Създателят на PISA: Ниските образователни резултати може да струват на България над 400 млрд. долара
Над 40% от учениците в България не овладяват даже базовите равнища на умения, които на практика да приложат в своя живот и професионална реализация.
Според данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в случай че всички 15-годишни в страната доближат най-малко базово равнище на умения, България би могла да осъществя дълготраен стопански капацитет в размер на 434 милиарда $ – над три пъти сегашния ѝ Брутен вътрешен артикул (БВП).
Данните бяха показани от Андреас Шлайхер, шеф на дирекция „ Образование и умения “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и основател на интернационалното проучване PISA, по време на кръгла маса в София на тематика „ Образование и умения: подготовка за бъдещето на пазара на труда ”, проведена от Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Шлайхер акцентира, че просветителните системи все по-трудно дават отговор на действителностите на актуалния свят.
„ Онова, което се преподава и ревизира елементарно, към този момент е елементарно за цифровизация и автоматизация – и последователно хората, които го вършат, изчезват от пазара на труда. “, съобщи той. В този подтекст просветителните системи би трябвало да трансформират фокуса си от това “учениците да възпроизвеждат информация, към това да ги приготвят да мислят, да вземат решение проблеми и да се приспособяват. ”
“Цената на слабите резултати в образованието за стопанската система е просто изумителна “, означи още Андреас Шлайхер. Той акцентира, че триумфът в днешната стопанска система зависи не толкоз от дипломите, колкото от действителните умения.
„ Основната част от възнаграждението се дефинира от това, което знаете и можете да извършите с това познание. “ Той акцентира, че доста хора са „ свръхквалифицирани, само че нямат нужните умения “, а това основава поляризация в обществото.
Според Шлайхер действителната промяна в образованието не стартира с въпроса „ какво да се преподава “, а с въпроса „ за какво го вършим “.
„ Каквото и да вършим, би трябвало да построяваме мотивация и персонална отговорност ", разяснява основателят на PISA.
Андреас Шлайхер прикани за систематична смяна, в която бизнесът има дейна роля освен като шеф, само че и като основател на среда за учене.
" Само по този начин България може да се възползва от цялостния капацитет на човешкия си капитал в стопанска система, където уменията са валутата на бъдещето ", разяснява той.
Илия Кръстев, член на УС на AIBEST, също прикани за синхрон сред политиките на страната и потребностите на действителната стопанска система.
Според данни на Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), в случай че всички 15-годишни в страната доближат най-малко базово равнище на умения, България би могла да осъществя дълготраен стопански капацитет в размер на 434 милиарда $ – над три пъти сегашния ѝ Брутен вътрешен артикул (БВП).
Данните бяха показани от Андреас Шлайхер, шеф на дирекция „ Образование и умения “ в Организацията за икономическо сътрудничество и раз и основател на интернационалното проучване PISA, по време на кръгла маса в София на тематика „ Образование и умения: подготовка за бъдещето на пазара на труда ”, проведена от Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии (AIBEST).
Шлайхер акцентира, че просветителните системи все по-трудно дават отговор на действителностите на актуалния свят.
„ Онова, което се преподава и ревизира елементарно, към този момент е елементарно за цифровизация и автоматизация – и последователно хората, които го вършат, изчезват от пазара на труда. “, съобщи той. В този подтекст просветителните системи би трябвало да трансформират фокуса си от това “учениците да възпроизвеждат информация, към това да ги приготвят да мислят, да вземат решение проблеми и да се приспособяват. ”
“Цената на слабите резултати в образованието за стопанската система е просто изумителна “, означи още Андреас Шлайхер. Той акцентира, че триумфът в днешната стопанска система зависи не толкоз от дипломите, колкото от действителните умения.
„ Основната част от възнаграждението се дефинира от това, което знаете и можете да извършите с това познание. “ Той акцентира, че доста хора са „ свръхквалифицирани, само че нямат нужните умения “, а това основава поляризация в обществото.
Според Шлайхер действителната промяна в образованието не стартира с въпроса „ какво да се преподава “, а с въпроса „ за какво го вършим “.
„ Каквото и да вършим, би трябвало да построяваме мотивация и персонална отговорност ", разяснява основателят на PISA.
Андреас Шлайхер прикани за систематична смяна, в която бизнесът има дейна роля освен като шеф, само че и като основател на среда за учене.
" Само по този начин България може да се възползва от цялостния капацитет на човешкия си капитал в стопанска система, където уменията са валутата на бъдещето ", разяснява той.
Илия Кръстев, член на УС на AIBEST, също прикани за синхрон сред политиките на страната и потребностите на действителната стопанска система.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




