От бюрото до снимачната площадка и Кан: историята на Катя Тричкова
Начало Как да се включа Вдъхновените От бюрото до снимачната площадка и Кан: историята на Катя Тричкова Какво с изключение на храброст се изисква, с цел да оставиш сигурната работа и да скочиш в незнайното 
2 октомври 2019, 07:00 
От бюрото до снимачната площадка и Кан: историята на Катя Тричкова
Българският шоколад, който е прочут в целия свят (ВИДЕО)
Как едно румънско палто написа история
" Голямата полезност, която имаме е животът ни. А той се движи напред "
Кой направи " хапчето ", което вечно промени света
Зловещата " майка ", която поробва децата си
Кралицата на Банкок - от улицата до върха на света
Денят, след който музиката не беше същата
„ Седейки там, зад бюрото, в един ноемврийски ден, до момента в който на открито валеше, аз пишех следващия план или закон и си споделих: „ Това не може да бъде животът ми. Искам да върша нещо по-смислено, по-истинско. “
Това не е нова страница в живота на Катя Тричкова, а изцяло нов филм. А ролята й в него ще бъде на един от продуцентите, които стоят зад някои от най-успешните български филми в последното десетилетие: като да вземем за пример „ Съдилището “ и „ Посоки “.
За смелостта да скочиш в незнайното и удовлетворението, което дава киното, Катя Тричкова, продуцент и член на журито на тазгодишното издание на фестивала за късометражно кино In The Palace - приказва за Vesti.bg и Вдъхновените .
Катя е приключва право и прави идната разумна стъпка - стартира да работи в Министерство на околната среда и водите – написа закони, планове, дава отговор за това дали законите дават отговор на европейските условия.
Но в нея последователно се заражда желанието за нещо по-различно.
„ Винаги съм имала увлечение към изкуствата – музика, изобразяване. И кое сплотява всичко това? Киното “, споделя Катя и споделя каква е била идната й стъпка.
Тя се свързва с учен Людмил Стайков и по този начин, откакто към този момент е била в областта на правото, тя скача в режисурата.
Специализира постановка, след което прави и първия си, и към този момент финален късометражен режисьорски дебют.
Тя обаче не е удовлетворена от резултата. „ Реших, че няма смисъл да се мъча поради концепцията да си под светлината на прожектора или да си сложа купата „ режисьор “, спомня си тя.
Не след дълго обаче, ориста сама ще й подскаже къде е мястото й. С две нейни колежки от НАТФИЗ основават продуцентска компания, с цел да реализират плановете си.
Докато ги пишат, всички идват при Катя за правна помощ. Така тя постоянно би трябвало да огледа някой контракт, да напише фактура или да ревизира дали планът е написан добре.
„ В един миг си даваш ясна сметка какво можеш и какво не можеш да направиш. Има надарени хора, които си заслужава да бъдат подпомагани и едно море от не толкоз надарени, само че амбициозни хора, които осъществят планове. Казах си, че няма потребност да бъда следващия не толкоз добър режисьор . “
И по този начин, Катя открива гения си – и той е да оказва помощ на хората, които са надарени.
Очевидно, тя е същински виртуоз, откакто нейните планове приказват доста красноречиво за мащаба на това, което тя може като продуцент.
През 2011 година стартира да работи с режисьора Стефан Командарев и по този начин България се завръща в Кан след повече от 28 години неявяване с кино лентата „ Посоки “, който изправя залата във фестивалния френски град на крайници.
„ Емоцията беше страхотна. Почувствах се горда, че това е български филм “, спомня си Катя за момента, в който публиката реагира на „ Посоки “.
Кога тя си разрешава обаче да се развълнува същински? „ Когато отидеш в кино залата и видиш кино лентата на огромен екран с публиката, те залива страстта “, споделя Катя и добавя кое е същински значимо за нея: „ За мен не е моментът, в който ще минем по аления килим или ще отидем на фестивал, а момента, в който седнеш да гледаш кино лентата и той ти влияе прочувствено и си схванал, че дружно с екипа и актьорите добре сте разказали една история “.
Именно поради страстта, след която не можеш да си тръгнеш същия от кино салона Катя избира да развива истории, които ни питат – къде е човечността ни и не сме ли прекомерно неоправдателни като общество.
След „ Посоки “, Катя и нейният екип осъществят плана „ В кръг “. В него главните послания за нас са отправени посредством облиците на патрулиращи служители на реда и обстановките, в които те попадат.
Причината сценаристът Симеон Венциславов и режисьорът Стефан Командарев да се спрат на техните облици и случки е, че тези хора са лакмус за нашето общество. Те са лакмус за обществото ни поради решенията, които взимат, попадайки в избрани условия, в които множеството хора няма по какъв начин да се озоват, споделя Катя.
„ Във кино лентата „ В кръг “ няма напълно добър или напълно неприятен персонаж. Също както в живота “, споделя Катя и споделя още, че в продължение на месеци Стефан Командарев и Симеон Венциславов изследват същински истории на служители на реда, които да приспособяват за киното-разказа.
Актьорският състав даже кара нощни наряди с служители на реда, с цел да се реализира точност на осъществяването, защото интервалът за снимане е бил извънредно къс.
„ Не сме щадящи като общество. Изгубили сме хуманността си “, съгласно Катя с помощта на кино лентата можем да си зададем въпроса: „ Докога ще се въртим в кръг ? Какво ни носи това и какво приказва за нас като общество в последна сметка? “
След предварителните изследвания за кино лентата, Катя е безапелационна: „ От срещите, които имахме с служителите на реда знаем, че там има извънредно доблестни и съзнателни хора, които с достолепие упражняват специалността си. “ Допълва още: „ Несъвършенствата в системата дават пробойни . “ Но за Катя има излаз и той е в самите нас – да бъдем повече хора.
Снимките на този план й дават задоволство от общуването с целия екип, както и наслаждение, че може да прави кино в България, колкото и да е мъчно.
Продуцентството е нещо, което несъмнено носи тръпка за Катя Тричкова. „ Бягайки от бюрото, отново съм там – пиша контракти, пиша планове, само че специалността на продуцента има вълнуваща страна. Най-голямото наслаждение е, че мога да работя с надарени и интелигентни хора, много шарени. Това е зареждащо и вълнуващо другарство “, споделя още тя.
Следващата й огромна фантазия е да направи мюзикъл, а излизането от зоната й на комфорт се случва с документалното кино, доколкото в киното въобще има зони на комфорт.
Това, което обаче й дава това изкуство са страстите, които я тласкат към всеки идващ план. Когато види резултата на екран, за Катя всичко придобива смисъл. „ Поглеждаш кино лентата и си казваш, всичко, през което минахме, си струваше . “
2 октомври 2019, 07:00 От бюрото до снимачната площадка и Кан: историята на Катя Тричкова
Българският шоколад, който е прочут в целия свят (ВИДЕО)
Как едно румънско палто написа история
" Голямата полезност, която имаме е животът ни. А той се движи напред "
Кой направи " хапчето ", което вечно промени света
Зловещата " майка ", която поробва децата си
Кралицата на Банкок - от улицата до върха на света
Денят, след който музиката не беше същата
„ Седейки там, зад бюрото, в един ноемврийски ден, до момента в който на открито валеше, аз пишех следващия план или закон и си споделих: „ Това не може да бъде животът ми. Искам да върша нещо по-смислено, по-истинско. “
Това не е нова страница в живота на Катя Тричкова, а изцяло нов филм. А ролята й в него ще бъде на един от продуцентите, които стоят зад някои от най-успешните български филми в последното десетилетие: като да вземем за пример „ Съдилището “ и „ Посоки “.
За смелостта да скочиш в незнайното и удовлетворението, което дава киното, Катя Тричкова, продуцент и член на журито на тазгодишното издание на фестивала за късометражно кино In The Palace - приказва за Vesti.bg и Вдъхновените .
Катя е приключва право и прави идната разумна стъпка - стартира да работи в Министерство на околната среда и водите – написа закони, планове, дава отговор за това дали законите дават отговор на европейските условия.
Но в нея последователно се заражда желанието за нещо по-различно.
„ Винаги съм имала увлечение към изкуствата – музика, изобразяване. И кое сплотява всичко това? Киното “, споделя Катя и споделя каква е била идната й стъпка.
Тя се свързва с учен Людмил Стайков и по този начин, откакто към този момент е била в областта на правото, тя скача в режисурата.
Специализира постановка, след което прави и първия си, и към този момент финален късометражен режисьорски дебют.
Тя обаче не е удовлетворена от резултата. „ Реших, че няма смисъл да се мъча поради концепцията да си под светлината на прожектора или да си сложа купата „ режисьор “, спомня си тя.
Не след дълго обаче, ориста сама ще й подскаже къде е мястото й. С две нейни колежки от НАТФИЗ основават продуцентска компания, с цел да реализират плановете си.
Докато ги пишат, всички идват при Катя за правна помощ. Така тя постоянно би трябвало да огледа някой контракт, да напише фактура или да ревизира дали планът е написан добре.
„ В един миг си даваш ясна сметка какво можеш и какво не можеш да направиш. Има надарени хора, които си заслужава да бъдат подпомагани и едно море от не толкоз надарени, само че амбициозни хора, които осъществят планове. Казах си, че няма потребност да бъда следващия не толкоз добър режисьор . “
И по този начин, Катя открива гения си – и той е да оказва помощ на хората, които са надарени.
Очевидно, тя е същински виртуоз, откакто нейните планове приказват доста красноречиво за мащаба на това, което тя може като продуцент.
През 2011 година стартира да работи с режисьора Стефан Командарев и по този начин България се завръща в Кан след повече от 28 години неявяване с кино лентата „ Посоки “, който изправя залата във фестивалния френски град на крайници.
„ Емоцията беше страхотна. Почувствах се горда, че това е български филм “, спомня си Катя за момента, в който публиката реагира на „ Посоки “.
Кога тя си разрешава обаче да се развълнува същински? „ Когато отидеш в кино залата и видиш кино лентата на огромен екран с публиката, те залива страстта “, споделя Катя и добавя кое е същински значимо за нея: „ За мен не е моментът, в който ще минем по аления килим или ще отидем на фестивал, а момента, в който седнеш да гледаш кино лентата и той ти влияе прочувствено и си схванал, че дружно с екипа и актьорите добре сте разказали една история “.
Именно поради страстта, след която не можеш да си тръгнеш същия от кино салона Катя избира да развива истории, които ни питат – къде е човечността ни и не сме ли прекомерно неоправдателни като общество.
След „ Посоки “, Катя и нейният екип осъществят плана „ В кръг “. В него главните послания за нас са отправени посредством облиците на патрулиращи служители на реда и обстановките, в които те попадат.
Причината сценаристът Симеон Венциславов и режисьорът Стефан Командарев да се спрат на техните облици и случки е, че тези хора са лакмус за нашето общество. Те са лакмус за обществото ни поради решенията, които взимат, попадайки в избрани условия, в които множеството хора няма по какъв начин да се озоват, споделя Катя.
„ Във кино лентата „ В кръг “ няма напълно добър или напълно неприятен персонаж. Също както в живота “, споделя Катя и споделя още, че в продължение на месеци Стефан Командарев и Симеон Венциславов изследват същински истории на служители на реда, които да приспособяват за киното-разказа.
Актьорският състав даже кара нощни наряди с служители на реда, с цел да се реализира точност на осъществяването, защото интервалът за снимане е бил извънредно къс.
„ Не сме щадящи като общество. Изгубили сме хуманността си “, съгласно Катя с помощта на кино лентата можем да си зададем въпроса: „ Докога ще се въртим в кръг ? Какво ни носи това и какво приказва за нас като общество в последна сметка? “
След предварителните изследвания за кино лентата, Катя е безапелационна: „ От срещите, които имахме с служителите на реда знаем, че там има извънредно доблестни и съзнателни хора, които с достолепие упражняват специалността си. “ Допълва още: „ Несъвършенствата в системата дават пробойни . “ Но за Катя има излаз и той е в самите нас – да бъдем повече хора.
Снимките на този план й дават задоволство от общуването с целия екип, както и наслаждение, че може да прави кино в България, колкото и да е мъчно.
Продуцентството е нещо, което несъмнено носи тръпка за Катя Тричкова. „ Бягайки от бюрото, отново съм там – пиша контракти, пиша планове, само че специалността на продуцента има вълнуваща страна. Най-голямото наслаждение е, че мога да работя с надарени и интелигентни хора, много шарени. Това е зареждащо и вълнуващо другарство “, споделя още тя.
Следващата й огромна фантазия е да направи мюзикъл, а излизането от зоната й на комфорт се случва с документалното кино, доколкото в киното въобще има зони на комфорт.
Това, което обаче й дава това изкуство са страстите, които я тласкат към всеки идващ план. Когато види резултата на екран, за Катя всичко придобива смисъл. „ Поглеждаш кино лентата и си казваш, всичко, през което минахме, си струваше . “
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ