се пробва да понижи риска им.
Може би някой ден FFRE ще успее да доближи това идеално съответствие сред скорост и горивна успеваемост, за което мечтаят толкоз доста учени. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ