Иглика Иванова: Забраните за социални мрежи не решават риска за децата - Bloomberg
Данните от първите месеци след въвеждането на възбраната за обществени мрежи за деца в Австралия демонстрират рестриктивните мерки на сходен метод. По-устойчивото решение изисква развиване на медийна просветеност, цифрови умения и по-голяма отговорност от страна на платформите за метода, по който са построени техните услуги. Важно е децата да схващат както опциите, по този начин и рисковете в цифровата среда, а освен да бъдат ограничавани. Това разяснява Иглика Иванова, координатор на Центъра за безвреден интернет и специалист по дигитално-медийна просветеност, в предаването „ В развиване “ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Месробович.
Първите данни след въвеждането на за обществени мрежи за деца в Австралия демонстрират, че мярката може елементарно да бъде заобиколена. Според Иванова главният проблем е, че отговорността се насочва към децата и фамилиите, вместо към архитектурата и дизайна на самите платформи, уточни bloombergtv.bg.
„ Данните, които има досега, са за един доста къс интервал от време от влизане в действие на възбраната – почти 6 месеца. Те удостоверяват скептицизма във връзка с успеваемостта на мярката. Основните положения са свързани със заобиколимостта на тази мярка и това, че децата я заобикалят с огромна лекост “, сподели Иванова.
По думите ѝ обществените мрежи не би трябвало да се преглеждат само като рискова среда, защото в тях има и потребно наличие. Според нея по-важният въпрос е по какъв начин децата да бъдат готови да схващат както опциите, по този начин и заканите онлайн.
Изграждането на цифрови умения изисква дълготрайна политика и присъединяване на разнообразни заинтригувани страни, в това число самите младежи, които съгласно Иванова постоянно остават отвън дебата. Тя уточни, че Европа има образци за въвеждане на от ранна възраст, а България също разполага с благоприятни условия за развиване на такива умения в просветителната система.
„ Един работещ модел в образованието би трябвало да се построи на първо време с поредност. С дълготрайна политика, с необятно присъединяване на всички заинтригувани страни. И непременно с присъединяване на самите младежи, които са значително изключени от този спор “, акцентира Иванова.
По думите ѝ би трябвало да се търси и стопански най-ефективният метод - дали напъните да бъдат ориентирани към всички учители или към съответни преподаватели, които да развиват тези умения редовно.
В Европейския съюз към този момент съществува регулаторна рамка, която цели да усили отговорността на огромните онлайн платформи. Според Иванова фокусът би трябвало да бъде върху използването на съществуващите правила, укрепването на регулаторите и поддръжката за институциите, които работят по тематиката.
„ В Европейския съюз ние имаме законодателната рамка и е въпрос на нейното използване. Вглеждаме се в използването на Акта за цифровите услуги, в укрепването на регулаторите, в националните регулатори за цифрови услуги и в идно въвеждане на нови актове, които са свързани точно със отбраната на децата “, сподели тя.
Според Иванова измежду главните опасности онлайн са ранното излагане на обществени мрежи, алгоритмичното увеличаване на наличието и така наречен пристрастяващ дизайн на платформите. Тя предизвести, че цялостните забрани могат да доведат до така наречен поведенческо изместване, при което да преминат към по-невидими и нерегулирани пространства.
Иванова уточни, че комбинацията от разнообразни фактори основава най-големите опасности в цифровата среда. Тя означи, че разбирането за какво потребителите виждат несъмнено наличие и по какъв начин логаритмите въздействат върху държанието им е значимо както за децата, по този начин и за възрастните.
„ Комбинацията от фактори прави съвършената стихия. Това, че обществените медии не са основани за деца, е значимо да бъде разбрано. Съдържанието в тях се усилва алгоритмично, а разбирането какво виждам, за какво го виждам и по какъв начин ми въздейства е нещо, което е значимо и за децата, и за старата публика “, разяснява Иванова.
Тя добави, че изкуственият разсъдък е идващото огромно предизвикателство, което изисква развиване на нови умения и схващане за метода, по който работят технологиите.
„ Подходът за избягването на възбраната и това да извръщаме взор сигурно не е решението. Има потребно приложение, това е инструмент, тъй че нашата обща задача е да намерим най-достъпния метод, по който да го насърчаваме “, съобщи Иванова.
