Кеворк Кеворкян: Фалш в изобилие
Наказателните описи по закона „ Магнитски “ ме подсетиха за времето на юношеството ми – петдесетте години на предишния век.
Тогава витрините на заведенията за хранене в родния ми Сливен бяха облепвани със описи на „ пияници “, от време на време илюстрирани и с техни фотоси – с цел да не ги позволяват в заведението и несъмнено, за наставление на останалите мераклии за чашката.
Така се водеше тогава битката с алкохолизма - ненужно е да прецизирам, че тя до нищо не докара.
Но във въпросните описи постоянно набутваха и по няколко политически неблагонадеждни лица, едвам ги изплашен и опозорят в допълнение.
Сега пък ръфат неколцина с „ Магнитски “ – за наставление на останалите.
Как ли ги сортират?
Оставаме с усещането, че „ Санкциите Магнитски “ са представяни пред публиката посредством една много несръчна агитация.
Лакейското старание на локални хора е главният мотор на тази агитация.
Така тя е обречена на нулева резултатност.
Лакеите даже не са в положение да омекотят този неприличен резултат.
Нямат нищо срещу „ Магнитски “ да наподобява като някакъв ръждясал обущарски керпеден/клещи, с който показно се вадят развалени зъби - и да сбъркат и да извадят някой здрав зъб няма изключително значение.
Тази агитация пък напълно не сработва, когато е артикулирана от преводачката на Живков, примерно.
Мнозина у нас се питат, наясно ли са въобще американците с особеностите на българския нрав, най-много с трезвия песимизъм на българина. Защо си фантазират,, че публиката ще остане очарована, когато таман Преводачката кади тамян на „ Магнитски “?
Всяко появяване по малкия екран на Поптодорова, за нея става дума, или на Паси провокира към този момент освен неприязън, ами даже и гняв.
Тия дни Поптодорова още веднъж показва възторжена възвишеност, която при елементарния човек е допустима единствено след използването на цяла шепа амфетамини.
Но Поптодорова не се нуждае от допинг, нейният изстрадан евроатлантизъм й е изцяло задоволителен и тя постоянно е в такова положение.
И след визитата й в цех на „ Локхийд “, където са й разрешили да прегледа чертежите на самолета Ф-16, с цел да подсигурява пред българската аудитория неговата надеждност – и, несъмнено, тя с подготвеност го направи;
и когато приказва за изгодата от „ Магнитски “ - едно отлично чучело, което обаче няма правно деяние в нито една суверенна страна.
Понякога се запитвам, дават ли си сметка сходни хора за личната си безрезултатност?
Колкото път цъфне на екран Поптодорова, толкоз пъти се сещам за едно нейно фамозно присъединяване във „ Всяка неделя “ през смутната 1990 година. Атаките на органа на Българска социалистическа партия вестник „ Дума “ против предаването бяха станали безусловно безцеремонни – естествено, и аз не им оставах задължен.
И тогава Поптодорова изиска думата, с цел да се оплаче, че търпя Съюз на демократичните сили. По това време тя беше началник на пресцентъра на някогашната комунистическа партия, която към момента се дегизираше като „ социалистическа “.
Бях се подготвил с подробни данни, с цел да опровергая следващата неистина на „ Дума “, започнах диалога – и тогава се обади Джимо/Димитри Иванов, който всекидневно безмълвно гледаше сеир от близко и крепко се забавляваше.
Обади се, прекъсна фонтана на Поптодорова и напряко я закла – с днешна дата.
Попита я, изтъквам го буквално:
„ Едно време можех да ви нарека колежка – вие превеждахте, след това влязохте в дипломацията, в този момент вършиме нещо друго. Промени във възгледите, в убежденията? “
Отговорът на Поптодорова: „ Аз съм непрекъснат човек по сърце и душа “.
Така тя отбрани „ алената “ си принадлежност.
Къде се изпари тази й същина – и по какъв начин се преобрази в свирепия й евроатлантизъм?
Днес такива жалки превъплъщения към този момент не вършат усещане - дотам хората са се обезверили и отчаяли.
Започвам да мисля, че „ Великите сили “ няма за какво да си губят повече времето с нас.
България се трансформира в нещо алогично, в някаква мистерия, в която нахлуват и върлуват все по-налудни видове.
Споменах договорката за самолетите Ф-16/блок 70 – и се сетих за един в действителност неповторим, невиждан факт.
Два централни вестника – тогава, през 2019 година - поместиха реклама на Ф-16/70, платена от Локхийд Мартин.
Това бе нещо безподобно.
Американците евентуално ни считат за приключени тъпунгери, с цел да популяризират по този метод самолета - или може би са разбрали, че нашите Властници нищо не могат удовлетворително да обяснят на тукашните туземци, и по тази причина са подхванали този безусловно налуден ход.
Пак хубаво, че не купуваме нуклеарни ракети - текстът на рекламата несъмнено щеше да е още по-прочувствен, и онагледен с снимки от Хирошима.
Самолетите още ги няма.
Дали няма да разгласяват реклами и за „ Магнитски “?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Тогава витрините на заведенията за хранене в родния ми Сливен бяха облепвани със описи на „ пияници “, от време на време илюстрирани и с техни фотоси – с цел да не ги позволяват в заведението и несъмнено, за наставление на останалите мераклии за чашката.
Така се водеше тогава битката с алкохолизма - ненужно е да прецизирам, че тя до нищо не докара.
Но във въпросните описи постоянно набутваха и по няколко политически неблагонадеждни лица, едвам ги изплашен и опозорят в допълнение.
Сега пък ръфат неколцина с „ Магнитски “ – за наставление на останалите.
Как ли ги сортират?
Оставаме с усещането, че „ Санкциите Магнитски “ са представяни пред публиката посредством една много несръчна агитация.
Лакейското старание на локални хора е главният мотор на тази агитация.
Така тя е обречена на нулева резултатност.
Лакеите даже не са в положение да омекотят този неприличен резултат.
Нямат нищо срещу „ Магнитски “ да наподобява като някакъв ръждясал обущарски керпеден/клещи, с който показно се вадят развалени зъби - и да сбъркат и да извадят някой здрав зъб няма изключително значение.
Тази агитация пък напълно не сработва, когато е артикулирана от преводачката на Живков, примерно.
Мнозина у нас се питат, наясно ли са въобще американците с особеностите на българския нрав, най-много с трезвия песимизъм на българина. Защо си фантазират,, че публиката ще остане очарована, когато таман Преводачката кади тамян на „ Магнитски “?
Всяко появяване по малкия екран на Поптодорова, за нея става дума, или на Паси провокира към този момент освен неприязън, ами даже и гняв.
Тия дни Поптодорова още веднъж показва възторжена възвишеност, която при елементарния човек е допустима единствено след използването на цяла шепа амфетамини.
Но Поптодорова не се нуждае от допинг, нейният изстрадан евроатлантизъм й е изцяло задоволителен и тя постоянно е в такова положение.
И след визитата й в цех на „ Локхийд “, където са й разрешили да прегледа чертежите на самолета Ф-16, с цел да подсигурява пред българската аудитория неговата надеждност – и, несъмнено, тя с подготвеност го направи;
и когато приказва за изгодата от „ Магнитски “ - едно отлично чучело, което обаче няма правно деяние в нито една суверенна страна.
Понякога се запитвам, дават ли си сметка сходни хора за личната си безрезултатност?
Колкото път цъфне на екран Поптодорова, толкоз пъти се сещам за едно нейно фамозно присъединяване във „ Всяка неделя “ през смутната 1990 година. Атаките на органа на Българска социалистическа партия вестник „ Дума “ против предаването бяха станали безусловно безцеремонни – естествено, и аз не им оставах задължен.
И тогава Поптодорова изиска думата, с цел да се оплаче, че търпя Съюз на демократичните сили. По това време тя беше началник на пресцентъра на някогашната комунистическа партия, която към момента се дегизираше като „ социалистическа “.
Бях се подготвил с подробни данни, с цел да опровергая следващата неистина на „ Дума “, започнах диалога – и тогава се обади Джимо/Димитри Иванов, който всекидневно безмълвно гледаше сеир от близко и крепко се забавляваше.
Обади се, прекъсна фонтана на Поптодорова и напряко я закла – с днешна дата.
Попита я, изтъквам го буквално:
„ Едно време можех да ви нарека колежка – вие превеждахте, след това влязохте в дипломацията, в този момент вършиме нещо друго. Промени във възгледите, в убежденията? “
Отговорът на Поптодорова: „ Аз съм непрекъснат човек по сърце и душа “.
Така тя отбрани „ алената “ си принадлежност.
Къде се изпари тази й същина – и по какъв начин се преобрази в свирепия й евроатлантизъм?
Днес такива жалки превъплъщения към този момент не вършат усещане - дотам хората са се обезверили и отчаяли.
Започвам да мисля, че „ Великите сили “ няма за какво да си губят повече времето с нас.
България се трансформира в нещо алогично, в някаква мистерия, в която нахлуват и върлуват все по-налудни видове.
Споменах договорката за самолетите Ф-16/блок 70 – и се сетих за един в действителност неповторим, невиждан факт.
Два централни вестника – тогава, през 2019 година - поместиха реклама на Ф-16/70, платена от Локхийд Мартин.
Това бе нещо безподобно.
Американците евентуално ни считат за приключени тъпунгери, с цел да популяризират по този метод самолета - или може би са разбрали, че нашите Властници нищо не могат удовлетворително да обяснят на тукашните туземци, и по тази причина са подхванали този безусловно налуден ход.
Пак хубаво, че не купуваме нуклеарни ракети - текстът на рекламата несъмнено щеше да е още по-прочувствен, и онагледен с снимки от Хирошима.
Самолетите още ги няма.
Дали няма да разгласяват реклами и за „ Магнитски “?
***
Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие, които употребяват името ми или мои снимки, нямат нищо общо с мен.
***
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ