Вижте как мечти се посяват в ученически раници
Начало Как да се включа Вдъхновените Вижте по какъв начин фантазии се посяват в училищен раници Лаза Цонева за позитивния образец, с който може да се случи смяната 
4 ноември 2019, 06:33 
Вижте по какъв начин фантазии се посяват в училищен раници
Да бъдеш преподавател - въпреки и без поддръжка
" Клубът на Жулиета " - където любовта намира разтуха
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
Полската майка, подготвена да се бори до край за сина си
" Сол при солта ": разказ за забравената морска покруса
Най-скъпият, най-краденият и най-хубавият художник на века – Пабло Пикасо
Верблюд, врабчета и на крачка от Нобела: Йордан Радичков
Лаза Цонева е от тези хора, за които е добре да знаете.
Защото работата й има за цел да повлияе върху живота на ромските девойки у нас и да им покаже, че образованието не е недостижима цел или фантазия, а действително и изконно право на всеки един - без значение от цвета на кожата, произхода,пола или убежденията.
Самата Лаза се е сблъсквала доста пъти с дискриминирането.
"Аз и моят другар отидохме на кафе в Благоевград . Настанихме и се искахме да си поръчаме. Поизчакахме към 10-15 минути, само че никой не идваше да ни обслужи , макар, че личният състав ни видя.
Аз се почувствах много необичайно, тъй като кафенето беше съвсем празно и не знаех какво се случва. Отидох при сервитьорката и я попитах за какво не ни обслужват и нейното пояснение беше, че няма по какъв начин, защото им е казано, хора които наподобяват като нас да не бъдат обслужвани и ни сподели да напуснем неотложно обекта “.
Със сигурност историите на Лаза са доста. Но тя не ги колекционира . А се изправя против предразсъдъците и потвърждава, че има метод да въодушевява девойките от нейната общественост - ромската, да следват стъпките й. Защото пътеката, по която е тръгнала може да е осеяна с компликации, само че води до по-доброто бъдеще .
Лаза желае даде на ромските девойки опция и да покаже освен на тях, само че и на фамилиите им, че има смисъл да се влага в обучение.
През месец май Лаза взе участие във "Feminist Boot Camp " 2019, проведен от Български фонд за дамите с плана си " Мечтите в моята раница ".
" Той е ориентиран към 10 девойки от ромски генезис от 7-ми до 12-ти клас .
Цели да ги стимулира да продължат образоването си в по-горна просветителна степен, да придобият лидерски умения, които да спомагат за тяхното персонално и кариерно развиване ", споделя повече за концепцията си Лаза и добавя: " Идеята на плана е посредством проявление на сполучливи положителни ролеви модели от ромски генезис, просветителни игри, презентации и други, десетте девойки да осъзнаят значимостта на просветителния развой и произлизащите от него позитивни последици. "
Лаза има своите персонални аргументи да желае да осъществя плана си и споделя: " Това, което ме стимулира да разработя „ Мечтите в моята раница “, е моята етническа принадлежност. Смятам, че като един позитивен ролеви модел ще съумея да стимулирам и насърча и други млади девойки от ромски генезис да повярват в себе си , да не се отхвърлят, да продължат образованието си и да намерят сполучлива реализация в сферата, която харесват. "
Лаза си спомня за нейното детство - по нейни думи то е било относително умерено и щастливо.
Винаги е усещала поддръжката на околните си и на нейната сестра, с която са близначки. Мечтите в раницата на дребната Лаза, били да има шестици в учебно заведение и колело.
Сега, колелото на живота я завърта по този начин, че тя да има опцията да оказва помощ на други девойки да осъществят своите.
Трудностите, пред които обаче могат да се изправят тези, които желаят да продължат образованието си, не са по никакъв начин малко. Самата Лаза се е сблъсквала с някои от тях:
" За всяка едно момиче отиването на едно ново и непознато място е огромно предизвикателство, освен за нея, а и за фамилията й. Откъсването от фамилията, роднините и приятелите е мъчно, само че не е невероятно ", коментира тя и споделя: "Проблемите с които може да се сблъска едно момиче - и с които аз съм се сблъсквала са: незнанието са по какъв метод се кандидатства в университет, какви документи са нужни за записване, какви типове стипендии има, които мога да ти подкрепят финансово... "
Всички тези компликации обаче я карат да разбере какъв брой доста може да реализира: " Научавам за себе си, че съм борбена и че всяка една отделена секунда за нещо към което се стремя, си коства! Чувствам се задоволена и уверена да продължа напред! "
Именно тази убеденост Лаза желае да съобщи и на девойките, които са част от плана й: " Промяната, която желая да реализира с плана си е възстановяване на отзивчивите умения и просветителната мотивация ; повишение на самочувствието; създаване на лидерски умния у момичетата; сполучливо довеждане докрай и кандидатстване във ВУЗ и сполучлива реализация на пазара на труда; разчупване на стандартите и предразсъдъците, учредени въз основа на етническата принадлежност ", споделя разпалено тя и добавя: "Моята цел е да стимулирам и насърча девойките да повярват в себе си и в фантазиите си! "
Със сигурност, Лаза знае, че най-хубав е персоналният образец - а тя несъмнено може да го даде. Днес тя е на 27-годишна възраст и работи като обществен служащ в Общностен център „ Ранно детско развиване “- град Благоевград.
Работата й с децата я е научило на добре познатата максима, че същинското е невидимо за очите, най-малко за тези, с които гледаме на ежедневното. И знае, че положителният преподавател също взема от учениците си: "Отварянето на очите “ е двупосочен развой ", споделя Лаза за децата: " Те „ отварят " моите очи, по отношение на техните фантазии, желания, стремежи, компликации с които се сблъскват и аз от своя страна като съвсем зрял човек им описвам за личните си компликации и старания, които съм положила, с цел да преодолея компликациите и да реализира своите фантазии. "
Образованието е още един смисъл, който тя желае да даде в живота на девойките от нейната общественост, за които има толкоз доста стандарти и предубеждения: "Образованието е значимо, тъй като ти дава самочувствие, самонадеяност, запознанства с доста стойностни хора, позитивна вероятност за развиване в сферата, която харесваш.
Образованието е пътят който всеки би трябвало да извърви, с цел да доближи до своите фантазии! Моята идея е да вдъхновя още доста девойки да осъзнаят изгодите от образованието и да не стопират да се развиват, тъй като всеки един от нас има капацитет. "
Лаза се бори за бъдещето на девойките от общността й, само че е твърдо уверена, че без значение от произхода си, всеки има какво да даде на обществото, в което живеем: " Позитивни черти има всеки, стига да им разреши да се появят на повърхността ! ", споделя още тя.
И споделя, че в случай че се върне обратно и се срещне с момиче на 10 години, което се споделя Лаза, ще я посъветва: "Да има повече самочувствие и да има вяра в себе си! Мечтите се сбъдват! "
4 ноември 2019, 06:33 Вижте по какъв начин фантазии се посяват в училищен раници
Да бъдеш преподавател - въпреки и без поддръжка
" Клубът на Жулиета " - където любовта намира разтуха
Обречен, драматичен, белязан. Яворов, който не живее, а гори
Полската майка, подготвена да се бори до край за сина си
" Сол при солта ": разказ за забравената морска покруса
Най-скъпият, най-краденият и най-хубавият художник на века – Пабло Пикасо
Верблюд, врабчета и на крачка от Нобела: Йордан Радичков
Лаза Цонева е от тези хора, за които е добре да знаете.
Защото работата й има за цел да повлияе върху живота на ромските девойки у нас и да им покаже, че образованието не е недостижима цел или фантазия, а действително и изконно право на всеки един - без значение от цвета на кожата, произхода,пола или убежденията.
Самата Лаза се е сблъсквала доста пъти с дискриминирането.
"Аз и моят другар отидохме на кафе в Благоевград . Настанихме и се искахме да си поръчаме. Поизчакахме към 10-15 минути, само че никой не идваше да ни обслужи , макар, че личният състав ни видя.
Аз се почувствах много необичайно, тъй като кафенето беше съвсем празно и не знаех какво се случва. Отидох при сервитьорката и я попитах за какво не ни обслужват и нейното пояснение беше, че няма по какъв начин, защото им е казано, хора които наподобяват като нас да не бъдат обслужвани и ни сподели да напуснем неотложно обекта “.
Със сигурност историите на Лаза са доста. Но тя не ги колекционира . А се изправя против предразсъдъците и потвърждава, че има метод да въодушевява девойките от нейната общественост - ромската, да следват стъпките й. Защото пътеката, по която е тръгнала може да е осеяна с компликации, само че води до по-доброто бъдеще .
Лаза желае даде на ромските девойки опция и да покаже освен на тях, само че и на фамилиите им, че има смисъл да се влага в обучение.
През месец май Лаза взе участие във "Feminist Boot Camp " 2019, проведен от Български фонд за дамите с плана си " Мечтите в моята раница ".
" Той е ориентиран към 10 девойки от ромски генезис от 7-ми до 12-ти клас .
Цели да ги стимулира да продължат образоването си в по-горна просветителна степен, да придобият лидерски умения, които да спомагат за тяхното персонално и кариерно развиване ", споделя повече за концепцията си Лаза и добавя: " Идеята на плана е посредством проявление на сполучливи положителни ролеви модели от ромски генезис, просветителни игри, презентации и други, десетте девойки да осъзнаят значимостта на просветителния развой и произлизащите от него позитивни последици. "
Лаза има своите персонални аргументи да желае да осъществя плана си и споделя: " Това, което ме стимулира да разработя „ Мечтите в моята раница “, е моята етническа принадлежност. Смятам, че като един позитивен ролеви модел ще съумея да стимулирам и насърча и други млади девойки от ромски генезис да повярват в себе си , да не се отхвърлят, да продължат образованието си и да намерят сполучлива реализация в сферата, която харесват. "
Лаза си спомня за нейното детство - по нейни думи то е било относително умерено и щастливо.
Винаги е усещала поддръжката на околните си и на нейната сестра, с която са близначки. Мечтите в раницата на дребната Лаза, били да има шестици в учебно заведение и колело.
Сега, колелото на живота я завърта по този начин, че тя да има опцията да оказва помощ на други девойки да осъществят своите.
Трудностите, пред които обаче могат да се изправят тези, които желаят да продължат образованието си, не са по никакъв начин малко. Самата Лаза се е сблъсквала с някои от тях:
" За всяка едно момиче отиването на едно ново и непознато място е огромно предизвикателство, освен за нея, а и за фамилията й. Откъсването от фамилията, роднините и приятелите е мъчно, само че не е невероятно ", коментира тя и споделя: "Проблемите с които може да се сблъска едно момиче - и с които аз съм се сблъсквала са: незнанието са по какъв метод се кандидатства в университет, какви документи са нужни за записване, какви типове стипендии има, които мога да ти подкрепят финансово... "
Всички тези компликации обаче я карат да разбере какъв брой доста може да реализира: " Научавам за себе си, че съм борбена и че всяка една отделена секунда за нещо към което се стремя, си коства! Чувствам се задоволена и уверена да продължа напред! "
Именно тази убеденост Лаза желае да съобщи и на девойките, които са част от плана й: " Промяната, която желая да реализира с плана си е възстановяване на отзивчивите умения и просветителната мотивация ; повишение на самочувствието; създаване на лидерски умния у момичетата; сполучливо довеждане докрай и кандидатстване във ВУЗ и сполучлива реализация на пазара на труда; разчупване на стандартите и предразсъдъците, учредени въз основа на етническата принадлежност ", споделя разпалено тя и добавя: "Моята цел е да стимулирам и насърча девойките да повярват в себе си и в фантазиите си! "
Със сигурност, Лаза знае, че най-хубав е персоналният образец - а тя несъмнено може да го даде. Днес тя е на 27-годишна възраст и работи като обществен служащ в Общностен център „ Ранно детско развиване “- град Благоевград.
Работата й с децата я е научило на добре познатата максима, че същинското е невидимо за очите, най-малко за тези, с които гледаме на ежедневното. И знае, че положителният преподавател също взема от учениците си: "Отварянето на очите “ е двупосочен развой ", споделя Лаза за децата: " Те „ отварят " моите очи, по отношение на техните фантазии, желания, стремежи, компликации с които се сблъскват и аз от своя страна като съвсем зрял човек им описвам за личните си компликации и старания, които съм положила, с цел да преодолея компликациите и да реализира своите фантазии. "
Образованието е още един смисъл, който тя желае да даде в живота на девойките от нейната общественост, за които има толкоз доста стандарти и предубеждения: "Образованието е значимо, тъй като ти дава самочувствие, самонадеяност, запознанства с доста стойностни хора, позитивна вероятност за развиване в сферата, която харесваш.
Образованието е пътят който всеки би трябвало да извърви, с цел да доближи до своите фантазии! Моята идея е да вдъхновя още доста девойки да осъзнаят изгодите от образованието и да не стопират да се развиват, тъй като всеки един от нас има капацитет. "
Лаза се бори за бъдещето на девойките от общността й, само че е твърдо уверена, че без значение от произхода си, всеки има какво да даде на обществото, в което живеем: " Позитивни черти има всеки, стига да им разреши да се появят на повърхността ! ", споделя още тя.
И споделя, че в случай че се върне обратно и се срещне с момиче на 10 години, което се споделя Лаза, ще я посъветва: "Да има повече самочувствие и да има вяра в себе си! Мечтите се сбъдват! "
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ