Заблудата на географските карти
Начинът, по който опознаваме света, значително се образува от другите. Човешкото око е способно да обхване едвам една дребна парченце от родната ни планета, и то от вероятността на мъничкия човек. За да узнае същинския образ на Земята, върху която се ражда и умира, човечеството е извървяло многовековен път на завършения, велики открития и научни подвизи.
Благодарение на тях през днешния ден, в XXI век, разполагаме с едно неповторимо помагало, което ни разрешава с един взор да обгърнем цялата планета – географската карта. Още от детството тази безпределно позната скица е първото, за което се сещаме, когато ни се прииска да пресъздаваме Земята. Подробно изучавана в часовете по география, тя е може би последната инстанция, чиято меродавност и обективност бихме сложили под подозрение. И въпреки всичко малко на брой знаят, че картата на света, с която са се срещнали в учебно заведение, продължава и до през днешния ден да бъде предмет на
яростни научни, идеологически и политически разногласия.
Нима е допустимо цялата ни съществена визия за Земята и континентите да е... илюзия?
Колкото и да е шокиращо това в XXI век, за доста огромна част от нас това е тъкмо по този начин. В продължение на близо 5 епохи хората по целия свят образуват визиите си за континентите въз основа на една неточна картографска методика, която жестоко изкривява мащабите на земните масиви.
През 1570 година фламандският картограф и географ Абрахам Ортелий сформира първия актуален атлас на света, прочут с латинското наименование Theatrum Orbis Terrarum („ Театър на земното кълбо ”). Ортелий базира труда си на оповестената година по-рано от сътрудника му Герардус Меркатор проекция на Земята. Меркаторовото изобретение съставлява цилиндрична равноъгълна проекция на планетата (вж. схемата) и е
първият опит за правилно обрисуване на света,
