Наим забравил $800 в колата на Неделчо Колев и избягал
Наим Сюлейманоглу е бил много обезпокоен, преди да вземе решението да не се върне в България през декември 1986 година. Поне по този начин наподобява от последните му дейности. Той даже не помни да вземе 800 $, голяма сума за тези времена, която е приготвил в жабката на жигулата си, написа „ 24 часа “.
3-кратният международен първенец постоянно е твърдял, че възродителният развой е единствената причина, поради която е подхванал рискования ход. “Една заран просто Наим Сюлейманов го нямаше, а към този момент бях Наум Шаламанов”, споделя много години по-късно великият щангист, който се бори за живота си в истанбулска клиника.
Както Марица.бг заяви, Наим бе признат в интензивното поделение на болница в истанбулския квартал „ Бакъркьой “ откакто черният му дроб и единият бъбрек отхвърлят.
След към 24 часа в кома, той пристигна в схващане, само че медиците са безапелационни: Ако не се направи незабавна трансплантация, ще изгубим първенеца!
“Две години преди да избяга, бяхме в Париж. С него и още три момчета. Като младежи те желаеха да видят квартала с алените фенери. Съгласих се. Тогава обаче забелязах много съмнителни видове да ни наблюдават. Веднага се прибрахме в хотела”, изяснява пред „ 24 часа “ Неделчо Колев, троент международен първенец и сегашен президент на федерацията по щанги.
Големият късмет се открива през 1985 година, която по традиция приключва със международната купа в Мелбърн. Там всички българи са поканени дружно със фамилиите си от Сам Кофа, тогавашния президент на щангите. Това оставя групата без наложителното наличие на офицер от Държавна сигурност. Явно към този момент са имали цялостно доверие на Иван Абаджиев и неговите хора.
Наум употребява обстановката и се свързва с емигранти в Австралия от българо-турски генезис. Всички си спомнят, че към групата е имало непрекъснато двама, които си говорели с Шаламанов. Показвали и другарски връзки. Той се прибира в България, без да демонстрира, че крои някакви проекти. Продължава да тренира като звяр и да чупи върховете. Дори се включва в нещо като реклама на възродителния развой. Тодор Живков го приема преди заминаването за международната купа в Мелбърн - концепцията е да се види по какъв начин българските турци одобряват решението на Българска комунистическа партия да им смени имената.
Преди тръгването за Австралия Неделчо Колев отива до Кърджали, с цел да го докара с ладата му. Защото Наим има кола, само че още не се усеща добре зад кормилото. Пък и му е много висок.
“Оставихме колата на паркинга на летището. За да си я вземе назад, като се прибере. След като не се върна, от милицията я отвориха. Присъствах персонално на огледа. В жабката имаше 800 $. Явно доста е бързал”, спомня си Неделчо Колев.
В Австралия нашите още веднъж жънат триумфи, с цел да се стигне до прощалния прием. Датата е 6 декември. Наим е замислен, мъчно приказва, обръща чашите с уиски. Нораир Нурикян, който тогава е в треньорския щаб, му прави забележка да спре, с цел да не направи някаква нелепост. Наим взема решение да излезе, с цел да изпуши една цигара. И повече не се връща.
“Спечели за трети път международната купа и съгласно правилника залата трябваше да бъде кръстена на него. Последно пита дали може да отиде на бар. Абаджията обаче сподели не, тъй като ни предстояха някакви други надпревари. И тогава го видях за последно”, изяснява двукратният олимпийски първенец Нораир Нурикян, който е негов персонален треньор в националния тим.
“На другата заран отидох в стаята му. Той спеше с Александър Върбанов. Сашо още бе в леглото. Събудих го и го питах къде е Наим. Той ми сподели, че не се е прибирал. Първата ми мисъл бе, че е намерил някоя госпожица и с нея е лудувал през нощта.
Дори не ми е минавало през главата, че ще избяга. Следобед обаче се появиха няколко телевизионни екипа да желаят изявление. С нас беше Христо Меранзов от БСФС и той стартира да приказва. Така разбрахме, че е с някакви българи и счита да желае убежище”, добавя Нурикян.
Отборът си потегля, само че със съдействието на посолството Нурикян и Абаджиев сменят билетите си, с цел да могат да приказват с Наим, както дават обещание австралийците. Първоначално даже се счита, че щангистът желае да остане в Австралия. Изпратена е и публична нота от външното министерство, в която се споделя, че той е държан срещу волята си.
“След два-три дни виждам новините по малкия екран. И Наим слиза с една торбичка от самолета, а изпод написа - Лондон. С Абаджиев се вцепенихме. Тогава разбрахме, че ситуацията към този момент е неспасяемо”, добавя Нурикян.
От Лондон Наим е трансфериран в Анкара с персоналния аероплан на президента на Турция Тургут Йозал. Там той дава конференция, в която изяснява, че е избягал поради промяната на имената и желае да популяризира същинската си татковина. Получава и 60 кг злато, колкото е персоналното му тегло. Йозал го афишира за собствен наследник.
В България нервността е цялостна. Чак на 10 декември Българска телеграфна агенция оповестява: “От понеделник заран в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неопределеност.
От известията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на особено внимание на избрани среди. Отведен е в някакво жилище с незнаен адрес, само че е известно, че се употребява от турци. От информациите се схваща, че върху него се оказва влияние да не се върне в родината си”.
Два дни по-късно информацията е допълнена със “злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на интернационалните връзки и правата на личността, работят непозволено против български гражданин”.
Докато в България публично никой нищо не споделя какво става с първенеца, на 12 декември британските медии в детайли разказват случилото се: “Българският първенец във повдигането на тежести Наум Шаламанов дойде в петък заран в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо леговище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го водиха в посолството на Турция”.
Британските медии оповестяват и още нещо любопитно, което очевидно демонстрира, че българската страна е тотално в незнание.
“Няколко часа, откакто самолетът напусна Австралия, управляващите в Канбера се свързаха публично с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са съобщили на българския представител, че австралийските управляващи нямат желание да задържат в страната непознати жители, които желаят да я напуснат”.
Абаджиев се връща и дава изявленията, че Наим е похитен от “Сивите вълци” и всичко се прави срещу волята му. Трудовите колективи стачкуват пред посолството и пращат заплашителни писма. Щангистите са привиквани един по един да дават пояснения в Държавна сигурност. “Не съм писал толкоз през целия си живот”, споделя Борислав Гидиков, който в Сеул ще стане олимпийски първенец.
Следва обаче много сложен интервал. За да подвига за Турция на международно или европейско, няма никакъв проблем. Просто би трябвало да премине едногодишен интервал, след което си връща спортните права. За олимпиада обаче е друго, тъй като би трябвало особено позволение да смениш страната.
Турците впрягат цялата си държавна машина, с цел да натискат нашите. Това е видно и от донесения на хора от службите по това време.
Агент Светлозар рапортува за сесията на МОК в Истанбул от 9 до 12 май 1987 година Според него всичко се е въртяло към присъединяване на Наим на олимпиадата в Сеул, като е оказван необикновен напън.
Президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч бил осведомен, че Наим счита да се дами и по този начин да се реши казусът. Той дава особено изявление, в което споделя, че всичко е в ръцете на интернационалната федерация. Освен това считал, че има решение на интернационалната федерация и то е в интерес на турците. Според него от 7 декември 1987 година Наим има право да подвига за тях, а се предлага на МОК да го допусне до олимпиадата според предписание 8 от олимпийската харта. “При това състояние би трябвало да преосмислим дали крайното опълчване е удачно, откакто възможностите той да не бъде позволен или да се състезава за нас са минимални”, написа сътрудникът на Държавна сигурност.
Агент Шиков пък рапортува на 19 май, че след приключването на сесията на МОК Самаранч се е видял с Наим в хотелската си стая. След това Сюлеманоглу дал антибългарска конференция.
Тихомълком, евентуално тъкмо тогава, е направена договорката за 1,25 милиона $ за правата на Наим. Турците се съгласяват да ги платят поради сигурния златен орден, пък и политическият звук е на тяхна страна. Последният трагичен миг е, когато Иван Славков-Батето подрежда на безконечната си секретарка Буба да пусне документа към сътрудника му Тургут Атакол.
Оказва се, че още парите ги няма, а разрешението е обещано. Пратеникът обаче се появява на границата и носи куфарчето. И до през днешния ден не се знае къде е отишла голямата сума за Наим, откакто всички отхвърлят да са я получили.
Така Наим отива на олимпиадата в Сеул, с цел да стане първенец, а фамилията му е прокудено от България.
“Разбрахме се да се натовари един приятел под управлението на окръжния шеф на Кърджали и без доста звук да му се дадат 3 дни да си подготви багажа на фамилията. През това време да се уредят паспортите и документите им. Обезателно би трябвало да се вземат заявки, че те желаят да се изселят. Да им се даде един камион от съвета или от окръжното ръководство и напряко на границата на Капитан Андреево да ги стоварят.п Те са: татко, майка, двама братя, една снаха”, написа в конфиденциален отчет на Държавна сигурност за фамилията на Наим.
“Малкият ми наследник беше се оженил преди малко. За снаха ми и за дребния ми внук не бяха приготвени паспорти. Осъзнах накъде клонят нещата и им споделих, че все пак аз ще отпътува. Казаха към този момент да се прибера и че след това ще дойдат да ни вземат от у дома. Но имаше строго упътване да не споделям с никого. Искаха всичко да остане в загадка. По-късно пристигнаха 200 полицаи, бойци и чиновници на Държавна сигурност. Ние живеем до стадиона, навръх изхода на Момчилград. Блокираха пътя за Крумовград и Подкова. Затвориха заведенията покрай нашия блок. Целта беше всичко да остане в загадка, не желаеха да се подвига звук. Дойдоха със 7 леки коли. Натовариха покъщнината и непосредствено ни закараха на границата. Вечерта ни настаниха в един хотел покрай Свиленград, не помня името му. На сутринта пресякохме границата през пункта Капитан Андреево и към този момент бяхме в Турция. Наим беше в Анкара и по тази причина незабавно потеглихме за там. След две години разлъка за първи път съумях да го прегърна”, спомня си татко му Сюлейман Али Сюлейман.
Сюлейман обаче не устоя дълго в Турция и се прибира назад в България след демокрацията. Дълго време с Наим не си приказват, поддържа връзка с братята му, написа „ 24 часа “. След това изглаждат връзките. Наим ревниво крие и децата си. Той сигурно има три, като му се приписват и още, макар че в никакъв случай не е сключвал брак. Синът му е от японка, а имал и две дъщери от красива изселничка от Разградско, някогашна гимнастичка.
При едно от визитите си у нас той с тъга сподели, че огромната му щерка се дами, само че не е поканен на сватбата.
тагове наим $800 неделчо колев
3-кратният международен първенец постоянно е твърдял, че възродителният развой е единствената причина, поради която е подхванал рискования ход. “Една заран просто Наим Сюлейманов го нямаше, а към този момент бях Наум Шаламанов”, споделя много години по-късно великият щангист, който се бори за живота си в истанбулска клиника.
Както Марица.бг заяви, Наим бе признат в интензивното поделение на болница в истанбулския квартал „ Бакъркьой “ откакто черният му дроб и единият бъбрек отхвърлят.
След към 24 часа в кома, той пристигна в схващане, само че медиците са безапелационни: Ако не се направи незабавна трансплантация, ще изгубим първенеца!
“Две години преди да избяга, бяхме в Париж. С него и още три момчета. Като младежи те желаеха да видят квартала с алените фенери. Съгласих се. Тогава обаче забелязах много съмнителни видове да ни наблюдават. Веднага се прибрахме в хотела”, изяснява пред „ 24 часа “ Неделчо Колев, троент международен първенец и сегашен президент на федерацията по щанги.
Големият късмет се открива през 1985 година, която по традиция приключва със международната купа в Мелбърн. Там всички българи са поканени дружно със фамилиите си от Сам Кофа, тогавашния президент на щангите. Това оставя групата без наложителното наличие на офицер от Държавна сигурност. Явно към този момент са имали цялостно доверие на Иван Абаджиев и неговите хора.
Наум употребява обстановката и се свързва с емигранти в Австралия от българо-турски генезис. Всички си спомнят, че към групата е имало непрекъснато двама, които си говорели с Шаламанов. Показвали и другарски връзки. Той се прибира в България, без да демонстрира, че крои някакви проекти. Продължава да тренира като звяр и да чупи върховете. Дори се включва в нещо като реклама на възродителния развой. Тодор Живков го приема преди заминаването за международната купа в Мелбърн - концепцията е да се види по какъв начин българските турци одобряват решението на Българска комунистическа партия да им смени имената.
Преди тръгването за Австралия Неделчо Колев отива до Кърджали, с цел да го докара с ладата му. Защото Наим има кола, само че още не се усеща добре зад кормилото. Пък и му е много висок.
“Оставихме колата на паркинга на летището. За да си я вземе назад, като се прибере. След като не се върна, от милицията я отвориха. Присъствах персонално на огледа. В жабката имаше 800 $. Явно доста е бързал”, спомня си Неделчо Колев.
В Австралия нашите още веднъж жънат триумфи, с цел да се стигне до прощалния прием. Датата е 6 декември. Наим е замислен, мъчно приказва, обръща чашите с уиски. Нораир Нурикян, който тогава е в треньорския щаб, му прави забележка да спре, с цел да не направи някаква нелепост. Наим взема решение да излезе, с цел да изпуши една цигара. И повече не се връща.
“Спечели за трети път международната купа и съгласно правилника залата трябваше да бъде кръстена на него. Последно пита дали може да отиде на бар. Абаджията обаче сподели не, тъй като ни предстояха някакви други надпревари. И тогава го видях за последно”, изяснява двукратният олимпийски първенец Нораир Нурикян, който е негов персонален треньор в националния тим.
“На другата заран отидох в стаята му. Той спеше с Александър Върбанов. Сашо още бе в леглото. Събудих го и го питах къде е Наим. Той ми сподели, че не се е прибирал. Първата ми мисъл бе, че е намерил някоя госпожица и с нея е лудувал през нощта.
Дори не ми е минавало през главата, че ще избяга. Следобед обаче се появиха няколко телевизионни екипа да желаят изявление. С нас беше Христо Меранзов от БСФС и той стартира да приказва. Така разбрахме, че е с някакви българи и счита да желае убежище”, добавя Нурикян.
Отборът си потегля, само че със съдействието на посолството Нурикян и Абаджиев сменят билетите си, с цел да могат да приказват с Наим, както дават обещание австралийците. Първоначално даже се счита, че щангистът желае да остане в Австралия. Изпратена е и публична нота от външното министерство, в която се споделя, че той е държан срещу волята си.
“След два-три дни виждам новините по малкия екран. И Наим слиза с една торбичка от самолета, а изпод написа - Лондон. С Абаджиев се вцепенихме. Тогава разбрахме, че ситуацията към този момент е неспасяемо”, добавя Нурикян.
От Лондон Наим е трансфериран в Анкара с персоналния аероплан на президента на Турция Тургут Йозал. Там той дава конференция, в която изяснява, че е избягал поради промяната на имената и желае да популяризира същинската си татковина. Получава и 60 кг злато, колкото е персоналното му тегло. Йозал го афишира за собствен наследник.
В България нервността е цялостна. Чак на 10 декември Българска телеграфна агенция оповестява: “От понеделник заран в Мелбърн световноизвестният щангист Наум Шаламанов е в неопределеност.
От известията в някои австралийски вестници се подразбира, че 19-годишният българин е станал обект на особено внимание на избрани среди. Отведен е в някакво жилище с незнаен адрес, само че е известно, че се употребява от турци. От информациите се схваща, че върху него се оказва влияние да не се върне в родината си”.
Два дни по-късно информацията е допълнена със “злонамерени сили, пренебрегвайки нормите на интернационалните връзки и правата на личността, работят непозволено против български гражданин”.
Докато в България публично никой нищо не споделя какво става с първенеца, на 12 декември британските медии в детайли разказват случилото се: “Българският първенец във повдигането на тежести Наум Шаламанов дойде в петък заран в Лондон на път за Турция, където ще получи политическо леговище. Турски дипломати го посрещнаха на летището и го водиха в посолството на Турция”.
Британските медии оповестяват и още нещо любопитно, което очевидно демонстрира, че българската страна е тотално в незнание.
“Няколко часа, откакто самолетът напусна Австралия, управляващите в Канбера се свързаха публично с консула на България Желязко Димитров и обясниха случилото се. Те са съобщили на българския представител, че австралийските управляващи нямат желание да задържат в страната непознати жители, които желаят да я напуснат”.
Абаджиев се връща и дава изявленията, че Наим е похитен от “Сивите вълци” и всичко се прави срещу волята му. Трудовите колективи стачкуват пред посолството и пращат заплашителни писма. Щангистите са привиквани един по един да дават пояснения в Държавна сигурност. “Не съм писал толкоз през целия си живот”, споделя Борислав Гидиков, който в Сеул ще стане олимпийски първенец.
Следва обаче много сложен интервал. За да подвига за Турция на международно или европейско, няма никакъв проблем. Просто би трябвало да премине едногодишен интервал, след което си връща спортните права. За олимпиада обаче е друго, тъй като би трябвало особено позволение да смениш страната.
Турците впрягат цялата си държавна машина, с цел да натискат нашите. Това е видно и от донесения на хора от службите по това време.
Агент Светлозар рапортува за сесията на МОК в Истанбул от 9 до 12 май 1987 година Според него всичко се е въртяло към присъединяване на Наим на олимпиадата в Сеул, като е оказван необикновен напън.
Президентът на МОК Хуан Антонио Самаранч бил осведомен, че Наим счита да се дами и по този начин да се реши казусът. Той дава особено изявление, в което споделя, че всичко е в ръцете на интернационалната федерация. Освен това считал, че има решение на интернационалната федерация и то е в интерес на турците. Според него от 7 декември 1987 година Наим има право да подвига за тях, а се предлага на МОК да го допусне до олимпиадата според предписание 8 от олимпийската харта. “При това състояние би трябвало да преосмислим дали крайното опълчване е удачно, откакто възможностите той да не бъде позволен или да се състезава за нас са минимални”, написа сътрудникът на Държавна сигурност.
Агент Шиков пък рапортува на 19 май, че след приключването на сесията на МОК Самаранч се е видял с Наим в хотелската си стая. След това Сюлеманоглу дал антибългарска конференция.
Тихомълком, евентуално тъкмо тогава, е направена договорката за 1,25 милиона $ за правата на Наим. Турците се съгласяват да ги платят поради сигурния златен орден, пък и политическият звук е на тяхна страна. Последният трагичен миг е, когато Иван Славков-Батето подрежда на безконечната си секретарка Буба да пусне документа към сътрудника му Тургут Атакол.
Оказва се, че още парите ги няма, а разрешението е обещано. Пратеникът обаче се появява на границата и носи куфарчето. И до през днешния ден не се знае къде е отишла голямата сума за Наим, откакто всички отхвърлят да са я получили.
Така Наим отива на олимпиадата в Сеул, с цел да стане първенец, а фамилията му е прокудено от България.
“Разбрахме се да се натовари един приятел под управлението на окръжния шеф на Кърджали и без доста звук да му се дадат 3 дни да си подготви багажа на фамилията. През това време да се уредят паспортите и документите им. Обезателно би трябвало да се вземат заявки, че те желаят да се изселят. Да им се даде един камион от съвета или от окръжното ръководство и напряко на границата на Капитан Андреево да ги стоварят.п Те са: татко, майка, двама братя, една снаха”, написа в конфиденциален отчет на Държавна сигурност за фамилията на Наим.
“Малкият ми наследник беше се оженил преди малко. За снаха ми и за дребния ми внук не бяха приготвени паспорти. Осъзнах накъде клонят нещата и им споделих, че все пак аз ще отпътува. Казаха към този момент да се прибера и че след това ще дойдат да ни вземат от у дома. Но имаше строго упътване да не споделям с никого. Искаха всичко да остане в загадка. По-късно пристигнаха 200 полицаи, бойци и чиновници на Държавна сигурност. Ние живеем до стадиона, навръх изхода на Момчилград. Блокираха пътя за Крумовград и Подкова. Затвориха заведенията покрай нашия блок. Целта беше всичко да остане в загадка, не желаеха да се подвига звук. Дойдоха със 7 леки коли. Натовариха покъщнината и непосредствено ни закараха на границата. Вечерта ни настаниха в един хотел покрай Свиленград, не помня името му. На сутринта пресякохме границата през пункта Капитан Андреево и към този момент бяхме в Турция. Наим беше в Анкара и по тази причина незабавно потеглихме за там. След две години разлъка за първи път съумях да го прегърна”, спомня си татко му Сюлейман Али Сюлейман.
Сюлейман обаче не устоя дълго в Турция и се прибира назад в България след демокрацията. Дълго време с Наим не си приказват, поддържа връзка с братята му, написа „ 24 часа “. След това изглаждат връзките. Наим ревниво крие и децата си. Той сигурно има три, като му се приписват и още, макар че в никакъв случай не е сключвал брак. Синът му е от японка, а имал и две дъщери от красива изселничка от Разградско, някогашна гимнастичка.
При едно от визитите си у нас той с тъга сподели, че огромната му щерка се дами, само че не е поканен на сватбата.
тагове наим $800 неделчо колев
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ