Децата в социалните мрежи – пълна забрана или „дигитално пълнолетие“
Намаляването на времето, което децата прекарват в обществените медии, към този момент е главен приоритет за политиците в Европейски Съюз.
Но страните са надалеч от единогласие по какъв начин би трябвало да наподобяват ограниченията за отбрана. Лидерите, които се срещат тази седмица в Брюксел, се чака да опишат отбраната на малолетните в интернет като „ изключително значима “, съгласно план на съглашение, забелязан от Politico.
Този месец 25 страни членки, плюс Норвегия и Исландия, подписаха декларация, призоваваща за по-силна отбрана на децата в интернет и подкрепяща въвеждане на цифрово пълноправие, което ще дефинира минималната възраст за достъп до обществените медии.
Декларацията изпраща „ някои доста съответни сигнали “ към Европейска комисия, „ с цел да работят по въпроса и да предложат, надяваме се, в даден миг, някои нови регулации, които да включват точките в тази декларация “, съобщи датският министър по цифровите въпроси Каролин Стаге Олсен, която беше отпред на декларацията от името на датското председателство на Европейски Съюз.
Politico организира изследване в редица страни, с цел да разбере какво са техните цели в посока на законодателството. Докладът демонстрира, че макар съответните сигнали, към момента има огромни разлики, които не са преодолени.
За или срещу
Страните от Европейски Съюз са мощно разграничени сред цялостна възбрана на достъпа на децата до обществените медии – за което приканва френският президент Еманюел Макрон, и условието родителите да дават единодушието си за достъп.
Словашкият министър Радослав Штефанък съобщи в изявление, че страната му избира „ ясни възрастови ограничавания “ вместо такива, учредени на единодушие, тъй като родителите към този момент не употребяват наличните принадлежности за предоставяне на единодушие. Той означи обаче, че позицията на Словакия към момента се преразглежда.
Норвегия работи по въвеждането на строга възрастова граница за прилагане на обществените медии от 15 годин, а министърът на цифровата стопанска система Кариане Олдернес Тунг насърчи страните от Европейски Съюз да създадат същото по време на среща на министрите с този сектор в Хорсенс, Дания, този месец.
Много страни обаче, измежду които Гърция, Нидерландия и Испания, поясняват цифровото пълноправие като опция за лица под тази възраст да се записват в обществените медии с родителско единодушие. „ Смятаме, че е отговорност на родителите “, като страната дава насоки, съобщи министър на цифровите технологии на Нидерландия Еди ван Марум.
За лица под 15 години „ платформите би трябвало да бъдат задължени да получат доказано родителско единодушие “, съобщи гръцкият министър на цифровите технологии Димитрис Папастергиу пред Politico.
Кой взема решенията
През лятото Европейска комисия съобщи, че няма да обмисля възбрана на обществените медии в целия Европейски Съюз, нито ще се пробва да дефинира възраст за пълноправие в целия блок.
Но през последните седмици ръководителят Урсула фон дер Лайен прояви интерес към и двата сюжета.
Повечето страни от Европейски Съюз желаят независимост да дефинират свои лични възрастови ограничавания. Това освен би било в сходство с правния статукво, специалисти показват, че Европейски Съюз може да координира разпоредбите, само че не да ги хармонизира, както е казусът с тютюна и алкохола, само че столиците също настояват, че е належащо да се регистрират културни разлики. Германия, Дания и Гърция са мощно застъпени в този лагер.
Гартис Озолс, заместник-министър на Латвия за цифровата промяна, предлага „ хибриден метод “ с „ минимално равнище, несъмнено хоризонтално в Европа “, като страните могат да дефинират по-ниска възраст, в случай че желаят.
Това е сходно на метода, по който Общият правилник за отбрана на данните дефинира правила за събиране на данни от малолетни – възрастта, на която децата могат да дадат единодушие за култивиране на данни, е 16 години по дифолт, само че страните могат да я понижат до 13 години.
Но определянето на разнообразни възрасти може да се окаже мъчно за използване, да вземем за пример в случай че младежите пътуват сред разнообразни страни.
Какъв да е прагът на възрастта
Води се гореща полемика каква да бъде минималната възраст, като множеството отзиви са за сред 15 и 16 години.
Дания, Франция и Гърция са в лагера на 15 и повече години. Дания върви напред, като министър председателят Метте Фредериксен разгласи проекти да изисква наставнически надзор за обществените платформи за деца под 15 години.
Испания поддържа цифрово пълноправие на 16 години, което Словакия също поддържа по-рано. Австралия – една от дребното страни, които подхващат дейности, също дефинира минималната възраст на 16 години.
Много други обаче към момента не са взели решение. През септември Германия сътвори експертна комисия, с цел да дефинира най-хубавия метод за деяние. Две страни отхвърлиха да подпишат необятно подкрепената декларация, Естония и Белгия.
Първата съобщи, че е за използването на съществуващите правила, като да вземем за пример GDPR, вместо нови ограничавания, и за вложения в образованието. „ Естония има вяра в осведомителното общество и включването на младежите в него “, съобщи естонският министър на правораздаването и цифровите въпроси Лийса-Ли Пакоста.
Белгия се бори с районни разлики, като фламандският район наложи несъгласие на декларацията. Белгийският министър Ванеса Мац съобщи, че има „ решителност да се продължи тази битка за по-безопасен интернет “, добавя Politico.
Но страните са надалеч от единогласие по какъв начин би трябвало да наподобяват ограниченията за отбрана. Лидерите, които се срещат тази седмица в Брюксел, се чака да опишат отбраната на малолетните в интернет като „ изключително значима “, съгласно план на съглашение, забелязан от Politico.
Този месец 25 страни членки, плюс Норвегия и Исландия, подписаха декларация, призоваваща за по-силна отбрана на децата в интернет и подкрепяща въвеждане на цифрово пълноправие, което ще дефинира минималната възраст за достъп до обществените медии.
Декларацията изпраща „ някои доста съответни сигнали “ към Европейска комисия, „ с цел да работят по въпроса и да предложат, надяваме се, в даден миг, някои нови регулации, които да включват точките в тази декларация “, съобщи датският министър по цифровите въпроси Каролин Стаге Олсен, която беше отпред на декларацията от името на датското председателство на Европейски Съюз.
Politico организира изследване в редица страни, с цел да разбере какво са техните цели в посока на законодателството. Докладът демонстрира, че макар съответните сигнали, към момента има огромни разлики, които не са преодолени.
За или срещу
Страните от Европейски Съюз са мощно разграничени сред цялостна възбрана на достъпа на децата до обществените медии – за което приканва френският президент Еманюел Макрон, и условието родителите да дават единодушието си за достъп.
Словашкият министър Радослав Штефанък съобщи в изявление, че страната му избира „ ясни възрастови ограничавания “ вместо такива, учредени на единодушие, тъй като родителите към този момент не употребяват наличните принадлежности за предоставяне на единодушие. Той означи обаче, че позицията на Словакия към момента се преразглежда.
Норвегия работи по въвеждането на строга възрастова граница за прилагане на обществените медии от 15 годин, а министърът на цифровата стопанска система Кариане Олдернес Тунг насърчи страните от Европейски Съюз да създадат същото по време на среща на министрите с този сектор в Хорсенс, Дания, този месец.
Много страни обаче, измежду които Гърция, Нидерландия и Испания, поясняват цифровото пълноправие като опция за лица под тази възраст да се записват в обществените медии с родителско единодушие. „ Смятаме, че е отговорност на родителите “, като страната дава насоки, съобщи министър на цифровите технологии на Нидерландия Еди ван Марум.
За лица под 15 години „ платформите би трябвало да бъдат задължени да получат доказано родителско единодушие “, съобщи гръцкият министър на цифровите технологии Димитрис Папастергиу пред Politico.
Кой взема решенията
През лятото Европейска комисия съобщи, че няма да обмисля възбрана на обществените медии в целия Европейски Съюз, нито ще се пробва да дефинира възраст за пълноправие в целия блок.
Но през последните седмици ръководителят Урсула фон дер Лайен прояви интерес към и двата сюжета.
Повечето страни от Европейски Съюз желаят независимост да дефинират свои лични възрастови ограничавания. Това освен би било в сходство с правния статукво, специалисти показват, че Европейски Съюз може да координира разпоредбите, само че не да ги хармонизира, както е казусът с тютюна и алкохола, само че столиците също настояват, че е належащо да се регистрират културни разлики. Германия, Дания и Гърция са мощно застъпени в този лагер.
Гартис Озолс, заместник-министър на Латвия за цифровата промяна, предлага „ хибриден метод “ с „ минимално равнище, несъмнено хоризонтално в Европа “, като страните могат да дефинират по-ниска възраст, в случай че желаят.
Това е сходно на метода, по който Общият правилник за отбрана на данните дефинира правила за събиране на данни от малолетни – възрастта, на която децата могат да дадат единодушие за култивиране на данни, е 16 години по дифолт, само че страните могат да я понижат до 13 години.
Но определянето на разнообразни възрасти може да се окаже мъчно за използване, да вземем за пример в случай че младежите пътуват сред разнообразни страни.
Какъв да е прагът на възрастта
Води се гореща полемика каква да бъде минималната възраст, като множеството отзиви са за сред 15 и 16 години.
Дания, Франция и Гърция са в лагера на 15 и повече години. Дания върви напред, като министър председателят Метте Фредериксен разгласи проекти да изисква наставнически надзор за обществените платформи за деца под 15 години.
Испания поддържа цифрово пълноправие на 16 години, което Словакия също поддържа по-рано. Австралия – една от дребното страни, които подхващат дейности, също дефинира минималната възраст на 16 години.
Много други обаче към момента не са взели решение. През септември Германия сътвори експертна комисия, с цел да дефинира най-хубавия метод за деяние. Две страни отхвърлиха да подпишат необятно подкрепената декларация, Естония и Белгия.
Първата съобщи, че е за използването на съществуващите правила, като да вземем за пример GDPR, вместо нови ограничавания, и за вложения в образованието. „ Естония има вяра в осведомителното общество и включването на младежите в него “, съобщи естонският министър на правораздаването и цифровите въпроси Лийса-Ли Пакоста.
Белгия се бори с районни разлики, като фламандският район наложи несъгласие на декларацията. Белгийският министър Ванеса Мац съобщи, че има „ решителност да се продължи тази битка за по-безопасен интернет “, добавя Politico.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ




