Чакайте отговор
Началото на военната интервенция в Украйна бе освен необратима точка в скъсаните връзки с киевската власт, само че и нова точка на отброяване в връзките на Русия със Запада, навлезли през вчерашния ден сутринта във фаза на безсрочна борба. Трудно е да сдържим страстите си; дано обаче се срещнем с позициите на страните в това опълчване.
Колективният Запад наближи рецесията през 2022 година по-подготвен, в сравнение с преди събитията от 2014 година Разликата е, че присъединението на Крим преди осем години бе стремглаво и изненадващо, до момента в който днешната съветска военна интервенция се обсъждаше от няколко месеца.
При това през последните осем години Западът натрупа забележителен опит както в използването на най-широк набор от стопански и политически наказания, по този начин и в регулирането на механизми, координиращи санкционната политика на обособените страни. Но днешното предизвикателство на Кремъл против Запада е по-принципно и по-мащабно от присъединението на Крим. Затова се чака Кремъл да получи по-решителен и впечатляващ отговор.
Най-малко две са " алените линии ", които Западът не може да премине сега.
- Първо, няма по какъв начин да накаже Москва благодарение на военна мощ, доколкото Русия си остава нуклеарна свръхдържава и всеки боен конфликт с нея може да прерасне в нуклеарен спор от световен мащаб. Дори война с елементарни оръжия в центъра на Европа може да значи за Запада поначало неприемливи загуби.
- Второ, на процедура е нереално Москва оперативно да бъде изолирана в стопански проект, като се отрежат всичките ѝ търговски и капиталови връзки с околния свят. Финансовите пазари без друго реагираха прекомерно нервно на последните събития. Ролята на Русия на някои значими пазари, примерно на енергийните, е прекомерно огромна, с цел да може съветският експорт бързо да се размени с различни доставки. Изключването на Русия от интернационалната система за разплащания SWIFT би основало основни опасности за стабилността на международната финансова система. Една светкавична изолираност на Москва би провокирала голям брой отрицателни последствия, в това число вероятността световната стопанска система да хлътне в нова криза.
Всички други ограничения за напън остават в границите на вероятното. Лични и институционални наказания, ограничение на научно-техническите, просветителните и филантропичните връзки, изключване на Москва от многостранните организации, наказание на Русия от трибуната на Организация на обединените нации и на други интернационалните конгреси, отвод от политически контакти на високо ниво, протест на деянията на съветска територия - описът може да се продължава до безспир.
Подобни ограничения естествено ще нанесат осезаеми вреди на някои браншове от съдействието на Русия със Запада, само че надали ще породят директни опасности за политическата непоклатимост или ще провокират корекции в съветската външна политика в посока, мечтана от Запада.
Затова ще предположим, че наред с демонстративните " показателни " наказания за бързо реагиране Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз в най-скоро време ще стартират да работят за по един или различен метод да изтрият горепосочените " червени линии ". Дори да не е незабавно, а за няколко години, дори десетилетия.
Във военната сфера задачата ще е напълно да се употребява технологическото преимущество на Запада, с цел да може след време оптимално да се девалвира съветският боен капацитет - и нуклеарният, и стандартният. Това може да стане да вземем за пример посредством внезапно увеличение на вложенията във футуристични системи за противоракетна защита, средства за кибервойна, галактически оръжия и прецизни елементарни въоръжения.
В стопанската система наподобява ще се работи за последователно, само че поредно изтласкване на Русия от стратегическите пазари, преди всичко от енергийните и на първо време в Европа.Неизбежният отвод от " Северен поток-2 " е единствено първата стъпка в тази посока.
Изтриването на " алените линии " няма да стане бързо и ще коства скъпо. То допуска дълготрайни и целенасочени старания на груповия Запад, разпределяне на прекомерно обилни финансови запаси, политическа готовност на популацията, основаване на нови механизми за многостранна съгласуваност и други сходни.
Мащабите на нужните старания са изцяло сравними с мащабите на дилемите, които Западът си сложи през първите години от Студената война в средата на предишния век. Основните очаквания по всяка възможност се свързват с решаващото икономическо, финансово и научно-техническо превъзходство на груповия Запад над Русия.
На какво разчита тогава Москва, хвърлила на Запада толкоз смело предизвикателство? Явно на това, че западният свят към този момент не е така мощен, нито толкоз стимулиран, колкото преди три четвърти век.
Москва приема за причина, че общото съответствие на силите в международната политика и стопанска система се мени не в интерес на Запада, по тази причина съперниците на Русия няма по какъв начин да повторят успеха си в Студената война от ХХ век и през ХХІ столетие. Но напълно не е несъмнено, че в този дълготраен спор основните незападни силови центрове от актуалния свят ще желаят да пазят доброжелателния си неутралитет към Москва. Това може да стане нов сериозен проблем за Русия, която има риск да остане в стратегическа самотност.
Андрей Кортунов, в. " Комерсант " / БТА
Колективният Запад наближи рецесията през 2022 година по-подготвен, в сравнение с преди събитията от 2014 година Разликата е, че присъединението на Крим преди осем години бе стремглаво и изненадващо, до момента в който днешната съветска военна интервенция се обсъждаше от няколко месеца.
При това през последните осем години Западът натрупа забележителен опит както в използването на най-широк набор от стопански и политически наказания, по този начин и в регулирането на механизми, координиращи санкционната политика на обособените страни. Но днешното предизвикателство на Кремъл против Запада е по-принципно и по-мащабно от присъединението на Крим. Затова се чака Кремъл да получи по-решителен и впечатляващ отговор.
Най-малко две са " алените линии ", които Западът не може да премине сега.
- Първо, няма по какъв начин да накаже Москва благодарение на военна мощ, доколкото Русия си остава нуклеарна свръхдържава и всеки боен конфликт с нея може да прерасне в нуклеарен спор от световен мащаб. Дори война с елементарни оръжия в центъра на Европа може да значи за Запада поначало неприемливи загуби.
- Второ, на процедура е нереално Москва оперативно да бъде изолирана в стопански проект, като се отрежат всичките ѝ търговски и капиталови връзки с околния свят. Финансовите пазари без друго реагираха прекомерно нервно на последните събития. Ролята на Русия на някои значими пазари, примерно на енергийните, е прекомерно огромна, с цел да може съветският експорт бързо да се размени с различни доставки. Изключването на Русия от интернационалната система за разплащания SWIFT би основало основни опасности за стабилността на международната финансова система. Една светкавична изолираност на Москва би провокирала голям брой отрицателни последствия, в това число вероятността световната стопанска система да хлътне в нова криза.
Всички други ограничения за напън остават в границите на вероятното. Лични и институционални наказания, ограничение на научно-техническите, просветителните и филантропичните връзки, изключване на Москва от многостранните организации, наказание на Русия от трибуната на Организация на обединените нации и на други интернационалните конгреси, отвод от политически контакти на високо ниво, протест на деянията на съветска територия - описът може да се продължава до безспир.
Подобни ограничения естествено ще нанесат осезаеми вреди на някои браншове от съдействието на Русия със Запада, само че надали ще породят директни опасности за политическата непоклатимост или ще провокират корекции в съветската външна политика в посока, мечтана от Запада.
Затова ще предположим, че наред с демонстративните " показателни " наказания за бързо реагиране Съединени американски щати, НАТО и Европейски Съюз в най-скоро време ще стартират да работят за по един или различен метод да изтрият горепосочените " червени линии ". Дори да не е незабавно, а за няколко години, дори десетилетия.
Във военната сфера задачата ще е напълно да се употребява технологическото преимущество на Запада, с цел да може след време оптимално да се девалвира съветският боен капацитет - и нуклеарният, и стандартният. Това може да стане да вземем за пример посредством внезапно увеличение на вложенията във футуристични системи за противоракетна защита, средства за кибервойна, галактически оръжия и прецизни елементарни въоръжения.
В стопанската система наподобява ще се работи за последователно, само че поредно изтласкване на Русия от стратегическите пазари, преди всичко от енергийните и на първо време в Европа.Неизбежният отвод от " Северен поток-2 " е единствено първата стъпка в тази посока.
Изтриването на " алените линии " няма да стане бързо и ще коства скъпо. То допуска дълготрайни и целенасочени старания на груповия Запад, разпределяне на прекомерно обилни финансови запаси, политическа готовност на популацията, основаване на нови механизми за многостранна съгласуваност и други сходни.
Мащабите на нужните старания са изцяло сравними с мащабите на дилемите, които Западът си сложи през първите години от Студената война в средата на предишния век. Основните очаквания по всяка възможност се свързват с решаващото икономическо, финансово и научно-техническо превъзходство на груповия Запад над Русия.
На какво разчита тогава Москва, хвърлила на Запада толкоз смело предизвикателство? Явно на това, че западният свят към този момент не е така мощен, нито толкоз стимулиран, колкото преди три четвърти век.
Москва приема за причина, че общото съответствие на силите в международната политика и стопанска система се мени не в интерес на Запада, по тази причина съперниците на Русия няма по какъв начин да повторят успеха си в Студената война от ХХ век и през ХХІ столетие. Но напълно не е несъмнено, че в този дълготраен спор основните незападни силови центрове от актуалния свят ще желаят да пазят доброжелателния си неутралитет към Москва. Това може да стане нов сериозен проблем за Русия, която има риск да остане в стратегическа самотност.
Андрей Кортунов, в. " Комерсант " / БТА
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ