Надраскан паметник раздели мрежата. Вандалщина или послание? СНИМКИ
Надраскан монумент в Перник още веднъж раздели българското общество - даже в една група във Фейсбук. Става въпрос за бронзовата статуя на Георги Димитров, която се намира в Западен парк - Перник.
Снимки от монумента, който е нашарен със спрей, се публикувани в мрежата и не оставят перничани равнодушни. По позната българска традиция бързо се появиха бранители на паметта - в лицето на скулптурата, и хора, за които тя няма място в града.
Както добре знаем истината е някъде по средата, а разногласието надалеч не е непредвидим. Дискусии, най-често задочни, за или срещу руските монументи в страната са чести. Съдбата на Альоша в Пловдив, МОЧА в София и други постоянно е обект на бурни разногласия.
Няма по какъв начин да не отбележим, че това не е български патент - в Европа също съществуването на някои монументи е сложено под въпрос, освен това става дума освен за такива от руско време. С оглед на някои придвижвания за пълноправие пострадаха и паметници на известни персони във Англия, Съединени американски щати и др - бяха оповестени протестиращи за расистки.
Със руските, изключително във времената на войната в Украйна, казусът е още по-голям. Опити за боядисване на монументи имаше из Европа и в България. Да си спомним за един от случайте, при който МОЧА бе оцветен в цветовете на украинското знаме с дрон.
Препратката към войната и на отминалия строй не е инцидентна - по паметника на Димитров в Перник виждаме обидни надписи към Путин. И даже свастика, която не сме напълно сигурни какво прави там. Четем и надписа - " изменник ", по-всяка възможност поради водената от комунистическия водач политика по един болен исторически въпрос (особено в днешните горещи политически дни) - ориста на Македония.
Знак на митинг или хулиганщина? В тези крайности е разграничено публичното мнение за действието, изразено в мненията под обявата.
В тях не липсват исторически оценки, критикарство към " демократичните полезности ", намеци за възпитанието на младите и соцносталгия. Но срещаме и една по-умерена теза - колкото и противоречива да е била личността на Димитров, той е част от българската история. Тази, от която би трябвало да се поучим, тази която би трябвало да познаем, с цел да не допуснем остарели неточности.
Вижте някои от мненията на перничани, които ви представяме без интервенция:
" Това ни докара демокрацията. Отричане на историята, злобата и ненавистта. Затова и природата ни отмъщава ", счита Мария П.
" С една примка и въртолет - хубавия монумент на културата ", прибавя Бойко И.
" Народ, който не уважава историята си, е жертван на крах! Какъвто и е да е бил Георги Димитров е част от нашата история, както доста други, от които се отрекохме. Затова ни мачкат, унижават, унищожават, ръководят и ще не престават да го вършат други нации! ", гласи различен коментар.
" Сама не разбрах, какво тъкмо да му уважавам на този НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ, основател на македонската нация, писменост и език, основател на концлагерите в България. Като деца ни водеха да се кланяме на мумията му в мавзолея ", написа Ева Б.
" Паметника е на Перник и перничани, а не на шепа хора. Не Ви харесва? Хубаво, не пишете нелепости по него, а отведете децата си или внуците и им кажете че това е неточност на Българска комунистическа партия, само че не би трябвало да бъде погубен! ", счита Иска С.
" Паметниците са жалоните на историята ни. Г. Димитров е прочут в света като ГЕРОЯ от Лайпциг,така че тези които го назовават Тарабата, Мастиката, изменник си е тяхно мнение. Когато бях дребен пеехме песента хей славяни, тъй като се приготвяше обединяване с Югославия. Той беше твърдо срещу. Можем ли да изтрием от историята Че Гевара, Кастро, Сталин, Хитлер? Които аз не утвърждавам, само че са факт ", пита Георги А.
Самият монумент на Димитров в началото се е намирал на централния площад в Перник. През 1991 година е демонтиран и през 2003 година е инсталиран на настоящето му място.
Георги Димитров е български политик, началник на Българската комунистическа партия и ръководител на Комунистическия интернационал (Коминтерна). Той е 32-рият министър-председател на България в 65-то и 66-то държавно управление.
Снимки от монумента, който е нашарен със спрей, се публикувани в мрежата и не оставят перничани равнодушни. По позната българска традиция бързо се появиха бранители на паметта - в лицето на скулптурата, и хора, за които тя няма място в града.
Както добре знаем истината е някъде по средата, а разногласието надалеч не е непредвидим. Дискусии, най-често задочни, за или срещу руските монументи в страната са чести. Съдбата на Альоша в Пловдив, МОЧА в София и други постоянно е обект на бурни разногласия.
Няма по какъв начин да не отбележим, че това не е български патент - в Европа също съществуването на някои монументи е сложено под въпрос, освен това става дума освен за такива от руско време. С оглед на някои придвижвания за пълноправие пострадаха и паметници на известни персони във Англия, Съединени американски щати и др - бяха оповестени протестиращи за расистки.
Със руските, изключително във времената на войната в Украйна, казусът е още по-голям. Опити за боядисване на монументи имаше из Европа и в България. Да си спомним за един от случайте, при който МОЧА бе оцветен в цветовете на украинското знаме с дрон.
Препратката към войната и на отминалия строй не е инцидентна - по паметника на Димитров в Перник виждаме обидни надписи към Путин. И даже свастика, която не сме напълно сигурни какво прави там. Четем и надписа - " изменник ", по-всяка възможност поради водената от комунистическия водач политика по един болен исторически въпрос (особено в днешните горещи политически дни) - ориста на Македония.
Знак на митинг или хулиганщина? В тези крайности е разграничено публичното мнение за действието, изразено в мненията под обявата.
В тях не липсват исторически оценки, критикарство към " демократичните полезности ", намеци за възпитанието на младите и соцносталгия. Но срещаме и една по-умерена теза - колкото и противоречива да е била личността на Димитров, той е част от българската история. Тази, от която би трябвало да се поучим, тази която би трябвало да познаем, с цел да не допуснем остарели неточности.
Вижте някои от мненията на перничани, които ви представяме без интервенция:
" Това ни докара демокрацията. Отричане на историята, злобата и ненавистта. Затова и природата ни отмъщава ", счита Мария П.
" С една примка и въртолет - хубавия монумент на културата ", прибавя Бойко И.
" Народ, който не уважава историята си, е жертван на крах! Какъвто и е да е бил Георги Димитров е част от нашата история, както доста други, от които се отрекохме. Затова ни мачкат, унижават, унищожават, ръководят и ще не престават да го вършат други нации! ", гласи различен коментар.
" Сама не разбрах, какво тъкмо да му уважавам на този НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ, основател на македонската нация, писменост и език, основател на концлагерите в България. Като деца ни водеха да се кланяме на мумията му в мавзолея ", написа Ева Б.
" Паметника е на Перник и перничани, а не на шепа хора. Не Ви харесва? Хубаво, не пишете нелепости по него, а отведете децата си или внуците и им кажете че това е неточност на Българска комунистическа партия, само че не би трябвало да бъде погубен! ", счита Иска С.
" Паметниците са жалоните на историята ни. Г. Димитров е прочут в света като ГЕРОЯ от Лайпциг,така че тези които го назовават Тарабата, Мастиката, изменник си е тяхно мнение. Когато бях дребен пеехме песента хей славяни, тъй като се приготвяше обединяване с Югославия. Той беше твърдо срещу. Можем ли да изтрием от историята Че Гевара, Кастро, Сталин, Хитлер? Които аз не утвърждавам, само че са факт ", пита Георги А.
Самият монумент на Димитров в началото се е намирал на централния площад в Перник. През 1991 година е демонтиран и през 2003 година е инсталиран на настоящето му място.
Георги Димитров е български политик, началник на Българската комунистическа партия и ръководител на Комунистическия интернационал (Коминтерна). Той е 32-рият министър-председател на България в 65-то и 66-то държавно управление.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ