Надпис на кирилица разкри гроба на наш епископ в Одрин
Надпис на надгробен монумент в Одрин показва къде е гробът на изтъкнат български възрожденец. За находката описа пред " Марица " нейният изобретател - историкът археолог Румен Иванов.
Става въпрос за напълно явен надпис на кирилица в италианското гробище на Одрин, който недвусмислено демонстрира, че тук е гробът на известния участник в битката за самостоятелна българска черква Рафаил Добрев Попов. Той е положен на място, непокътнато за видни католици, което
не е изненадващо при високия му нравствен ранг и връзките с униатската черква,
настояват откривателите.
Румен Иванов спомага на своя турски сътрудник Мустафа Гюлтекин да разпознават гроба в така наречен италианско гробище в квартал " Караагач ". Намереният откъс от надгробен монумент е направен от мрамор с отчасти непокътнат надпис на кирилица „ Рафаилъ Добр(рев). Върху паметника е изобразена епископска тиара, което демонстрира, че заровеният е почитан църковен чиновник.
Рафаил Попов е роден през 1831 година в Стрелча в фамилията на духовник. От 1851 година учителства в Пловдив и в същото време учи при Найден Геров. През януари 1859 година Рафаил отива в Рилския манастир, където по предложение на Авксентий Велешки е ръкоположен за дякон. През декември същата година отпътува да служи в Истанбул. На 3 април 1860 година
дружно с Иларион Макариополски взе участие в фамозната Великденска акция,
когато българите официално отхвърлят Гръцката черква. На 30 декември 1860 година нашият свещеник бил очевидец на тържественото връчване на акта за уния с Римската черква на архиепископ Паоло Брунони в Истанбул. През 1861 година същият го ръкополага за духовник и той поема дребна енория в Одрин, която последователно се трансформира в център на униатското придвижване, изключително откакто в кв. " Киришхане " отваря порти униатската черква „ Свети Илия “.
През февруари 1864 година с берат (разрешение) на Високата врата отец Рафаил Попов е назначен за „ патриаршески наместник и национален предводител на българите, съединени с Римокатолическата черква “. През 1865 година е ръкоположен за български свещеник в катедралната черква „ Свети Йоан Златоуст “ в Цариград от архиепископ Йосиф Назиански в съслужение с архиепископ Мелетий Драмски и свещеник Вениамин Неаполски. Умира при започване на месец май 1876 година, погребението му минало при небивала церемониалност - с военна музика, целият нравствен клир на града, консулите на Франция, Австрия, Италия, Белгия и Испания, всички възпитаници от българските и католическите учебни заведения и доста жители.
Става въпрос за напълно явен надпис на кирилица в италианското гробище на Одрин, който недвусмислено демонстрира, че тук е гробът на известния участник в битката за самостоятелна българска черква Рафаил Добрев Попов. Той е положен на място, непокътнато за видни католици, което
не е изненадващо при високия му нравствен ранг и връзките с униатската черква,
настояват откривателите.
Румен Иванов спомага на своя турски сътрудник Мустафа Гюлтекин да разпознават гроба в така наречен италианско гробище в квартал " Караагач ". Намереният откъс от надгробен монумент е направен от мрамор с отчасти непокътнат надпис на кирилица „ Рафаилъ Добр(рев). Върху паметника е изобразена епископска тиара, което демонстрира, че заровеният е почитан църковен чиновник.
Рафаил Попов е роден през 1831 година в Стрелча в фамилията на духовник. От 1851 година учителства в Пловдив и в същото време учи при Найден Геров. През януари 1859 година Рафаил отива в Рилския манастир, където по предложение на Авксентий Велешки е ръкоположен за дякон. През декември същата година отпътува да служи в Истанбул. На 3 април 1860 година
дружно с Иларион Макариополски взе участие в фамозната Великденска акция,
когато българите официално отхвърлят Гръцката черква. На 30 декември 1860 година нашият свещеник бил очевидец на тържественото връчване на акта за уния с Римската черква на архиепископ Паоло Брунони в Истанбул. През 1861 година същият го ръкополага за духовник и той поема дребна енория в Одрин, която последователно се трансформира в център на униатското придвижване, изключително откакто в кв. " Киришхане " отваря порти униатската черква „ Свети Илия “.
През февруари 1864 година с берат (разрешение) на Високата врата отец Рафаил Попов е назначен за „ патриаршески наместник и национален предводител на българите, съединени с Римокатолическата черква “. През 1865 година е ръкоположен за български свещеник в катедралната черква „ Свети Йоан Златоуст “ в Цариград от архиепископ Йосиф Назиански в съслужение с архиепископ Мелетий Драмски и свещеник Вениамин Неаполски. Умира при започване на месец май 1876 година, погребението му минало при небивала церемониалност - с военна музика, целият нравствен клир на града, консулите на Франция, Австрия, Италия, Белгия и Испания, всички възпитаници от българските и католическите учебни заведения и доста жители.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ