НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА е родена в трънското село Радово. Завършила е

НАДЕЖДА ЗАХАРИЕВА е родена в трънското село Радово. Завършила е френска лингвистика в СУ " Св. Кл. Охридски ". Автор е на стотици стихотворения, 16 стихосбирки, три романа. Написала е текстовете на доста известни песни. Съпруга на огромния стихотворец Дамян Дамянов. > Еманципация

...А може би, в действителност,
съм твоя кост. И - нищо повече!
В древен времена орисана
да съм покорна твоя спътница.
Затуй ме гледаш със подигравка ти
по какъв начин диря своето разрешение
на свободата си, човешката -
достойната и неразпътната.

Как диря свойто равновесие
измежду истини и измежду илюзии,
над бъдещето си надвесена,
под предишното си - прегърбена.
Във бързината си, понятната,
аз възприятие не едно охлузих и
е болежка скрита свободата ми -
с незаздравели още ръбове.

В устрема си да бъда цялостна,
обособена, горда, самостоятелна,
от тебе аз ще тичам гневно,
додето, някъде в годините,
без мирис към себе си затичана,
настигна тая остаряла истина -
когато с тебе се обичаме,
съм цяла. Инак - половината.

/> Равносметка

Не съм Богородица, само че по този начин се получи -
над криволиците на душата неотклонно живях
с древен показа за истина и грях,
на които майка ми ме научи.

В тях нямаше плач дори в делник безхлебен.
Там персоналното благополучие нямаше власт.
Там беше въпрос на достолепие, на свяст,
във фетиш да издигнеш индивида до тебе.

Там беше срам да ядеш наготово.
Почтения там не назоваха " Луд! ".
С един синоним бе животът там - ТРУД.
Мълчанието - по-златно от златното слово.

Изкопаеми правила. Кодекс старомоден.
Незадължителни, зная, за безбожник.
Без тях би ли бил животът ми чист
над мойта душа - тъмна пропаст от ропот?