Над България се стеле мрак. Опитаха да присвоят военни заводи,

Над България се стеле мрак. Опитаха да присвоят военни фабрики, изгониха шефа на опозицията от Народното събрание, удрят непокорни издатели, приготвят ретроактивно законодателство, с цел да насъскат популацията против богатите, настъпват в Пирин, овладяват медии, брутализират нравите на другояче кротката ни страна.

А оптимизмът пораства, тъй като подизпълнителската ни стопанска система, теглена от Европейски Съюз, потегли нагоре. Голяма работа, че протекъл един НДК току след ремонта…

Демокрацията като повинност

Чудя се в последно време дали пък демокрацията не е почнала да ни тежи? Да, избираме и имаме право да бъдем избирани. Но тази работа взе да се трансформира в повинност - все би трябвало да ни пропагандират, царят искаше лотария да ни провежда, десните пък пробват да масовизират вота, воювайки за правото ни да гласуваме по пижама от телефона си. Едни си продават гласа, други санкционират политиците с „ няма да ИМ гласоподавам “. Просто не имат вяра, че гласуването нещо трансформира. Ето на, гласоподаваха за антисистемни извънредно десни - и какво? Седнаха и те на едни кресла, а партийните пропорции не помръдват. Много от българите явно желаят да гласоподават като в Биг брат: не да поддържат политика, на който имат вяра, а да отстраняват оня, който ги е раздразнил.

Правото да бъдеш избиран също е в рецесия. Все по-малко смислени хора се вземат решение да се кандидатират за разнообразни позиции. Конкурсът е преодопределен, защо ми е да се блъскам сред шамарите, да си навличам ненавист и злоба? Състезание с един претендент, посочен от мощните на деня, не опонира на закона, само че няма доста общо с демокрацията. Не постоянно има задкулисие - само че безусловно има незаинтересованост.

За да се ориентират, жителите би трябвало да имат един най-малко подготвеност. Но по какъв начин се придобива тя? Мнозина мислят, че информирането на популацията е задача на страната: във времето на комунизма споделяха „ написа го във вестника “, в този момент го написа в „ интернет ". И тъй като в интернет написа разнообразни неща, хората се объркват и отчуждават. Една дисхармония заменя предходната. След разнобоя по „ Белене ", в този момент отново „ всички гледни точки “ по приватизацията - престъпна или избавителна, виновност на Българска социалистическа партия или на Костов, тя ли ни потопи или финансовите кризи… Абе няма ли да се схванат най-сетне и да вземат да ни оповестят - вайка се изтощената публиката.

" Ония там горе "

Демокрацията е отворила опция да чуваме разнообразни гласове и сами да създаваме позициите си. Но това изисква изпитание: жителят следва да се ориентира кое издание е умело и кое размесва политическата тема с развлекателни небивалици, следва да съпоставя днешните думи на политика с вчерашните му, да помни някакъв най-малко обстоятелства. Толкова елементарно е това в ерата на интернет, където информацията е налична незабавно. Но, както казахме, изисква изпитание.

Демокрацията не е нещо, което просто консумираме: ние я вършим, тъй като в този вид уредба отговорност за обществото носи всеки от нас. В демократичните страни хората се усещат длъжни да разобличават лъжата, да стачкуват, в случай че щете - да съберат боклука, хвърлен на тротоара. По-лесно е да прехвърлиш отговорността върху „ ония там горе " и да псуваш на воля тв приемника. Но би трябвало да си наясно, че „ ония там горе " таман това и чакат. Да напомня и скорошната статистика, съгласно която България е на опашката по присъединяване в доброволчески акции и щедрост. Ами небогати сме, къде време да работим без пари... Да, демокрацията идва на едно несъмнено равнище на публичното развиване.

Според нашенския политически минимализъм, народна власт значи диктат на болшинството над малцинството. С други думи - болшевизъм, какъвто по-старите го помним. На олтара на болшинството тогава се жертваха инакомислещи, някогашни хора, битово разложени и паразити; в актуалния вид тази роля играят малцинства, отродители, бежанци, предприемачи. Така е било и в дълбоката античност - племето размахва копията и който не желае да скочи на седлото, ордата го стъпква. Модерната народна власт, несъмнено, е нещо по-сложно: тя обезпечава отбрана на малцинства, та даже на обособения субект. Само че тази работа е мудна, досадна, а ние имаме все по-малко самообладание „ в забързаното ни ежедневие “ (по израза на незнайната журналистка).

Голямото неразбирателство

Но може би най-дълбокото неразбирателство е обвързвано с упованията, които множеството ни съграждани имат към властта. Обичаният стопанин дава пенсии, строи замъци, избавя заболели деца с държавен аероплан, разпределя еврофондове. Ако по изборите раздава кебапчета, а след това не дава нищо, усещаме се излъгани. Но в случай че даде - всичко е тъкмо. Във времето на комунизма ни учеха, че Западът практикувал официална народна власт - т.е., залагали на равните права, законите, изборите, до момента в който националните демокрации от руски вид били по-висши, тъй като работели всъщност: давали самун, работа, жилища. Това разбиране продължава да битува в главите на множеството от съгражданите ни. Разбира се, че би трябвало да пожелаваме от властта да ни дава някакви неща, само че е идиотизъм да забравяме, че преди този момент тя ги е взела отнякъде. И че жителите би трябвало да можем да я направляваме.

Добре де, за какво тогава продължаваме да се мъчим с тази проклета народна власт? За да ни признаят извън? Какво ли ще стане, в случай че китайци, руснаци, новите различно десни от Америка и Европа стартират да ни утвърждават и без театрото? Дали няма да сменим поомръзналите демократични декори?