Надя Мурад: Момичето, избягало от сексуално робство
Надя Мурад е родена през 1993 година в село Кочо, община Синжар в Ирак. Тя е израснала в дребното селце, обитаемо най-вече от фермери и овчари, и дружно със своите братя, сестри и родители е живяла спокоен живот измежду язидската общественост (кюрдско племе). Мечтите на Надя също били елементарни, само че щастливи - да стане преподавател по история или да отвори личен салон за хубост. Но на 15 август 2014 година, когато Надя е единствено на 21 години, този спокоен и кротичък живот завършва.
Екстремистите от „ Ислямска държава” избиват хората от нейното село, екзекутирайки мъже, които отхвърлят да одобряват исляма, и дами, прекомерно остарели, с цел да станат секс-робини. Шестима от братята на Надя са убити, майка ѝ също. Телата им - в всеобщи гробове. Надя е отвлечена в Мосул и принудена, дружно с хиляди други язидки, да взе участие в търговията с плебеи на ИДИЛ.
Надя е държана в плен в продължение на месеци и неведнъж е била изнасилвана и бита. Първият ѝ опит за бягство е довел до групово обезчестяване като наказване и тогава тя решила, че няма смисъл да се пробва още веднъж. Докато не разкрила отключена врата и не избягала. Намерила своята отбрана в мюсюлманско семейство, което не е обвързвано с ИДИЛ. Синът на въпросните миряни рискувал живота си, с цел да ѝ помогне да избяга на територия, следена от кюрдите.
През 2015 година Мурад отпътува за Германия като част от стратегия за бежанци, оживели от ИДИЛ. През декември същата година тя била помолена да приказва пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на трафика на хора - изява, която я вкарва под светлините на прожекторите и провокира редица предложения за изявленията. Нейните думи освен насочват вниманието към продължаващите премеждия на общността на язидите и към ужасите на ИДИЛ, само че и към обстоятелството, че половото принуждение като оръжие за война надалеч не е неповторимо и рядко срещано.
През 2016 Организация на обединените нации назначава Надя като дипломат на благосклонност. Тя написа записки - „ Последното момиче: Моята история на плен и моята битка против Ислямска страна “ и основава „ Инициативата на Надя” - организация, която се застъпва за правата на дамите и оказва помощ за възобновяване на малцинствените общности, изправени пред рецесия.
Надя Мурад е правозащитник и притежател на Нобелова премия за мир. Тя е носителка и на премията „ Вацлав Хавел “ за правата на индивида и премията „ Сахаров “. Заедно с Yazda, организация за правата на язидите, работи за изправянето на Ислямска страна пред Международния углавен съд по обвинявания в геноцид и закононарушения против човечеството.
Екстремистите от „ Ислямска държава” избиват хората от нейното село, екзекутирайки мъже, които отхвърлят да одобряват исляма, и дами, прекомерно остарели, с цел да станат секс-робини. Шестима от братята на Надя са убити, майка ѝ също. Телата им - в всеобщи гробове. Надя е отвлечена в Мосул и принудена, дружно с хиляди други язидки, да взе участие в търговията с плебеи на ИДИЛ.
Надя е държана в плен в продължение на месеци и неведнъж е била изнасилвана и бита. Първият ѝ опит за бягство е довел до групово обезчестяване като наказване и тогава тя решила, че няма смисъл да се пробва още веднъж. Докато не разкрила отключена врата и не избягала. Намерила своята отбрана в мюсюлманско семейство, което не е обвързвано с ИДИЛ. Синът на въпросните миряни рискувал живота си, с цел да ѝ помогне да избяга на територия, следена от кюрдите.
През 2015 година Мурад отпътува за Германия като част от стратегия за бежанци, оживели от ИДИЛ. През декември същата година тя била помолена да приказва пред Съвета за сигурност на Организация на обединените нации по отношение на трафика на хора - изява, която я вкарва под светлините на прожекторите и провокира редица предложения за изявленията. Нейните думи освен насочват вниманието към продължаващите премеждия на общността на язидите и към ужасите на ИДИЛ, само че и към обстоятелството, че половото принуждение като оръжие за война надалеч не е неповторимо и рядко срещано.
През 2016 Организация на обединените нации назначава Надя като дипломат на благосклонност. Тя написа записки - „ Последното момиче: Моята история на плен и моята битка против Ислямска страна “ и основава „ Инициативата на Надя” - организация, която се застъпва за правата на дамите и оказва помощ за възобновяване на малцинствените общности, изправени пред рецесия.
Надя Мурад е правозащитник и притежател на Нобелова премия за мир. Тя е носителка и на премията „ Вацлав Хавел “ за правата на индивида и премията „ Сахаров “. Заедно с Yazda, организация за правата на язидите, работи за изправянето на Ислямска страна пред Международния углавен съд по обвинявания в геноцид и закононарушения против човечеството.
Източник: iwoman.bg
КОМЕНТАРИ