Готви се национален механизъм за пълно изпълнение на решенията на ЕСПЧ
Належащо у нас е основаването на национална уредба за изцяло осъществяване на решенията на Европейския съд по правата на индивида /ЕСПЧ/ в Страсбург . То е изискване за по-добра отбрана на правата на жителите на национално равнище и за понижаване броя на неоправдателните решения против българската страна. Част от решението е основаване на народен механизъм на 2 равнища – политическо и експертно , с присъединяване и на трите управляващи. Обмисля се да има Съвет, който ще дава отговор за осъществяването на решенията на Европейски съд по правата на човека, с присъединяване на министри, представители на правосъдната и на законодателната власт. Както и на подпомагаща активността му работна група от специалисти от другите управляващи.
Това стана ясно на междинна конференция за показване на напредъка по план „ Засилване на националния потенциал за осъществяване на решенията на Европейски съд по правата на човека “, стратегия „ Правосъдие “ на Норвежкия финансов механизъм 2014-2021 година Проектът, чието завършване следва, се извършва от държавни сътрудници от дирекция „ Процесуално посланичество на Република България пред Европейски съд по правата на човека “ в Министерството на правораздаването. Установяването на дейно осъществяване на решенията на Съда в Страсбург е измежду неговите съществени действия.
В момента нормативно уредени са методът на погашение на присъдените от Европейски съд по правата на човека компенсации – с решение на Министерския съвет, а в процесуалните закони решението на Европейски съд по правата на човека е съображение за обновяване на каузи. В същото време България има над 180 решения на Европейския съд „ в развой на осъществяване “ , страната ни е и в челната статистика на страни, забавили осъществявания с над 10 години. А страни като Чехия, Гърция и Хърватска към този момент имат настоящ народен механизъм по казуса.
Началникът на политическия кабинет на министъра на правораздаването доктор Борислав Ганчев акцентира, че още при започване на плана първата огромна крачка бе направена с въвеждането на дисциплината „ Права на индивида “ като наложителна за студентите адвокати.
„ Често приказваме за това какъв брой неоправдателни решения на Европейски съд по правата на човека против страната има, само че рядко се замисляме какво вършим, тъй че да не изпълняваме решения от 2009 година едвам през 2023 година “, акцентира още доктор Ганчев , който е и началник на програмния оператор на стратегия „ Правосъдие “ на НФМ.
В рамките на плана се работи и по превъзмогване на проблемите за ефикасна отбрана на правата на уязвимите групи, свързани с продължаващата промяна в институциите за деца с увреждания, обезпечаването на тяхното без значение посланичество пред институциите. За образец бе обещано делото „ Ненчева и други против България “. Търсят се и решения по проблемите от групата каузи „ Йорданова и други против България “ – изземване или унищожаване на жилища без преценка за пропорция на мярката.
Проектът обгръща също създаване на потенциал за образование по „ Права на индивида “ в юридическите факултети и обезпечаване на обучителни материали. На конференцията беше показано и напълно новото издание „ Европейската спогодба за правата на индивида. Принципи и право “, формирано от водещи специалисти по правата на индивида.
Подчертана бе скъпата експертна помощ на сътрудниците от Норвежкия център за правата на индивида при Университета в Осло по линия на построяването на потенциал за ефикасното преподаване на дисциплината „ Права на индивида “ и създаването на Докторска стратегия в Нов български университет.
