Българските пещери: Проходна – „Очите на Бога“
Намиращата се край с. Карлуково, в община Луковит, пещера Проходна е една от най-популярните карстови пещери в България. Разположена в природногеографската област Предбалкан, тя е още един превъзходен образец за геоложки феномен в нашата красива страна. Намира се на 250 м. надморска височина и е елементарно налична за туристите – тъкмо над нея минава пътят от Луковит към Карлуково (на 2 км от селото). Освен това има още веднъж – от село Румянцево.
Дължината на пещерата е 365 метра, а височината на входовете е 56 метра. Дължината я трансформира в най-дългия пещерен тунел в България. Тъй като в пещерата има просмукващи се води, което от своя страна води до ерозия, в тавана на Проходна се е образувал един неповторим феномен прочут като „ Окната “ или „ Очите на Бога “ – това са две почти идентични по мярка дупки, които наподобяват съвсем като очи.
Съвсем умерено може да се каже, че точно „ очите ” придават неповторимия образ на пещерата и я вършат толкоз забавна. Ако застанете под тях и погледнете нагоре няма по какъв начин да останете равнодушни към очите, които като че ли се взират във вас. Пещерата не е изключително осветена, само че това се дължи на денивелацията сред двата входа, която е толкоз огромна, че не позволява прекосяването на задоволително светлина. Дневната светлина извън навлиза единствено през снопове. Когато е слънчево, посетителите могат да се насладят на поразителния резултат на преминаващата през очите светлина.
Смята се, че пещерата се е образувала преди 66 – 68 млн. години – в края на Кредния интервал. Представлява част от пещерен кулоар, посоката на който гледа от изток към запад. Някога водите на втората най-дълга река в България – Искър са запълвали пещерата, само че през днешния ден реката е на равнище под пода на пещерата. Карстовите процеси, които са били присъщи за оня интервал, както и сеизмичната интензивност и речната активност, са довели до спиране на пещерният карстов кулоар и тази част е останала отделена. Скалните пластове са с дебелина от 10 до 50 м. Поглеждайки структурата, пещерата е формирана от светлобежови до бели, здрави и солидни органогенни варовици (добре са непокътнати вкаменелостите от гастроподи, черупчест детритус, бивалвии, бризои, брахиоподи, морски таралежи и амонити – по-силно изразени в западната част на геоложкия феномен).
С пещерата се свързват няколко забавни обстоятелството. За тези от вас, на които им е любопитно тук сме ви показали няколко от по-интересните неща за пещерата:
Станала е естествена забележителност през 1962 година
В Проходна са се провели фотоси освен на български филми като „ Време разделно “ или съветско-българския филм „ По следите на капитан Грант “, само че и няколко задгранични.
Името на пещерата можете да срещнете в няколко известни и справочни издания – да вземем за пример в Енциклопедия България, сп. Природа и познание, Пътеводител на Ловешки окръг и други
Някои археолози считат, че доста от дълго време, още в дълбока античност пещерата е имала значимо окултно значение за локалните, които я употребявали като място за осъществяването на разнообразни ритуали. Пример за това е пролетното равноденствие на 21 март, когато се е правил обред за изобилие. На този ден през вътрешността на пещерата може да бъде забелязан безоблачен лъч, който минава през нея и я огрява под избран ъгъл.
Пещерата е оценена като геотоп с национална значителност по време на геоложка студентска експедиция „ Искърски пролом 2008 “. Това се случва съгласно с критериите на Регистъра и кадастъра на геоложките явления в България.
В Проходна се практикуват пещерни бънджи скокове – не са доста пещерите, където това е допустимо.
Автор: Божидара Иванова
