Над 16 млрд. евро трябват, за да спре производството на въглищните централи
Над 16 милиарда евро ще са нужни на България, с цел да спре производството на въглищни централи и да построи възобновими енергийни мощности до 2050 година Това демонстрира разбор на Центъра за проучване на демокрацията, направен взаимно с университетите в Будапеща, Виена и консултантски компании у нас.
Експертите оферират три сюжета за развиване на енергетиката до 2050 година Според тях цената на тока за бита ще се удвои, нуклеарната сила ще резервира каузи си, а от екоизточници ще се добива половината от електрическата енергия. Най-вероятният сюжети, който ще бъде определен от политиците у нас, е междинният вид, предвиждат специалисти.
Мартин Владимиров, Център за проучване на демокрацията: Забавена декарбонизация, това е един тип междинен сюжет сред другите два, в които България не трансформира своята енергийна тактика до 2035 година, а по-късно прави внезапен завой към вложение във ВЕИ, към декарбонизация, към енергийна успеваемост.
В момента съвсем половината ток у нас се създава от топлоцентрали. На второ място е АЕЦ " Козлодуй " с дял от 37%. На трето място в енергийния микс са възобновимите енергийни източници. Топлофикациите и заводските централи, които работят на природен газ създават близо 7 на 100 от тока, а водните централи - 2 на 100. Енергийният микс се трансформира в другите сезони, само че базовите централи остават водещи. Според плановете на Брюксел до 2050 година би трябвало да бъдат спрени въглищните мощности.
Иван Иванов, ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране: Буквално след не повече от четири години КЕВР ще престане да контролира цените на електрическата енергия, тъй като последователно контролираният пазар ще завърши. Препоръката на Европейски Съюз е това да се случи до края на 2021 година
Според прогнозите на специалистите точно поради това ще се усили двойно и цената на тока. Шефът на КЕВР обаче счита, че това не е тъкмо по този начин, тъй като е допустимо санирането на блоковете да усили енергийната успеваемост и да понижи потреблението.
Делян Добрев, ръководител на енергийната комисия към Народното събрание: Според мен верният отговор е не да се обзаложим за един или различен вид, без значение какъв брой евентуален наподобява той, а да съблюдаваме избрани правила.
Данни на строителното министерство демонстрират, че от първия стадий на саниране се икономисва ток, колкото създава един огромен енергоблок на въглищната държавна Топлоелектрическа централа " Марица изток - 2 ". Според шефът на КЕВР обаче не би трябвало да се прибързва с отписването на въглищните мощности.
Иван Иванов, КЕВР: Твърденията, че тези термични мощности би трябвало да бъдат затворени до 2021 година са спекулативни и имат за цел България, това което се е случвало и в предходни интервали, да взима бързи, недобре премислени решения, които по-късно да бъдат плащани десетилетия наред от българските консуматори.
Въпреки отпадането на контролираните цени, КЕВР ще продължи да дефинира таксите за транспорт на тока по мрежата.
Експертите оферират три сюжета за развиване на енергетиката до 2050 година Според тях цената на тока за бита ще се удвои, нуклеарната сила ще резервира каузи си, а от екоизточници ще се добива половината от електрическата енергия. Най-вероятният сюжети, който ще бъде определен от политиците у нас, е междинният вид, предвиждат специалисти.
Мартин Владимиров, Център за проучване на демокрацията: Забавена декарбонизация, това е един тип междинен сюжет сред другите два, в които България не трансформира своята енергийна тактика до 2035 година, а по-късно прави внезапен завой към вложение във ВЕИ, към декарбонизация, към енергийна успеваемост.
В момента съвсем половината ток у нас се създава от топлоцентрали. На второ място е АЕЦ " Козлодуй " с дял от 37%. На трето място в енергийния микс са възобновимите енергийни източници. Топлофикациите и заводските централи, които работят на природен газ създават близо 7 на 100 от тока, а водните централи - 2 на 100. Енергийният микс се трансформира в другите сезони, само че базовите централи остават водещи. Според плановете на Брюксел до 2050 година би трябвало да бъдат спрени въглищните мощности.
Иван Иванов, ръководител на Комисията за енергийно и водно контролиране: Буквално след не повече от четири години КЕВР ще престане да контролира цените на електрическата енергия, тъй като последователно контролираният пазар ще завърши. Препоръката на Европейски Съюз е това да се случи до края на 2021 година
Според прогнозите на специалистите точно поради това ще се усили двойно и цената на тока. Шефът на КЕВР обаче счита, че това не е тъкмо по този начин, тъй като е допустимо санирането на блоковете да усили енергийната успеваемост и да понижи потреблението.
Делян Добрев, ръководител на енергийната комисия към Народното събрание: Според мен верният отговор е не да се обзаложим за един или различен вид, без значение какъв брой евентуален наподобява той, а да съблюдаваме избрани правила.
Данни на строителното министерство демонстрират, че от първия стадий на саниране се икономисва ток, колкото създава един огромен енергоблок на въглищната държавна Топлоелектрическа централа " Марица изток - 2 ". Според шефът на КЕВР обаче не би трябвало да се прибързва с отписването на въглищните мощности.
Иван Иванов, КЕВР: Твърденията, че тези термични мощности би трябвало да бъдат затворени до 2021 година са спекулативни и имат за цел България, това което се е случвало и в предходни интервали, да взима бързи, недобре премислени решения, които по-късно да бъдат плащани десетилетия наред от българските консуматори.
Въпреки отпадането на контролираните цени, КЕВР ще продължи да дефинира таксите за транспорт на тока по мрежата.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ