Нужна е промяна на услугите в психиатрията, те все още са каквито са били преди 100 години
Над 300 психиатри от цяла Европа бяха посетители на София, с цел да вземат участие в един от най-престижните конгреси в психиатрията – този на Европейската мрежа за психично-здравни услуги. България е хазаин за повторно, 25 години след първата конференция, като уредници бяха Глобална самодейност в психиатрията и Националният център за публично здраве и разбори.
Това е едно от най-големите събития в психиатрията, на което в този момент се слага въпросът – по какъв начин би трябвало да се премисли психологичното здраве във времена на толкоз промени.
„ Заболяванията се трансформират. Променят формата си, тъй като и ние се променяме. Днес приказваш на език, който татко ти или майка ти ще намерят за доста необикновен. Начинът, по който хората показват своите мисли, се промени. И би трябвало да научим новия език. Но би трябвало да променим и услугите, които съществуват в психиатрията. Защото те към момента са такива, каквито са били преди 100 години “, разяснява пред Българска национална телевизия проф. Норман Сарториус – същинска легенда в психиатрията. За своите 90 години е доста надалеч от умората непрестанно да търси нови подходи в крайник с измененията, които постанова времето.
„ Мисля, че един от целите в този момент е да обърнем внимание на хората, които се грижат за психологично болните. Синове, дъщери, съпрузи. Тяхното натоварване е доста огромно. Ходят на работа, гледат децата си и би трябвало да се грижат и за болните. Те нямат никаква отбрана и помощ. И страдат толкоз доста. Трябва да помислим какво можем да създадем за тях “, счита проф. Сарториус.
„ В началото, преди 25 години, беше пределно ясно, че в доста страни в Европа услугите за хора с психологични проблеми не са задоволителни и качествени. А цифрите са ясни – всяка година един от четирима има някакъв психологичен проблем. Три четвърти от нас познават някой, който има психологичен проблем в фамилията си. И с цел да се оправим, ни е нужна качествена и налична грижа. Която не на всички места в Европа е обезпечена. Затова се обединихме и всяка година събираме експертите в тази област “, описа проф. сър Греъм Торникрофт, дълготраен ръководител на Кралския лицей по психиатрия
„ Подобно на множеството източноевропейски страни, тук лечебните заведения са прекомерно надалеч от хората, няма задоволително услуги в общността, няма незабавни спешни услуги. А в тези огромни психиатрични лечебни заведения от време на време хората остават с години, може би даже десетилетия. Почти липсва помощ за рехабилитация, с цел да бъдат включени в обществото като всички останали. Имаме група психиатри, които идват от Украйна и се занимават с война, контузии, ветерани, ранени. Нямам подобен опит. Хората може би чуват и виждат неща, които другите не чуват. Те са параноични и уплашени. Преживяването е същото, лекуването е същото. И по този начин опитът, който имам, е съответстващ за хора от други страни “, споделя проф. Торникрофт.
Проф. Сарториус пък показва, че увеличението на продължителността на живота хората с психологични проблеми постоянно имат и други болести, като диабет или сърдечносъдова болест, което постанова да се мисли за справяне и с това.
„ Проблемите с психологичното здраве са измежду главните и най-важни публични здравни проблеми в света. А като цяло, в международен мащаб, услугите за психологично здраве са доста недофинансирани. А би трябвало да си признаем, че грижата за болния е доста значима. Затова е значимо да забележим по какъв начин можем да помогнем на грижещите се. Трябват ли им пари? Нуждаят ли се от по-съкратено или гъвкаво работно време? Да бъдат направлявани по какъв начин да се грижат за психологично болния или дементния. Просто би трябвало да променим метода, по който подхождаме към хората “, разяснява още той.
Причината хората да не търсят навременно психиатрично лекуване значително се дефинира от невъзможността те да намерят качествена грижа. Страхуват се къде ще попаднат, при какви условия, какво ще е отношението към тях. Но страхът стои и от другата страна. Страхът на обществото, който изолира, ражда стигма и убива.
„ И би трябвало да лекуваме тези настройки в популацията, като обясняваме: психиатричното лекуване може да е също толкоз положително, колкото лекуването на диабет, високо кръвно или болежка в тазобедрената става. Психиатричното страдалчество е здравословен проблем като всички останали. Лечим е. Майка ми, когато бях на три години, беше доста съществено депресирана. Лекуваха я с електрошок. Тя се възвърне и като здравна сестра работи още 20 години. Това би трябвало да е посланието ни и към държавното управление, към министъра на опазването на здравето, към финансовия министър – би трябвало да влагат в психологичната помощ. Добре е за обществото, добре е и за стопанската система. Искаш ли хора на работното място, които са депресирани и не работят “, разяснява проф. сър Греъм Торникрофт.
Това е едно от най-големите събития в психиатрията, на което в този момент се слага въпросът – по какъв начин би трябвало да се премисли психологичното здраве във времена на толкоз промени.
„ Заболяванията се трансформират. Променят формата си, тъй като и ние се променяме. Днес приказваш на език, който татко ти или майка ти ще намерят за доста необикновен. Начинът, по който хората показват своите мисли, се промени. И би трябвало да научим новия език. Но би трябвало да променим и услугите, които съществуват в психиатрията. Защото те към момента са такива, каквито са били преди 100 години “, разяснява пред Българска национална телевизия проф. Норман Сарториус – същинска легенда в психиатрията. За своите 90 години е доста надалеч от умората непрестанно да търси нови подходи в крайник с измененията, които постанова времето.
„ Мисля, че един от целите в този момент е да обърнем внимание на хората, които се грижат за психологично болните. Синове, дъщери, съпрузи. Тяхното натоварване е доста огромно. Ходят на работа, гледат децата си и би трябвало да се грижат и за болните. Те нямат никаква отбрана и помощ. И страдат толкоз доста. Трябва да помислим какво можем да създадем за тях “, счита проф. Сарториус.
„ В началото, преди 25 години, беше пределно ясно, че в доста страни в Европа услугите за хора с психологични проблеми не са задоволителни и качествени. А цифрите са ясни – всяка година един от четирима има някакъв психологичен проблем. Три четвърти от нас познават някой, който има психологичен проблем в фамилията си. И с цел да се оправим, ни е нужна качествена и налична грижа. Която не на всички места в Европа е обезпечена. Затова се обединихме и всяка година събираме експертите в тази област “, описа проф. сър Греъм Торникрофт, дълготраен ръководител на Кралския лицей по психиатрия
„ Подобно на множеството източноевропейски страни, тук лечебните заведения са прекомерно надалеч от хората, няма задоволително услуги в общността, няма незабавни спешни услуги. А в тези огромни психиатрични лечебни заведения от време на време хората остават с години, може би даже десетилетия. Почти липсва помощ за рехабилитация, с цел да бъдат включени в обществото като всички останали. Имаме група психиатри, които идват от Украйна и се занимават с война, контузии, ветерани, ранени. Нямам подобен опит. Хората може би чуват и виждат неща, които другите не чуват. Те са параноични и уплашени. Преживяването е същото, лекуването е същото. И по този начин опитът, който имам, е съответстващ за хора от други страни “, споделя проф. Торникрофт.
Проф. Сарториус пък показва, че увеличението на продължителността на живота хората с психологични проблеми постоянно имат и други болести, като диабет или сърдечносъдова болест, което постанова да се мисли за справяне и с това.
„ Проблемите с психологичното здраве са измежду главните и най-важни публични здравни проблеми в света. А като цяло, в международен мащаб, услугите за психологично здраве са доста недофинансирани. А би трябвало да си признаем, че грижата за болния е доста значима. Затова е значимо да забележим по какъв начин можем да помогнем на грижещите се. Трябват ли им пари? Нуждаят ли се от по-съкратено или гъвкаво работно време? Да бъдат направлявани по какъв начин да се грижат за психологично болния или дементния. Просто би трябвало да променим метода, по който подхождаме към хората “, разяснява още той.
Причината хората да не търсят навременно психиатрично лекуване значително се дефинира от невъзможността те да намерят качествена грижа. Страхуват се къде ще попаднат, при какви условия, какво ще е отношението към тях. Но страхът стои и от другата страна. Страхът на обществото, който изолира, ражда стигма и убива.
„ И би трябвало да лекуваме тези настройки в популацията, като обясняваме: психиатричното лекуване може да е също толкоз положително, колкото лекуването на диабет, високо кръвно или болежка в тазобедрената става. Психиатричното страдалчество е здравословен проблем като всички останали. Лечим е. Майка ми, когато бях на три години, беше доста съществено депресирана. Лекуваха я с електрошок. Тя се възвърне и като здравна сестра работи още 20 години. Това би трябвало да е посланието ни и към държавното управление, към министъра на опазването на здравето, към финансовия министър – би трябвало да влагат в психологичната помощ. Добре е за обществото, добре е и за стопанската система. Искаш ли хора на работното място, които са депресирани и не работят “, разяснява проф. сър Греъм Торникрофт.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ