Пожарникарят спасител на 2017 г. в Търговище: Най-кошмарни са катастрофите
Награждават Мирослав за помощта му в ужаса „ Хитрино “
Помитащи живот и парцели пожари, размазани коли със затиснати хора, блокирани в преспите деца, възрастни, останали без животоподдържащи медикаменти посред стихиите… Това са единствено фрагменти от живота на Мирослав Бонев (46г.) от Търговище и сътрудниците му спасители в противопожарните служби в страната.
Обикновени хора с техен си живот, в чиито делници и празници се вплитат непознати ориси. С годините хиляди. И постоянно срещата им е на онази вадичка, появяваща се изведнъж, само че дефинитивна.
Така разказва специалността си пожарникарят от Търговище. Той е пълководец на екип в група “Пожарогасителна и избавителна активност ”. Води се монтьор лидер на верижна машина, специализирал е водно, алпийско и избавяне при автокатастрофи.
За 9 години в пожарната е награждаван пет пъти. Сред оценките му има и министерско. Заради ужаса “Хитрино ”. Тогава влезнал в нощната промяна, пратена от Търговище към прилежащо Шуменско. Първо гасили и разчиствали руини, а когато угаснала последната цистерна, скоростно били евакуирани всички. Зачакали гърмеж. Слава богу, разминал се.
“Там пъкълът беше слязъл на земята. В работата ни постоянно е непредсказуемо. В Хитрино обаче всяка последваща минута можеше да е последна, както в никакъв случай до момента. Хора има ли, останали ли са някъде в руините и къщите? Какво има в цистерните? Отровно ли е? Ще гръмне ли ”, спомня си Мирослав канонадата от въпроси, които ги пронизвали тогава. Смята, че това е било и най-ужасяващото като мащаб произшествие в работата му. Казва още, че тя го е сблъсквала с огромни и доста рискови пожари в индустриални обекти на търговищка територия, които са със сериозен риск, само че ги овладели. Нито желае, нито може да ги разяснява в медиите.
“Няма подвиг. Това са делниците ни. Работата ни е такава, в случай че не й се посвещаваш напълно, нещата не се случват както би трябвало ”, сбит е пожарникарят.
Твърди, че помни в елементи, като на кино лента, която все се завърта в непредвидени моменти, множеството от тежките обстановки. Най-травмиращи са злополуките. Бил е на множеството автомобилни убийства в района. Благодарен е, че ориста му е икономисала среща с детска гибел, тъй като това е пъкълът и на спасителите. И до през днешния ден в главата му е първата му злополука, на която дошъл със профилирания автомобил за спешни обстановки. ТИР бил разцепил през средата кола с мъж и жена. Описва контузиите по двамата като в фрагменти от злокобен филм на ужасите… Там нямало какво да се направи. Техният часовник бил спрял и нямало връщане обратно. Събирали парче по парче телата. Виделият тази картина, нямало по какъв начин да не активизира всяка своя мисъл да желае да изпревари събитията, да ги предотврати, да избави. Това и прави.
Колегите му предходната година преброили, че в границите на няколкото стихийни снежни дни при започване на 2017 година той е бил на 17 катастрофи. След денонощие работа в ураганен вятър, преспи, откъснати обитаеми места и блокирани рейсове и коли, влиза във втората промяна с нещо като отмора от 2 часа. Така откарва близо две денонощия в интервенции по пътищата. Разказва по какъв начин целят Североизток тогава беше в капан. Движението рисково и даже невероятно в преспите. В община Търговище, на инат на стихията, отваряха пътните връзки още веднъж и още веднъж, с цел да се прибират хората по домовете си в селата. Линейките и рейсовете тръгваха със снегорини начело, с служители на реда, с пожарникари. Спасителите носиха на ръце хора, връхлетени от инсулти, с цел да ги изкарат до профилираната техника.
Спомня си, че тъкмо откарали един подобен човек в болничното заведение, кръстейки се, че и този път се е получило, и идва различен сигнал. След негово искане за подпомагане за екип на енергото или водоснабдителното сдружение. И те би трябвало да стигнат до някоя недостъпна планинска част, с цел да имат хората ток и вода. Разказва още за следващата кола, тръгнала самоуверено нанякъде и стигнала до средата. За виелиците, които за 30 минути заличаваха пътя и превръщаха всичко в сибирско поле. И за вятъра, неотслабващ и въртящ снега в вцепеняващ бял апокалипсис. И до момента в който хората сипеха рецензии, комфортно настанени зад компютрите в топлите си домове, спасителите бяха на открито, ден след денонощно след нощ… “Такава ни е работата. Все има недоволни, само че пък и толкоз признателни. Нищо не може да се съпостави с чувството, че си оказал помощ. Че и през днешния ден с сътрудниците ми сме били там, на онази вадичка, която може да е последна точка, че сме подали ръка и тя не е премината, а хората са се върнали живи и здрави при фамилиите си. Понякога е ужасно, непостижимо, тъй като и ние сме елементарни хора, с наши си проблеми и наслади ”, споделя Мирослав.
При всичките директни свидетелства, по какъв начин всяка промяна може да е последна, щерка му изобщо не се колебала и записва да следва отбрана при бедствия и повреди. Сега е втори курс във Варна. “Все ме разпитваше какво дежурство сме имали. Кого сме избавили, какво е станало и по този начин естествено някак и тя избра да учи това ”, споделя бащата за избора на специалност на единственото си дете. Разказва, че когато си е вкъщи в Търговище, двамата обичат да карат АТВ-та. Имат си две и с тях обикалят горите. Той самият е приключил спортното учебно заведение в града и стигнал до второ място в републиканския шампионат по повдигане на щанги. Да спортува и поддържа физическа форма и в този момент е част от персоналната му дисциплинираност и наложителен детайл в работата му.
Друго избавление и изключване на оня филм със злокобните фрагменти е и заниманието на пожарникаря. И то евентуално има връзка с работата му, тъй като търси отписани остарели коли, които постепенно и деликатно възвръща, с цел да им даде нов живот. Направил е няколко такива. Започнал с трабанти и москвичи. От три години човърка “Опел Супер 6 ”, създаден през 1937 година Купил го по публикация в интернет за 2000 лева Ретро автомобилът бил толкоз прогнил, ръждясал и посърнал, че му трябвали още години, с цел да го възвърне към допустим тип. Сега изтърбушеният деец зимува под найлони в двора в очакване на новия работен сезон.
Предимство сега има оранжерията му от 50 кв., в която си отглежда разсад и пресни зеленчуци в опит да създаде екопродукция за домашно прилагане. Другата му пристрастеност, която издава профилът му в обществената мрежа, е готвенето. Гордо споделя, че е занаятчия на каквото се сетиш на тематика вкусни блюда за олизване на пръстите. Само дето не меси. Смее се, че не му идва от вътрешната страна, само че признава, че не е опитвал. Така сред дежурствата от по денонощие, човешките занимания да нахраниш фамилията, да нагостиш душата с обичано занятие, вървят и дните му, скромничи Бонев.
Колегите му в Търговище го избраха за избавител номер едно измежду тях и го предложиха за националния конкурс за пожарникари, описвайки в елементи акциите му от зимата на 2017 година Хем са недоволни, че не отличиха техния човек, хем пък се радват, че не са имали големи бедствия, за каквито награждават сътрудниците им в страната.
И Мирослав, и сътрудниците му приканват хората да бъдат по-внимателни, не толкоз самонадеяни, тъй като бедата може да е зад идващия завой, в който сме навлезли с непозволена автомобилна или житейска скорост. И от време на време избавление няма, тъй като онази граница е премината стремглаво. “Повече би трябвало да ценим дребните наслади в живота, да го пазим по-отговорно и поради себе си, и поради другите ”, споделя пожарникарят от Търговище.
Помитащи живот и парцели пожари, размазани коли със затиснати хора, блокирани в преспите деца, възрастни, останали без животоподдържащи медикаменти посред стихиите… Това са единствено фрагменти от живота на Мирослав Бонев (46г.) от Търговище и сътрудниците му спасители в противопожарните служби в страната.
Обикновени хора с техен си живот, в чиито делници и празници се вплитат непознати ориси. С годините хиляди. И постоянно срещата им е на онази вадичка, появяваща се изведнъж, само че дефинитивна.
Така разказва специалността си пожарникарят от Търговище. Той е пълководец на екип в група “Пожарогасителна и избавителна активност ”. Води се монтьор лидер на верижна машина, специализирал е водно, алпийско и избавяне при автокатастрофи.
За 9 години в пожарната е награждаван пет пъти. Сред оценките му има и министерско. Заради ужаса “Хитрино ”. Тогава влезнал в нощната промяна, пратена от Търговище към прилежащо Шуменско. Първо гасили и разчиствали руини, а когато угаснала последната цистерна, скоростно били евакуирани всички. Зачакали гърмеж. Слава богу, разминал се.
“Там пъкълът беше слязъл на земята. В работата ни постоянно е непредсказуемо. В Хитрино обаче всяка последваща минута можеше да е последна, както в никакъв случай до момента. Хора има ли, останали ли са някъде в руините и къщите? Какво има в цистерните? Отровно ли е? Ще гръмне ли ”, спомня си Мирослав канонадата от въпроси, които ги пронизвали тогава. Смята, че това е било и най-ужасяващото като мащаб произшествие в работата му. Казва още, че тя го е сблъсквала с огромни и доста рискови пожари в индустриални обекти на търговищка територия, които са със сериозен риск, само че ги овладели. Нито желае, нито може да ги разяснява в медиите.
“Няма подвиг. Това са делниците ни. Работата ни е такава, в случай че не й се посвещаваш напълно, нещата не се случват както би трябвало ”, сбит е пожарникарят.
Твърди, че помни в елементи, като на кино лента, която все се завърта в непредвидени моменти, множеството от тежките обстановки. Най-травмиращи са злополуките. Бил е на множеството автомобилни убийства в района. Благодарен е, че ориста му е икономисала среща с детска гибел, тъй като това е пъкълът и на спасителите. И до през днешния ден в главата му е първата му злополука, на която дошъл със профилирания автомобил за спешни обстановки. ТИР бил разцепил през средата кола с мъж и жена. Описва контузиите по двамата като в фрагменти от злокобен филм на ужасите… Там нямало какво да се направи. Техният часовник бил спрял и нямало връщане обратно. Събирали парче по парче телата. Виделият тази картина, нямало по какъв начин да не активизира всяка своя мисъл да желае да изпревари събитията, да ги предотврати, да избави. Това и прави.
Колегите му предходната година преброили, че в границите на няколкото стихийни снежни дни при започване на 2017 година той е бил на 17 катастрофи. След денонощие работа в ураганен вятър, преспи, откъснати обитаеми места и блокирани рейсове и коли, влиза във втората промяна с нещо като отмора от 2 часа. Така откарва близо две денонощия в интервенции по пътищата. Разказва по какъв начин целят Североизток тогава беше в капан. Движението рисково и даже невероятно в преспите. В община Търговище, на инат на стихията, отваряха пътните връзки още веднъж и още веднъж, с цел да се прибират хората по домовете си в селата. Линейките и рейсовете тръгваха със снегорини начело, с служители на реда, с пожарникари. Спасителите носиха на ръце хора, връхлетени от инсулти, с цел да ги изкарат до профилираната техника.
Спомня си, че тъкмо откарали един подобен човек в болничното заведение, кръстейки се, че и този път се е получило, и идва различен сигнал. След негово искане за подпомагане за екип на енергото или водоснабдителното сдружение. И те би трябвало да стигнат до някоя недостъпна планинска част, с цел да имат хората ток и вода. Разказва още за следващата кола, тръгнала самоуверено нанякъде и стигнала до средата. За виелиците, които за 30 минути заличаваха пътя и превръщаха всичко в сибирско поле. И за вятъра, неотслабващ и въртящ снега в вцепеняващ бял апокалипсис. И до момента в който хората сипеха рецензии, комфортно настанени зад компютрите в топлите си домове, спасителите бяха на открито, ден след денонощно след нощ… “Такава ни е работата. Все има недоволни, само че пък и толкоз признателни. Нищо не може да се съпостави с чувството, че си оказал помощ. Че и през днешния ден с сътрудниците ми сме били там, на онази вадичка, която може да е последна точка, че сме подали ръка и тя не е премината, а хората са се върнали живи и здрави при фамилиите си. Понякога е ужасно, непостижимо, тъй като и ние сме елементарни хора, с наши си проблеми и наслади ”, споделя Мирослав.
При всичките директни свидетелства, по какъв начин всяка промяна може да е последна, щерка му изобщо не се колебала и записва да следва отбрана при бедствия и повреди. Сега е втори курс във Варна. “Все ме разпитваше какво дежурство сме имали. Кого сме избавили, какво е станало и по този начин естествено някак и тя избра да учи това ”, споделя бащата за избора на специалност на единственото си дете. Разказва, че когато си е вкъщи в Търговище, двамата обичат да карат АТВ-та. Имат си две и с тях обикалят горите. Той самият е приключил спортното учебно заведение в града и стигнал до второ място в републиканския шампионат по повдигане на щанги. Да спортува и поддържа физическа форма и в този момент е част от персоналната му дисциплинираност и наложителен детайл в работата му.
Друго избавление и изключване на оня филм със злокобните фрагменти е и заниманието на пожарникаря. И то евентуално има връзка с работата му, тъй като търси отписани остарели коли, които постепенно и деликатно възвръща, с цел да им даде нов живот. Направил е няколко такива. Започнал с трабанти и москвичи. От три години човърка “Опел Супер 6 ”, създаден през 1937 година Купил го по публикация в интернет за 2000 лева Ретро автомобилът бил толкоз прогнил, ръждясал и посърнал, че му трябвали още години, с цел да го възвърне към допустим тип. Сега изтърбушеният деец зимува под найлони в двора в очакване на новия работен сезон.
Предимство сега има оранжерията му от 50 кв., в която си отглежда разсад и пресни зеленчуци в опит да създаде екопродукция за домашно прилагане. Другата му пристрастеност, която издава профилът му в обществената мрежа, е готвенето. Гордо споделя, че е занаятчия на каквото се сетиш на тематика вкусни блюда за олизване на пръстите. Само дето не меси. Смее се, че не му идва от вътрешната страна, само че признава, че не е опитвал. Така сред дежурствата от по денонощие, човешките занимания да нахраниш фамилията, да нагостиш душата с обичано занятие, вървят и дните му, скромничи Бонев.
Колегите му в Търговище го избраха за избавител номер едно измежду тях и го предложиха за националния конкурс за пожарникари, описвайки в елементи акциите му от зимата на 2017 година Хем са недоволни, че не отличиха техния човек, хем пък се радват, че не са имали големи бедствия, за каквито награждават сътрудниците им в страната.
И Мирослав, и сътрудниците му приканват хората да бъдат по-внимателни, не толкоз самонадеяни, тъй като бедата може да е зад идващия завой, в който сме навлезли с непозволена автомобилна или житейска скорост. И от време на време избавление няма, тъй като онази граница е премината стремглаво. “Повече би трябвало да ценим дребните наслади в живота, да го пазим по-отговорно и поради себе си, и поради другите ”, споделя пожарникарят от Търговище.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ