Има ли място за ядрената енергетика в Зелената сделка на ЕС
Над 2.1 трилиона евро е бюджета на Европейски Съюз (вкл. REACT-EU) за седемгодишния интервал 2021-2027. Една трета от него или към 700 милиарда евро са планувани за реализиране на климатичните цели на Съюза. Основният въпрос в този момент е по какъв начин тези пари да бъдат разпределени сред другите браншове и технологии. И по-специално - би трябвало ли нуклеарната енергетика също да получи финансиране като метод да се декарбонизра производството на ток, на което сега се дължат към 80% от въглеродните излъчвания.
Ако това се случи ще настъпи трагична метаморфоза в проектите на редица страни членки за развиване на енергетиката и е доста евентуално големи средства да бъдат ориентирани точно към нови АЕЦ, вместо към декларираните все още възобновими енергийни източници. А повода е в моментната енергийна рецесия, която увеличи в пъти цената на електрическата енергия и накара пазара да търси по-устойчиви източници на ток. В дълготраен проект обаче - градежът на АЕЦ лишава най-малко 10 години - неяснотите са прекомерно огромни и не е изключено единствено след няколко месеца отново да има отказване от нуклеарната сила заради спад на цените на тока да вземем за пример.
Въпреки това до края на годината Европейска комисия би трябвало да разгласи кои типове сила ще бъдат причислени към последната така наречен Таксономия - описът с технологии, които са избрани за устойчиви и могат да получат финансиране.
Сблъсък на позиции?
" Енергийният микс на бъдещето се нуждае от повече възобновима и чиста сила. Наред с това, имаме потребност от постоянни източници на нуклеарна сила и в хода на енергийната промяна от природен газ ", показа ръководителят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен на конференция в края на октомври. Комисията се чака да одобри документ за допълнение на съществуващото законодателство за таксономията, който ще включи нови енергийни браншове.
Още през 2020г. Европейска комисия стартира работа по прелиминарен разбор дали да включи нуклеарната сила в таксономията на Европейски Съюз за екологично устойчиви действия. Като първа стъпка Съвместният проучвателен център на Комисията (Joint Research Center -JRC), изготви механически отчет, резултатите от който дефинират нуклеарната енергетика като безвредна и подлежаща на включване в таксономията.
А с настъпването на енергийната рецесия през това лято и фрапантното повишение на цените на тока, политическият напън за включване на нуклеарната енергетика се усили. Миналият месец министрите на енергетиката от 10 страни членки (България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения) подписаха взаимен документ, посредством който приканват Европейската комисия да включи нуклеарната енергетика измежду екологичните енергийни източници в таксономията. Те акцентират значимостта на бранша за отбрана на потребителите от флуктуация в цените и за независимостта на енергийните доставки от трети страни (макар че нуклеарното гориво също е импорт, в тази ситуация на България - от Русия). Френският президент Еманюел Макрон към този момент разгласи капиталовият проект на страната си до 2030 година на стойност от 30 млрд.евро, в който има солидно наличие на нуклеарната енергетика. Предвиждат се 8 милиарда евро за декарбонизиране на енергийният бранш и произвеждане на " зелен въглерод " посредством електролиза, като се употребява сила от АЕЦ.
В същото време, страни като Германия, Австрия и Люксембург, дружно с авторитетни лобистки организации в Брюксел, остават изрично срещу. Германия, която е в развой на затваряне на нуклеарните си централи няма да допусне европейско финансиране за остарели мощности в ЦИЕ.
Преди развръзката
Европейския комисар по енергетиката Кадри Симсон съобщи, че през декември тази година, ще бъде показан нов енергиен пакет. Той ще контролира опцията за общи поръчки на газ в Европейски Съюз, решения за складирането му, както и включване на спомагателни енергийни източници в таксономията на Европейски Съюз.
По неофициални документи, с които брюкселското издание Euroactivе разполага, нуклеарната сила и природния газ ще бъдат добавени под избрани условия. Газовите централи ще продължат да работят под формата на " преходна активност ". Предлага се уговорка за преустановяване на активността им до 31 декември 2030 година и въвеждане в употреба на нови централи. Газови електроцентрали също ще бъдат подложени на прецизни критерии, с цел да бъдат квалифицирани като " преходна активност ". А точно: директните излъчвания да са по-ниски от 340gCO2/kWh, и годишните излъчвания са по-ниски от 700 kgCO2/kW. За съпоставяне в този момент въглищните Топлоелектрическа централа в България отделят по над 1100 gCO2/kWh.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Климат 1 Транспорт 2 Седмицата 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Градове
Изтеклата информация към този момент провокира реакции от някои от страните от ЦИЕ, определяйки тези критерии, като прекомерно амбициозни.
Ядрената енергетика ще бъде включена, следвайки предварителната подредба, направена от JRC: Производство на електрическа енергия, в това число създаване, въвеждане в употреба, употреба и извеждане от употреба на атомни електроцентрали; Съхранение или погребение на радиоактивни боклуци или отработено нуклеарно гориво (активна дейност); Добив и преправка на уран (активна дейност); Преработка на отработено нуклеарно гориво (активна дейност). С други думи - всички нужни действия.
Какво значи това?
Ако това бъде признато, България би могла да обезпечи част от финансирането за АЕЦ " Белене " или нови блокове в АЕЦ " Козлодуй " по линия на европейските средства. Но дали планът ще стане доходоносен и по кое време ще може да проработи е напълно различен въпрос.
Ако това се случи ще настъпи трагична метаморфоза в проектите на редица страни членки за развиване на енергетиката и е доста евентуално големи средства да бъдат ориентирани точно към нови АЕЦ, вместо към декларираните все още възобновими енергийни източници. А повода е в моментната енергийна рецесия, която увеличи в пъти цената на електрическата енергия и накара пазара да търси по-устойчиви източници на ток. В дълготраен проект обаче - градежът на АЕЦ лишава най-малко 10 години - неяснотите са прекомерно огромни и не е изключено единствено след няколко месеца отново да има отказване от нуклеарната сила заради спад на цените на тока да вземем за пример.
Въпреки това до края на годината Европейска комисия би трябвало да разгласи кои типове сила ще бъдат причислени към последната така наречен Таксономия - описът с технологии, които са избрани за устойчиви и могат да получат финансиране.
Сблъсък на позиции?
" Енергийният микс на бъдещето се нуждае от повече възобновима и чиста сила. Наред с това, имаме потребност от постоянни източници на нуклеарна сила и в хода на енергийната промяна от природен газ ", показа ръководителят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен на конференция в края на октомври. Комисията се чака да одобри документ за допълнение на съществуващото законодателство за таксономията, който ще включи нови енергийни браншове.
Още през 2020г. Европейска комисия стартира работа по прелиминарен разбор дали да включи нуклеарната сила в таксономията на Европейски Съюз за екологично устойчиви действия. Като първа стъпка Съвместният проучвателен център на Комисията (Joint Research Center -JRC), изготви механически отчет, резултатите от който дефинират нуклеарната енергетика като безвредна и подлежаща на включване в таксономията.
А с настъпването на енергийната рецесия през това лято и фрапантното повишение на цените на тока, политическият напън за включване на нуклеарната енергетика се усили. Миналият месец министрите на енергетиката от 10 страни членки (България, Хърватия, Чехия, Финландия, Франция, Унгария, Полша, Румъния, Словакия и Словения) подписаха взаимен документ, посредством който приканват Европейската комисия да включи нуклеарната енергетика измежду екологичните енергийни източници в таксономията. Те акцентират значимостта на бранша за отбрана на потребителите от флуктуация в цените и за независимостта на енергийните доставки от трети страни (макар че нуклеарното гориво също е импорт, в тази ситуация на България - от Русия). Френският президент Еманюел Макрон към този момент разгласи капиталовият проект на страната си до 2030 година на стойност от 30 млрд.евро, в който има солидно наличие на нуклеарната енергетика. Предвиждат се 8 милиарда евро за декарбонизиране на енергийният бранш и произвеждане на " зелен въглерод " посредством електролиза, като се употребява сила от АЕЦ.
В същото време, страни като Германия, Австрия и Люксембург, дружно с авторитетни лобистки организации в Брюксел, остават изрично срещу. Германия, която е в развой на затваряне на нуклеарните си централи няма да допусне европейско финансиране за остарели мощности в ЦИЕ.
Преди развръзката
Европейския комисар по енергетиката Кадри Симсон съобщи, че през декември тази година, ще бъде показан нов енергиен пакет. Той ще контролира опцията за общи поръчки на газ в Европейски Съюз, решения за складирането му, както и включване на спомагателни енергийни източници в таксономията на Европейски Съюз.
По неофициални документи, с които брюкселското издание Euroactivе разполага, нуклеарната сила и природния газ ще бъдат добавени под избрани условия. Газовите централи ще продължат да работят под формата на " преходна активност ". Предлага се уговорка за преустановяване на активността им до 31 декември 2030 година и въвеждане в употреба на нови централи. Газови електроцентрали също ще бъдат подложени на прецизни критерии, с цел да бъдат квалифицирани като " преходна активност ". А точно: директните излъчвания да са по-ниски от 340gCO2/kWh, и годишните излъчвания са по-ниски от 700 kgCO2/kW. За съпоставяне в този момент въглищните Топлоелектрическа централа в България отделят по над 1100 gCO2/kWh.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Климат 1 Транспорт 2 Седмицата 3 Седмицата 1 Транспорт 2 Транспорт 3 Градове
Изтеклата информация към този момент провокира реакции от някои от страните от ЦИЕ, определяйки тези критерии, като прекомерно амбициозни.
Ядрената енергетика ще бъде включена, следвайки предварителната подредба, направена от JRC: Производство на електрическа енергия, в това число създаване, въвеждане в употреба, употреба и извеждане от употреба на атомни електроцентрали; Съхранение или погребение на радиоактивни боклуци или отработено нуклеарно гориво (активна дейност); Добив и преправка на уран (активна дейност); Преработка на отработено нуклеарно гориво (активна дейност). С други думи - всички нужни действия.
Какво значи това?
Ако това бъде признато, България би могла да обезпечи част от финансирането за АЕЦ " Белене " или нови блокове в АЕЦ " Козлодуй " по линия на европейските средства. Но дали планът ще стане доходоносен и по кое време ще може да проработи е напълно различен въпрос.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ