Над 3 млн. българи играят тото и лотария
Над 3 млн. българи или 57% от хората в страната играят лотария, тото или друга форма на хазарт. Те харчат приблизително по 15 лв. на месец или към 5% от дневния си бюджет, което прави по към половин милиард лв. на година. В същото време малко хора декларират, че са печелили обилни суми, множеството даже не познават такива късметлии.
Това демонстрира експресно изследване на " Галъп интернешънъл " по настоящи тематики. То е извършено измежду 801 души посредством телефонно изявление " по панелна методика, осигуряваща надеждност ". Сондажът е юридически сред 19 и 22 април.
Според данните хората, които постоянно си купуват билети от лотариите, фишове от тотото или протягат ръка към друга форма на хазарт, са 5 на 100 или близо 300 000 души. Те харчат приблизително по 43 лв. месечно за подобен вид игри.
Изкушени от хазарта понякога са 19 на 100 (над 1 млн. души от населението), а междинният им разход за това е 21 лв. на месец. Рядко играят една трета от хората (1.8 млн. души) и отделят за това по към 9 лв. месечно. Хората, които настояват, че не играят лото и тото игри са 43%.
Късмет vs. работа
На фона на всеобщо изкушените от тото и лото игри изследването демонстрира, че над 40% от българите считат, че в живота се съумява на първо място с повече шанс. На работата залагат 53%. " Делът от 42% не е дребен и свидетелства за значими народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за чувството за неправда ", разяснява от " Галъп ".
Графика: " Галъп Интернешънъл "
Проверка на Mediapool в общите условия на лотарийните игри сподели, че всеки втори лев от билети отива в хазартните босове, защото за облаги се разпределят към 50% от приходите.
Печелившите - малцинство
Огромното болшинство от играещите хазарт - 86 на 100, споделят, че в никакъв случай не са печелили сума, която считат за значима. Най-често късметлииите са блъснали облаги до 99 лева За по-големи суми свидетелстват малко на брой, а единствено 1% от общо всички запитани в проучването настояват, че са печелили суми над 5 000 лв..
Графика: " Галъп Интернешънъл "
Въпреки телевизионните реклами, които ежедневно показват по някой, който е спечелил огромна сума от лотарията, близо 70 на 100 от хората не познават човек, който да е спечелил забележителна сума. Още по-голямо болшинство – 81% - считат, че да се завоюва значима сума в такива игри не е елементарно. Само 9 на 100 са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Данните свидетелстват, че публичният разсъдък и нерешителност по-скоро са непокътнати, макар немалките равнища на обществено неодобрение, разясняват от " Галъп ".
На този декор лансираната от вицепремиера Валери Симеонов концепция за ограничение на рекламата на хазарт се възприема добре, споделят още от организацията.
Графика: " Галъп Интернешънъл "
За възбрана на рекламата са 55%. Те обаче не считат, че би трябвало да има възбрана за самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили дори на възбрана на игрите. 27% пък не желаят смяна на съществуващото състояние. Останалите се двоумят.
Текущи въпроси
Проучването на " Галъп " визира и още няколко настоящи въпроса от политическия живот в страната.
Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а от тях 69 на 100 утвърждават рецензията на Румен Радев към държавното управление. 19% не я утвърждават, а останалите се двоумят. Общото равнище на сдържаност към властта у нас остава мощно, макар поддръжката за външнополитическите дейности на Борисов, уловена в предходни проучвания, разясняват от " Галъп ". От организацията допълват, че 91% считат, че бягството на двама рискови пандизчии е отзив за слаба работа на управляващите, а единствено 7% одобряват, че сходни неща могат да се случват, даже и при добре свършена от страна на управляващите работа.
Графика: " Галъп Интернешънъл "
Хората показват и кардинална поддръжка към концепцията притежателите на по-замърсяващите коли да заплащат повече. Според " галъп " обаче тя би се " натъкнала на обострената обществена сензитивност ".
Високо е и желанието за преустановяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са доста и това би трябвало да се приключи.
Сагата с задържания кмет на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева по-скоро поляризира публичното мнение. 44% намират, че протичащото се с Иванчева наподобява по-скоро скалъпено, 34% са на противоположното мнение, а цели 22% не могат да преценяват.
Това демонстрира експресно изследване на " Галъп интернешънъл " по настоящи тематики. То е извършено измежду 801 души посредством телефонно изявление " по панелна методика, осигуряваща надеждност ". Сондажът е юридически сред 19 и 22 април.
Според данните хората, които постоянно си купуват билети от лотариите, фишове от тотото или протягат ръка към друга форма на хазарт, са 5 на 100 или близо 300 000 души. Те харчат приблизително по 43 лв. месечно за подобен вид игри.
Изкушени от хазарта понякога са 19 на 100 (над 1 млн. души от населението), а междинният им разход за това е 21 лв. на месец. Рядко играят една трета от хората (1.8 млн. души) и отделят за това по към 9 лв. месечно. Хората, които настояват, че не играят лото и тото игри са 43%.
Късмет vs. работа
На фона на всеобщо изкушените от тото и лото игри изследването демонстрира, че над 40% от българите считат, че в живота се съумява на първо място с повече шанс. На работата залагат 53%. " Делът от 42% не е дребен и свидетелства за значими народопсихологически особености, за качеството на живот на мнозина у нас, както и за чувството за неправда ", разяснява от " Галъп ".
Графика: " Галъп Интернешънъл "
Проверка на Mediapool в общите условия на лотарийните игри сподели, че всеки втори лев от билети отива в хазартните босове, защото за облаги се разпределят към 50% от приходите.
Печелившите - малцинство
Огромното болшинство от играещите хазарт - 86 на 100, споделят, че в никакъв случай не са печелили сума, която считат за значима. Най-често късметлииите са блъснали облаги до 99 лева За по-големи суми свидетелстват малко на брой, а единствено 1% от общо всички запитани в проучването настояват, че са печелили суми над 5 000 лв..
Графика: " Галъп Интернешънъл "
Въпреки телевизионните реклами, които ежедневно показват по някой, който е спечелил огромна сума от лотарията, близо 70 на 100 от хората не познават човек, който да е спечелил забележителна сума. Още по-голямо болшинство – 81% - считат, че да се завоюва значима сума в такива игри не е елементарно. Само 9 на 100 са на противоположното мнение, а останалите се двоумят. Данните свидетелстват, че публичният разсъдък и нерешителност по-скоро са непокътнати, макар немалките равнища на обществено неодобрение, разясняват от " Галъп ".
На този декор лансираната от вицепремиера Валери Симеонов концепция за ограничение на рекламата на хазарт се възприема добре, споделят още от организацията.
Графика: " Галъп Интернешънъл "
За възбрана на рекламата са 55%. Те обаче не считат, че би трябвало да има възбрана за самите игри. 14% са крайни и биха се съгласили дори на възбрана на игрите. 27% пък не желаят смяна на съществуващото състояние. Останалите се двоумят.
Текущи въпроси
Проучването на " Галъп " визира и още няколко настоящи въпроса от политическия живот в страната.
Мнозинство от 60% са чули за речта на президента, а от тях 69 на 100 утвърждават рецензията на Румен Радев към държавното управление. 19% не я утвърждават, а останалите се двоумят. Общото равнище на сдържаност към властта у нас остава мощно, макар поддръжката за външнополитическите дейности на Борисов, уловена в предходни проучвания, разясняват от " Галъп ". От организацията допълват, че 91% считат, че бягството на двама рискови пандизчии е отзив за слаба работа на управляващите, а единствено 7% одобряват, че сходни неща могат да се случват, даже и при добре свършена от страна на управляващите работа.
Графика: " Галъп Интернешънъл "
Хората показват и кардинална поддръжка към концепцията притежателите на по-замърсяващите коли да заплащат повече. Според " галъп " обаче тя би се " натъкнала на обострената обществена сензитивност ".
Високо е и желанието за преустановяване на злоупотребите с инвалидни пенсии - 92% от запитаните споделят, че такива злоупотреби са доста и това би трябвало да се приключи.
Сагата с задържания кмет на столичния регион " Младост " Десислава Иванчева по-скоро поляризира публичното мнение. 44% намират, че протичащото се с Иванчева наподобява по-скоро скалъпено, 34% са на противоположното мнение, а цели 22% не могат да преценяват.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ