Над 85% от анкетираните биха останали в енергийния сектор, ако

Над 85% от интервюираните биха останали в енергийния бранш, в случай че им се даде опция. Над 60% от участниците в изследване на трудовата претовареност във въглищните райони биха приели друга активност в същото дружество, в случай че тя подхожда на техните умения или бъде подкрепена с образования. Данните бяха показани от вицепрезидента на Конфедерацията на самостоятелните синдикати в България (КНСБ) Огнян Атанасов.

Резултатите са от проучване на уменията и настройките за развиване на наетите лица от Топлоелектрическа централа и въглищните мини в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. Проучени са директно заетите във въглищната промишленост – 13 409 души. Обхванати са 12 460 работещи в трите региона. Картографираните лица съставляват към 92,9% от действително заетите в тези райони. Проучването за идентифициране на наличните професионални умения и настройките за развиване в Топлоелектрическа централа и въглищните мини е от април 2024 година и се извършва по план на Програма „ Развитие на човешките запаси “ (2021-2027 г.) с бенефициент общественото министерство и сътрудници КНСБ, КТ „ Подкрепа “, Националния статистически институт и Агенция по заетостта. Проучването ще продължи до края на 2025 година

Стара Загора демонстрира най-висока подвижност – 46,9% са подготвени да пътуват всекидневно, а в Перник единствено 11,4%. В Перник и Кюстендил желанието за подвижност е минимално. „ Това акцентира потребността от разнообразни подходи в трите района “, се споделя в изводите на проучването.

В Кюстендил и Стара Загора към 18-22% от работещите имат интерес към рационализиране на механически умения, в Перник този дял е 15%. Желанието за чуждоезикови курсове е най-голямо в Стара Загора (39,8%). Машинен оператор, монтажник на слънчеви панели, аналитична активност в химическа лаборатория са част от по-желаните курсове за образования. Значително желание има и към характерните цифрови умения, най-вече в Стара Загора (10,6%). Базовите цифрови умения са в по-умерени проценти, като най-високи са в Кюстендил (9,5%) и Стара Загора (6,2%).

Около 23% от семействата в Стара Загора и 18,7% в Кюстендил имат повече от един член, ангажиран във въглищния бранш, което демонстрира, че „ над една пета от интервюираните са изложени на евентуална двойна загуба на приход, което усилва риска от двойна безработица при затваряне на производства “. Изследването демонстрира още, че има разграничение в заплащането. По отношение на приходите Перник господства с 43% от работещите с брутна заплата сред 1501 и 2000 лева, заплати над 2500 лева получават до 8% от картографираните работещи в Перник, до момента в който в Стара Загора съвсем 24% получават над 3500 лева „ Тези разлики могат да се отразят на икономическото богатство и мотивацията за образование и професионално развиване в обособените райони “, се споделя в изводите на разбора.

„ Предприятията са изправени пред обилни опасности за работна претовареност “, регистрират още анализаторите на данните.

Като особена сериозна се показва възрастовата конструкция на заетите. Над 53% са над 50 година, а 81% - над 40 година До пет години ще придобият право на пенсиониране 17,7% от интервюираните в Стара Загора, 24,6% в Кюстендил, 19,6% в Перник. Работещите в пенсионна възраст са 13,8% от интервюираните в Кюстендил, 13% в Перник. Най-малък е делът на работещите пенсионери в Стара Загора.

Редовна и транспарантна информация по отношение на бъдещите стъпки в енергийния преход, образования с фокус върху практическа употреба, поддръжка за младите служащи и за тези в предпенсионна възраст, развиване на локалната стопанска система посредством привличане на нови вложители – това са част от рекомендациите, изведени от разбора.