Тихата война за сезонните работници
Над 1200 българи са тръгнали на сезонна работа преди въвеждането на изключителното състояние единствено посредством посредничеството на страната. Но при новата обстановка множеството към момента се двоумят
В началото на земеделския сезон Западна Европа се нуждае от голямо количество източноевропейци, които да се включат в прибирането на реколтата. На този стадий опитите за наемането на хора от България са откъслечни и не е ясно дали ще се стигне до съществено придвижване на хора. Българският бизнес упорства за тласъци тези чиновници да останат в страната. 181.7 милиарда евро брутна добавена стойност. Дял от 1.1 от Брутният вътрешен продукт. Около 9.7 млн. заети, които съставляват 4.2% от цялата работна мощ. Така най-общо може да се опише с данните на Евростат селското стопанство в Европейски Съюз. Дори по време на пандемията то има капацитет освен да върви на цялостни обороти, само че и да усили смисъла си. Стига обаче да има кой да работи в него.
Секторът, който обичайно - дружно с туризма, е най-големият мотор на вътрешна миграция сред страните в Европейски Съюз, в този момент се бори с предизвикването по какъв начин да си обезпечи служащи, най-много в посока от Източна към Западна Европа. Затворените граници и нежеланието на доста хора да работят в други страни основава риск реколтата от полетата да не бъде прибрана. При това толкоз висок, че още преди месец Европейска комисия предложи да се обезпечат " зелени коридори " за придвижване на основни служащи, в това число и тези в селското стопанство, а редица страни направиха изключения от възбраните си за тях. Такава организация към този момент се случва - чартъри с пътуващи за сезонна работа българи и румънци в чужбина към този момент са факт. Но на този стадий е мъчно да се дефинира дали опитът в последна сметка ще бъде сполучлив. Първите данни сочат, че все още няма всеобщо предпочитание от българи да пътуват за сезонна работа, евентуално и поради към момента многото неясноти към рестриктивните мерки и страха от самото заболяване.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За сложния аграрни сезон
Точно в този момент, при започване на пролетта, в доста европейски страни стартира подготовката по прибирането на земеделската годишна продукция. Като цяло климатичните условия през годината са били относително положителни на всички места като се изключи засушаването в обособени райони и страни, които основават проблеми на част от производителите, в това число и в България. На пръв взор обстановката като цяло наподобява естествена, пазари за продукцията също има. Често обаче няма хора.
Колко тъкмо са заетите по прибирането на реколтата в други страни е мъчно да се каже, евентуално цифрата е милиони. Данните единствено за Германия сочат, че сезонните служащи годишно са към 300 хиляди, в страни като Италия и Испания цифрата евентуално е сходно. Наскоро Националният аграрни съюз във Англия разгласи, че през този сезон ще са нужни към 70 хиляди берачи на плодове и зеленчуци. Франция се нуждае от към 45 хиляди служащи през април и към 80 хиляди през май по данни на локалното министерство на земеделието.
Парадоксално, само че възходящата в последно време с бързи темпове безработица в редица страни не дава успокоение на земеделския бранш в Западна Европа, че ще успее да откри хора. Затова и доста страни още преди месец започнаха да афишират, че няма да лимитират пътуващите за работа в земеделието от други европейски страни.
Така при започване на април до разнообразни страни потеглиха първите по-големи групи източноевропейци, които да се включат в акцията по прибирането на реколтата в Западна Европа. Засега главният модел, който работодателите употребяват, е да наемат независимо или комбинирано чартъри за превозването им и да вкарват промени в организацията на активността, в това число хигиенични ограничения, физическо разстояние сред работещите, битови условия, позволяващи спазването на отдалеченост. Основното търсене, най-малко за български служащи, идва от ферми във Англия, се вижда от оповестени разгласи за набиране на служащи. " Но ползата към тях е по-малък и поради Брекзит ", споделя Стоян Близнашки, координатор в ирландската плантация Keerings, която неотдавна нае група българи за сезонна работа и провежда превоз чартър на Rayanair.
Пазар на изчакване
Заминаването на българи за сезонна работа в чужбина се случва по разнообразни способи, постоянно през персонални контакти или посредством набиране на фрагменти от българи, които са се открили трайно в чужбина. На пазара има повече от 3 хиляди публично лицензирани организации, които се занимават с такава посредническа активност, подпомагане може да се получи и от Агенцията по заетостта. Оттам споделят, че преди въвеждането на изключителното състояние над 1200 българи са отишли на сезонна селскостопанска работа в други европейски страни с нейното ходатайство. При над 4700 души за миналата година това към този момент е към 1/4 от всички, и то без да е пристигнал най-активният сезон за селско стопанство. " През месец март, след оповестяване на изключителното състояние по отношение на рецесията с ковид, към Агенцията по заетостта в качеството й на член на EURES мрежата не са отправяни заявки/запитвания от страна на координатори или пък от работодатели и търсещи работа за сезонна претовареност ", споделят обаче от институцията в отговор на сложени въпроси от " Капитал ". Единственото запитване е било от шведски шеф, който е търсил фрагменти за ферми за ягоди. Интервютата с евентуални служащи обаче са се отсрочили поради рецесията и на този стадий не е ясно дали ще се състоят.
" Капитал " беседва и с представител на посредническа организация, съгласно който на този стадий заминаващите са по-скоро чиновници, които са си обезпечили ангажимент още преди настъпването на рецесията с ковид и след това не са се отказали от пътуването.Нови запитвания има, само че решението дали ще се пътува се взима за по-дълго време. Като цяло и търсенето е по-малко на този стадий, евентуално поради неяснотите с карантинните ограничения, които ще постановат страните при влизане и след това при връщането в България.
В последните дни разнообразни страни започнаха да оповестяват повече за процедурите си за влизане. През седмицата Министерство на вътрешните работи заяви, че е получено съобщение от немските управляващи, че се позволява влизането на сезонни служащи от България, като това ще става през седем интернационалните летища.
Българският бизнес също желае чиновници
Междувременно в борбата за служащи опита да се включи и българският бизнес. В началото на април Асоциацията на земеделските производители в България изпрати писмо до земеделското министерство и спешния щаб за ковид, в което се споделя, че " европейските зелени коридори за сезонни служащи в агросектора заплашват българското селско стопанство и покачват риска от взрив на инфектирани с ковид в страната ". В текста на документа се споделя, че " водещи медиатори " са задействани да търсят чиновници за ферми във Англия, Испания и Германия и в случай че България позволи подобен " експорт ", " следва същите да не бъдат допускани назад в страната, до момента в който не приключат изключителните ограничения както в съответната страна правоприемник, по този начин и в България ". " Работниците също по този начин би трябвало да бъдат авансово осведомени, че ще бъдат карантинирани ", упорстват още от една от най-големите организации в земеделието, която в последния месец излезе и с екстраавангардно предложение безработните лица да поставят наложителен труд в селското стопанство.
" Имаме проблеми с фрагментите в последните 15 години, към този момент има оживление в някои обособени райони ", разяснява Мариана Милтенова, ръководител на Съюза на градинарите в България. По думите й при дефицит на работна ръка в страната е належащо държавното управление да предложи насърчителна мярка, която да подкрепи наемането на селскостопански служащи в България, което, като се изключи че ще е в интерес на стопанската система, ще понижи и риска за здравето им.
Българите, които са работили нискоквалифициран труд в западната част от континента, несъмнено, няма по какъв начин да бъдат арестувани принудително тук. Те отпътуват най-много поради доста по-доброто възнаграждение, а евентуално и условия на труд. Случващото се сега обаче демонстрира и какъв брой надалеч са стигнали в интеграцията си източната и западната част на Европейски Съюз - до степен, че към този момент не могат една без друга.
По тематиката работи и Боряна Бъчварова
В началото на земеделския сезон Западна Европа се нуждае от голямо количество източноевропейци, които да се включат в прибирането на реколтата. На този стадий опитите за наемането на хора от България са откъслечни и не е ясно дали ще се стигне до съществено придвижване на хора. Българският бизнес упорства за тласъци тези чиновници да останат в страната. 181.7 милиарда евро брутна добавена стойност. Дял от 1.1 от Брутният вътрешен продукт. Около 9.7 млн. заети, които съставляват 4.2% от цялата работна мощ. Така най-общо може да се опише с данните на Евростат селското стопанство в Европейски Съюз. Дори по време на пандемията то има капацитет освен да върви на цялостни обороти, само че и да усили смисъла си. Стига обаче да има кой да работи в него.
Секторът, който обичайно - дружно с туризма, е най-големият мотор на вътрешна миграция сред страните в Европейски Съюз, в този момент се бори с предизвикването по какъв начин да си обезпечи служащи, най-много в посока от Източна към Западна Европа. Затворените граници и нежеланието на доста хора да работят в други страни основава риск реколтата от полетата да не бъде прибрана. При това толкоз висок, че още преди месец Европейска комисия предложи да се обезпечат " зелени коридори " за придвижване на основни служащи, в това число и тези в селското стопанство, а редица страни направиха изключения от възбраните си за тях. Такава организация към този момент се случва - чартъри с пътуващи за сезонна работа българи и румънци в чужбина към този момент са факт. Но на този стадий е мъчно да се дефинира дали опитът в последна сметка ще бъде сполучлив. Първите данни сочат, че все още няма всеобщо предпочитание от българи да пътуват за сезонна работа, евентуално и поради към момента многото неясноти към рестриктивните мерки и страха от самото заболяване.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики За сложния аграрни сезон
Точно в този момент, при започване на пролетта, в доста европейски страни стартира подготовката по прибирането на земеделската годишна продукция. Като цяло климатичните условия през годината са били относително положителни на всички места като се изключи засушаването в обособени райони и страни, които основават проблеми на част от производителите, в това число и в България. На пръв взор обстановката като цяло наподобява естествена, пазари за продукцията също има. Често обаче няма хора.
Колко тъкмо са заетите по прибирането на реколтата в други страни е мъчно да се каже, евентуално цифрата е милиони. Данните единствено за Германия сочат, че сезонните служащи годишно са към 300 хиляди, в страни като Италия и Испания цифрата евентуално е сходно. Наскоро Националният аграрни съюз във Англия разгласи, че през този сезон ще са нужни към 70 хиляди берачи на плодове и зеленчуци. Франция се нуждае от към 45 хиляди служащи през април и към 80 хиляди през май по данни на локалното министерство на земеделието.
Парадоксално, само че възходящата в последно време с бързи темпове безработица в редица страни не дава успокоение на земеделския бранш в Западна Европа, че ще успее да откри хора. Затова и доста страни още преди месец започнаха да афишират, че няма да лимитират пътуващите за работа в земеделието от други европейски страни.
Така при започване на април до разнообразни страни потеглиха първите по-големи групи източноевропейци, които да се включат в акцията по прибирането на реколтата в Западна Европа. Засега главният модел, който работодателите употребяват, е да наемат независимо или комбинирано чартъри за превозването им и да вкарват промени в организацията на активността, в това число хигиенични ограничения, физическо разстояние сред работещите, битови условия, позволяващи спазването на отдалеченост. Основното търсене, най-малко за български служащи, идва от ферми във Англия, се вижда от оповестени разгласи за набиране на служащи. " Но ползата към тях е по-малък и поради Брекзит ", споделя Стоян Близнашки, координатор в ирландската плантация Keerings, която неотдавна нае група българи за сезонна работа и провежда превоз чартър на Rayanair.
Пазар на изчакване
Заминаването на българи за сезонна работа в чужбина се случва по разнообразни способи, постоянно през персонални контакти или посредством набиране на фрагменти от българи, които са се открили трайно в чужбина. На пазара има повече от 3 хиляди публично лицензирани организации, които се занимават с такава посредническа активност, подпомагане може да се получи и от Агенцията по заетостта. Оттам споделят, че преди въвеждането на изключителното състояние над 1200 българи са отишли на сезонна селскостопанска работа в други европейски страни с нейното ходатайство. При над 4700 души за миналата година това към този момент е към 1/4 от всички, и то без да е пристигнал най-активният сезон за селско стопанство. " През месец март, след оповестяване на изключителното състояние по отношение на рецесията с ковид, към Агенцията по заетостта в качеството й на член на EURES мрежата не са отправяни заявки/запитвания от страна на координатори или пък от работодатели и търсещи работа за сезонна претовареност ", споделят обаче от институцията в отговор на сложени въпроси от " Капитал ". Единственото запитване е било от шведски шеф, който е търсил фрагменти за ферми за ягоди. Интервютата с евентуални служащи обаче са се отсрочили поради рецесията и на този стадий не е ясно дали ще се състоят.
" Капитал " беседва и с представител на посредническа организация, съгласно който на този стадий заминаващите са по-скоро чиновници, които са си обезпечили ангажимент още преди настъпването на рецесията с ковид и след това не са се отказали от пътуването.Нови запитвания има, само че решението дали ще се пътува се взима за по-дълго време. Като цяло и търсенето е по-малко на този стадий, евентуално поради неяснотите с карантинните ограничения, които ще постановат страните при влизане и след това при връщането в България.
В последните дни разнообразни страни започнаха да оповестяват повече за процедурите си за влизане. През седмицата Министерство на вътрешните работи заяви, че е получено съобщение от немските управляващи, че се позволява влизането на сезонни служащи от България, като това ще става през седем интернационалните летища.
Българският бизнес също желае чиновници
Междувременно в борбата за служащи опита да се включи и българският бизнес. В началото на април Асоциацията на земеделските производители в България изпрати писмо до земеделското министерство и спешния щаб за ковид, в което се споделя, че " европейските зелени коридори за сезонни служащи в агросектора заплашват българското селско стопанство и покачват риска от взрив на инфектирани с ковид в страната ". В текста на документа се споделя, че " водещи медиатори " са задействани да търсят чиновници за ферми във Англия, Испания и Германия и в случай че България позволи подобен " експорт ", " следва същите да не бъдат допускани назад в страната, до момента в който не приключат изключителните ограничения както в съответната страна правоприемник, по този начин и в България ". " Работниците също по този начин би трябвало да бъдат авансово осведомени, че ще бъдат карантинирани ", упорстват още от една от най-големите организации в земеделието, която в последния месец излезе и с екстраавангардно предложение безработните лица да поставят наложителен труд в селското стопанство.
" Имаме проблеми с фрагментите в последните 15 години, към този момент има оживление в някои обособени райони ", разяснява Мариана Милтенова, ръководител на Съюза на градинарите в България. По думите й при дефицит на работна ръка в страната е належащо държавното управление да предложи насърчителна мярка, която да подкрепи наемането на селскостопански служащи в България, което, като се изключи че ще е в интерес на стопанската система, ще понижи и риска за здравето им.
Българите, които са работили нискоквалифициран труд в западната част от континента, несъмнено, няма по какъв начин да бъдат арестувани принудително тук. Те отпътуват най-много поради доста по-доброто възнаграждение, а евентуално и условия на труд. Случващото се сега обаче демонстрира и какъв брой надалеч са стигнали в интеграцията си източната и западната част на Европейски Съюз - до степен, че към този момент не могат една без друга.
По тематиката работи и Боряна Бъчварова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ