Нездравословният живот - причина за над 50% от смъртните случаи у нас
Над половината от всички смъртни случаи в България (51%) се дължат на рискови поведенчески рискови фактори. За съпоставяне, в Европейски Съюз приблизително този дял е 39%, сочат показани през днешния ден в София данни от отчет на Европейската комисия. Рисковете, свързани с хранителния режим, в това число ниската консумация на плодове и зеленчуци и високата консумация на захар и сол, имат избрана роля за 33% от всички смъртни случаи през 2017 година, което е най-високият дял в Европейски Съюз и надвишава съвсем двойно междинната стойност за Европейски Съюз (18 %). Тютюнопушенето (включително дейното и пасивното пушене) е асъдействало за почти 21 % от всички смъртни случаи, до момента в който към 5 % се дължат на използването на алкохол, а 4 % — на ниската физическа интензивност.
5 са главните трендове, върху които би трябвало да се концентрира успеваемостта на здравните системи, съобщи Филип Домански, представител на Европейска комисия от генерална дирекция " Здравеопазване и сигурност на храните ", който показа доклада
" Първата е съмненията по отношение на имунизациите. Знаете, че това е наболял проблем даже и в България. Експертизата на медицинските листа в това отношение е от иззключително значимо значение като фактор за превъзмогването на тези съмнения. Около 80% от жителите от Европейски Съюз се допитват до лекари, тъй като смятат, че те ще дадат най-хубава информация ", съобщи той.
В тората значима наклонност е цифровата промяна. " Тя е значима като цяло за живота на всички ни във всяко отношение. В отчета сме се пробвали да покажем по какъв начин електронното опазване на здравето може да предложи решение за профилактика и предварителна защита на болесттите. Често, когато приказваме за цифрови решения, приказваме за приложения за мобилните устройства. Онези, които имат най-голяма потребност от опазването на здравето не са таргетна група на хората, които вършат приложенията и се стремим да решим този проблем ".
Достъпността на здравното обслужване и обгрижване е третата тематика . " В отчета се опитваме да отидем оттатък разбора на нормалните знаци за броя на хората за здравно обезпечаване да вземем за пример. Ако влезем по-дълбоко в анализите, ще се окаже, че общата наклонност на пръв взор е заблуждаваща. Например в 12 страни в Европейски Съюз, жители имат бюрократични проблеми, които ги попречват от здравна грижа. Голяма част от хората, които живеят в отдалечени райони имат проблеми с достъпността до здравното обслужване ", съобщи Домански.
Четвъртият проблем е броят на здравните експерти. " Растащият кадрови недостиг не е проблем единствено на новите членки на Европейски Съюз. Дори в Германия се следи такава липсам. Един от методите да се оправим с този проблем е да се реализира сполучлив микс на компетенциите или да се усилят компетенциите на медицински лица, разнообразни от лекарите, да вземем за пример медицинските сестри или експертите, приключили здравни грижи. Може и да се усилят компетенциите на фармацевтите. Възможно е да се употребяват и решения, свързани с електронното здравно обслужване ", изясни той.
Последният, 5-и проблем е достъпът до медикаменти. " Представили сме серия от вероятни дейности, които могат да се приложат в подтекста на съответната страна. Това касае виталния цикъл на медикаментите. Всички медикаменти би трябвало да са безвредни, налични и ефикасни. Идеята е освен да се обезпечи досегаемост до медикаментите, само че също по този начин да се даде добър климат за сполучлива и удобна работа на фармацевтичните компании. Медицинските съставки на доста от препаратите се създават отвън Европейски Съюз, което може да се окаже проблем ", посочи той.
" Диагнозите " на България
Очакваната междинна дълготрайност на живота в България се е нараснала с над три години през интервала 2000—2017 година, само че към момента е най-ниската в Европейски Съюз, най-много заради по-голямото повишаване на този индикатор в други страни от общността. Сърдечно-съдовите и онкологичните болести остават водещи аргументи за смъртността в страната. Общо смъртността от сърдечно-съдови болести у нас е над 1100 на 100 000 души за 2016 година, или към три пъти повече от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 360 на 100 000. Инсултите са били причина за към една пета от всички смъртни случаи у нас в следения интервал. Смъртността от исхемична болест на сърцето — втората най-често срещана причина за гибел обаче е намаляла повече от на половина от 2000 година насам. Спадът е по-изразен при дамите, в сравнение с при мъжете, и частично се дължи на намаляването на някои поведенчески рискови фактори, както и на усъвършенстваната ранна диагностика и лекуване (като да вземем за пример безвъзмездни годишни медицински прегледи за сърдечно-съдови заболявания) и увеличената приложимост на медикаменти за хипертония, означават създателите на отчета.
Задълбочава се и несъответствието във финансирането на здравната система. Разходите за опазване на здравето на глава от популацията се удвояват от 2005 година насам, само че в това време са четвъртите най-ниски в Европейски Съюз през 2017 година, когато доближават 8,1 % от Брутният вътрешен продукт. Това е под междинната стойност за Европейски Съюз от 9,8 %, само че е по-високо от нивото в прилежащите страни.
На общественото финансиране се падат 52,1 % от общите разноски за опазване на здравето през 2017 година, което е второто най-ниско ниво в Европейски Съюз след Кипър. Това е и най-ниското ниво, регистрирано за България, след въвеждането на общественото здравно обезпечаване през 1998 година Лицата и работодателите внасят вноските за обществено здравно обезпечаване, а страната покрива вноските за децата, пенсионерите, бедните и други посредством данъчни доходи.
Директните заплащания (ДП) от пациентите са 46,6 % от разноските за опазване на здравето през 2017 година, което е най-високият дял в Европейски Съюз. Българите доплащат най-много за услуги, които не са обхванати от пакета от здравни действия на НЗОК (включително по-голяма част от стоматологичното лекуване, както и разнообразни дълготрайните грижи), както и за редица лекарства, които се отпускат с лекарско наставление. Неофициалните заплащания се правят оценка като забележителен дял от всички директни заплащания от пациентите за опазване на здравето и способстват за натиска върху разноските на семействата.
Три четвърти от настоящите разноски на България за опазване на здравето през 2017 година са били за лекарствени артикули и медицински произведения. Измерени като дял от общите разноски, харчовете у нас за лекарствени артикули са най-високите в Европейски Съюз (над 40 %), макар че в безусловно изражение (567 евро на човек) са едвам малко по-високи от междинните за Европейски Съюз (522 евро), открива още отчетът. На болничната помощ се падат 34 % от разноските за опазване на здравето, което отразява смисъла на болничния бранш в България. От 2010 година насам разноските за амбулаторна (или извънболнична) помощ са се нараснали доста, само че през 2017 година са възлизали едвам на 234 евро на глава от популацията. В безусловно изражение България изразходва почти 34 евро на човек за здравна профилактика, в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 89 евро — което се равнява на 2,6 % от разноските за опазване на здравето.
Автор: Цветелин Димитров
5 са главните трендове, върху които би трябвало да се концентрира успеваемостта на здравните системи, съобщи Филип Домански, представител на Европейска комисия от генерална дирекция " Здравеопазване и сигурност на храните ", който показа доклада
" Първата е съмненията по отношение на имунизациите. Знаете, че това е наболял проблем даже и в България. Експертизата на медицинските листа в това отношение е от иззключително значимо значение като фактор за превъзмогването на тези съмнения. Около 80% от жителите от Европейски Съюз се допитват до лекари, тъй като смятат, че те ще дадат най-хубава информация ", съобщи той.
В тората значима наклонност е цифровата промяна. " Тя е значима като цяло за живота на всички ни във всяко отношение. В отчета сме се пробвали да покажем по какъв начин електронното опазване на здравето може да предложи решение за профилактика и предварителна защита на болесттите. Често, когато приказваме за цифрови решения, приказваме за приложения за мобилните устройства. Онези, които имат най-голяма потребност от опазването на здравето не са таргетна група на хората, които вършат приложенията и се стремим да решим този проблем ".
Достъпността на здравното обслужване и обгрижване е третата тематика . " В отчета се опитваме да отидем оттатък разбора на нормалните знаци за броя на хората за здравно обезпечаване да вземем за пример. Ако влезем по-дълбоко в анализите, ще се окаже, че общата наклонност на пръв взор е заблуждаваща. Например в 12 страни в Европейски Съюз, жители имат бюрократични проблеми, които ги попречват от здравна грижа. Голяма част от хората, които живеят в отдалечени райони имат проблеми с достъпността до здравното обслужване ", съобщи Домански.
Четвъртият проблем е броят на здравните експерти. " Растащият кадрови недостиг не е проблем единствено на новите членки на Европейски Съюз. Дори в Германия се следи такава липсам. Един от методите да се оправим с този проблем е да се реализира сполучлив микс на компетенциите или да се усилят компетенциите на медицински лица, разнообразни от лекарите, да вземем за пример медицинските сестри или експертите, приключили здравни грижи. Може и да се усилят компетенциите на фармацевтите. Възможно е да се употребяват и решения, свързани с електронното здравно обслужване ", изясни той.
Последният, 5-и проблем е достъпът до медикаменти. " Представили сме серия от вероятни дейности, които могат да се приложат в подтекста на съответната страна. Това касае виталния цикъл на медикаментите. Всички медикаменти би трябвало да са безвредни, налични и ефикасни. Идеята е освен да се обезпечи досегаемост до медикаментите, само че също по този начин да се даде добър климат за сполучлива и удобна работа на фармацевтичните компании. Медицинските съставки на доста от препаратите се създават отвън Европейски Съюз, което може да се окаже проблем ", посочи той.
" Диагнозите " на България
Очакваната междинна дълготрайност на живота в България се е нараснала с над три години през интервала 2000—2017 година, само че към момента е най-ниската в Европейски Съюз, най-много заради по-голямото повишаване на този индикатор в други страни от общността. Сърдечно-съдовите и онкологичните болести остават водещи аргументи за смъртността в страната. Общо смъртността от сърдечно-съдови болести у нас е над 1100 на 100 000 души за 2016 година, или към три пъти повече от междинната стойност за Европейски Съюз, която е 360 на 100 000. Инсултите са били причина за към една пета от всички смъртни случаи у нас в следения интервал. Смъртността от исхемична болест на сърцето — втората най-често срещана причина за гибел обаче е намаляла повече от на половина от 2000 година насам. Спадът е по-изразен при дамите, в сравнение с при мъжете, и частично се дължи на намаляването на някои поведенчески рискови фактори, както и на усъвършенстваната ранна диагностика и лекуване (като да вземем за пример безвъзмездни годишни медицински прегледи за сърдечно-съдови заболявания) и увеличената приложимост на медикаменти за хипертония, означават създателите на отчета.
Задълбочава се и несъответствието във финансирането на здравната система. Разходите за опазване на здравето на глава от популацията се удвояват от 2005 година насам, само че в това време са четвъртите най-ниски в Европейски Съюз през 2017 година, когато доближават 8,1 % от Брутният вътрешен продукт. Това е под междинната стойност за Европейски Съюз от 9,8 %, само че е по-високо от нивото в прилежащите страни.
На общественото финансиране се падат 52,1 % от общите разноски за опазване на здравето през 2017 година, което е второто най-ниско ниво в Европейски Съюз след Кипър. Това е и най-ниското ниво, регистрирано за България, след въвеждането на общественото здравно обезпечаване през 1998 година Лицата и работодателите внасят вноските за обществено здравно обезпечаване, а страната покрива вноските за децата, пенсионерите, бедните и други посредством данъчни доходи.
Директните заплащания (ДП) от пациентите са 46,6 % от разноските за опазване на здравето през 2017 година, което е най-високият дял в Европейски Съюз. Българите доплащат най-много за услуги, които не са обхванати от пакета от здравни действия на НЗОК (включително по-голяма част от стоматологичното лекуване, както и разнообразни дълготрайните грижи), както и за редица лекарства, които се отпускат с лекарско наставление. Неофициалните заплащания се правят оценка като забележителен дял от всички директни заплащания от пациентите за опазване на здравето и способстват за натиска върху разноските на семействата.
Три четвърти от настоящите разноски на България за опазване на здравето през 2017 година са били за лекарствени артикули и медицински произведения. Измерени като дял от общите разноски, харчовете у нас за лекарствени артикули са най-високите в Европейски Съюз (над 40 %), макар че в безусловно изражение (567 евро на човек) са едвам малко по-високи от междинните за Европейски Съюз (522 евро), открива още отчетът. На болничната помощ се падат 34 % от разноските за опазване на здравето, което отразява смисъла на болничния бранш в България. От 2010 година насам разноските за амбулаторна (или извънболнична) помощ са се нараснали доста, само че през 2017 година са възлизали едвам на 234 евро на глава от популацията. В безусловно изражение България изразходва почти 34 евро на човек за здравна профилактика, в съпоставяне със междинната стойност за Европейски Съюз от 89 евро — което се равнява на 2,6 % от разноските за опазване на здравето.
Автор: Цветелин Димитров
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ