Над 400 обезлюдени места се населват след пандемията от COVID-19
Над 400 обезлюдени места се населват след пандемията от COVID-19. Според данните на Национален статистически институт от предходната седмица близо 200 са обитаемоте места у нас без нито един непрекъснат гражданин, а най-вече от тях се срещат в районите на Велико Търново и Габрово. Именно натам потеглят Станчо Станчев и операторът Валентин Николов - в търсене на изоставените.
Ето на кого се натъкват те в най-обезлюдения съгласно статистиката район.
Красиви и безлюдни. Така наподобяват българските села в очите на екипа. По пътя си срещат празни и разрушени къщи. Поддържани, само че пусти жилища. И некролози там, където са стояли киноафиши.
Оказва се, че повече от обезлюдените са малко обитаемоте места. Според данните на Национален статистически институт селата, в които живеят под 50 души са 1258 на брой. Едно такова село е Горни Еневец със своите 5 души непрекъснато население, като двама от тях са Пенка и Николай.
Не са малко и тези, на които най-малко няколко пъти им е хрумвало да изоставят бетонния апартамент в анонимния град за едно място на село
Пенка Керанова е от Исперих, Николай Керанов е от Разград.
" След като са пенсионирах пристигнах тук. Къщата е остаряла, доста, над 100 години “, споделя мъжът.
Те са някогашни учителка и служител, срещат се преди 53 години, а преди 40 стават хижари. От 2011 година насам, Николай Керанов се настанява за непрекъснато, до момента в който брачната половинка му живее най-вече в Стара Загора.
На въпрос по какъв начин по този начин живеят разграничени, Пенка споделя: " Е, когато има потребност незабавно и има за копане пристигам “.
" Беше краварник тук и аз си го направих нещо като кръчма. Мога да си пийна една-две ракии. Почивам. Сам не оставам нормално, събота и неделя другари идват. Моя телефон го направиха домакински с външна антена. Тука в целия регион няма водоснабдяване, всичко е на сондажи “, споделя Николай.
Жителите на Хераково, Пролеша и околните махали излизат на митинг
" Най-близкият магазин е в Килифарево. Само вторник и четвъртък има рейс. Аз като пристигнах тук - 6 километра си ги знаех всеки ден, като ходех пеш. Много подейства пандемията, почнаха да изкупуват всичко тука “, разяснява още той.
Точно преди 5 години, по време на пандемията от COVID-19, във великотърновското село Носеите се мести и Здравка Христова.
" Търсят непрекъснато къщи за пазаруване. Всички къщи са изкупени “, споделя тя.
Здравка е единственият непрекъснат гражданин на Носеите, само че споделя, че животът на село я зарежда.
" 20 корена домати съм си засадила, 4-5 корена краставички и това е. Засега имам силите и опциите да подкрепям “, споделя дамата.
Оказва се, че Здравка е част от една положителна за България наклонност. Към декември 2019 година, преди пандемията, обитаемоте места без нито един гражданин са били малко над 600. Това значи, че от 2019 до 2024, за последните 5 години, пандемията е заселила над 400 обитаеми места.
Въпреки че им се желаят по-добри условия, Пенка, Николай и младите им комшии потвърждават, че животът на село не е тъжната картинка, за която сме привикнали да мислим.
Ето на кого се натъкват те в най-обезлюдения съгласно статистиката район.
Красиви и безлюдни. Така наподобяват българските села в очите на екипа. По пътя си срещат празни и разрушени къщи. Поддържани, само че пусти жилища. И некролози там, където са стояли киноафиши.
Оказва се, че повече от обезлюдените са малко обитаемоте места. Според данните на Национален статистически институт селата, в които живеят под 50 души са 1258 на брой. Едно такова село е Горни Еневец със своите 5 души непрекъснато население, като двама от тях са Пенка и Николай.
Не са малко и тези, на които най-малко няколко пъти им е хрумвало да изоставят бетонния апартамент в анонимния град за едно място на село
Пенка Керанова е от Исперих, Николай Керанов е от Разград.
" След като са пенсионирах пристигнах тук. Къщата е остаряла, доста, над 100 години “, споделя мъжът.
Те са някогашни учителка и служител, срещат се преди 53 години, а преди 40 стават хижари. От 2011 година насам, Николай Керанов се настанява за непрекъснато, до момента в който брачната половинка му живее най-вече в Стара Загора.
На въпрос по какъв начин по този начин живеят разграничени, Пенка споделя: " Е, когато има потребност незабавно и има за копане пристигам “.
" Беше краварник тук и аз си го направих нещо като кръчма. Мога да си пийна една-две ракии. Почивам. Сам не оставам нормално, събота и неделя другари идват. Моя телефон го направиха домакински с външна антена. Тука в целия регион няма водоснабдяване, всичко е на сондажи “, споделя Николай.
Жителите на Хераково, Пролеша и околните махали излизат на митинг
" Най-близкият магазин е в Килифарево. Само вторник и четвъртък има рейс. Аз като пристигнах тук - 6 километра си ги знаех всеки ден, като ходех пеш. Много подейства пандемията, почнаха да изкупуват всичко тука “, разяснява още той.
Точно преди 5 години, по време на пандемията от COVID-19, във великотърновското село Носеите се мести и Здравка Христова.
" Търсят непрекъснато къщи за пазаруване. Всички къщи са изкупени “, споделя тя.
Здравка е единственият непрекъснат гражданин на Носеите, само че споделя, че животът на село я зарежда.
" 20 корена домати съм си засадила, 4-5 корена краставички и това е. Засега имам силите и опциите да подкрепям “, споделя дамата.
Оказва се, че Здравка е част от една положителна за България наклонност. Към декември 2019 година, преди пандемията, обитаемоте места без нито един гражданин са били малко над 600. Това значи, че от 2019 до 2024, за последните 5 години, пандемията е заселила над 400 обитаеми места.
Въпреки че им се желаят по-добри условия, Пенка, Николай и младите им комшии потвърждават, че животът на село не е тъжната картинка, за която сме привикнали да мислим.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ