Начало Как да се включа Вдъхновените Живеем в епоха с

...
Начало Как да се включа Вдъхновените Живеем в епоха с
Коментари Харесай

Живеем в епоха с много блага, а хората все по-често са нещастни

Начало Как да се включа Вдъхновените " Живеем в ера с доста богатства, а хората все по-често са нещастни " Ирина Люцканова беседва за депресията с психолога Даниел Троев 2 септември 2019, 11:23  Източник: Istock/Getty Images
нес Ирина Люцканова ни среща с един млад психолог - Даниел Троев. Заедно с него ще се опитаме да разберем - каква е разликата сред щастието и елементарното наслаждение.

Даниел Троев е от тези младежи, които излъчват мъдрост и удивително успокоение и естетика. Дани е психолог и оказва помощ на хората да преодоляват житейските компликации и проблеми, развивайки психическата си резистентност. Той насочва хората да откриват разнообразни благоприятни условия за себе си за живот оттатък страха, несигурността и паниката.

Романтично казано, Дани оказва помощ на хората да подреждат пъзела на вътрешния си свят, тъй че да си проправят път в лабиринта на живота .

Разговарям с Дани Троев за щастието. Избрах тъкмо него за този диалог, тъй като е доста зрял и наподобява не просто благополучен, а и умиротворен и уравновесен. Знам, че чете доста и оказва помощ на хората с цялото насъбрано досега знание. И по този начин – какво е щастието ?
 Даниел Троев
Парадоксът на нашето време е, че живеем в ера с доста богатства, а хората все по-често са нещастни , страдат от ден на ден от депресии, самотата става все по-често събитие. Загубени сме в изобилието от благоприятни условия и живеем в мизерия в един богат свят.

Какво е щастието ?

Дани споделя, че то е присъщо и естествено положение на хората . Децата са образец за това, какво значи да си благополучен и да излъчваш наслада с цялото си създание.

Ние притежаваме тази природа на щастието, тя е вътре в нас и хем е наше право, хем наша отговорност. Цялата наша психическа сила лежи на концепцията за щастието . Ние виждаме, че когато човек е благополучен всичките му физически и душевен функционалности са в положение на цялостна готовност и задоволеност, а когато човек е трагичен, той стартира да търси обезщетения за нещастието си, стартира да губи положителното си физическо здраве и удовлетворението от нещата, които прави. Щастието е силата на самия живот!

Попитах Дани дали би трябвало да преживеем нещо неприятно, с цел да стартираме смяната в себе си и да се оглеждаме за щастието? Не е безусловно .

В античните текстове се споделя, че има четири вида хора, които търсят извора на живота – едната група стартира да търси истината като разследване от претърпяното страдалчество, само че други потеглят от любознание, трети от предпочитание за трупане на благосъстояния, а четвъртите – от откровен блян към истината.

Има разнообразни способи да бъде запалена искрата на истината. Страданието като че ли е най-достъпният и най-заставящият индивида път. То предизвика оттегляне във вътрешността, разбор и предприемане на неотложни дейности. Негативните процеси и случки ни дават противоположна връзка за нас самите – къде съм аз, какво се случва и посредством страданието ние започваме малко повече да се вглеждаме във себе си, ставаме по-чувствителни и сензитивни.

Преминавайки през компликации, човек съзрява и се пробужда, по тази причина ненапълно има съображение изказванието, че човек би трябвало да премине през страданието, с цел да има развиване. Защото щастието има това опияняващо влияние, в което човек се носи по течението и не излиза от рамките на комфорта към смяна.

Промяната постоянно идва от вътрешната страна .

Появява се подтик или нещо става във външния ни свят. Този подтик е доста значим миг в човешкото развиване и израстване – казваш си „ ЧАКАЙ, нещо би трябвало да се направи, да се случи, не може да не преставам по този начин “! Всичко обаче би трябвало да стартира с въпросите, а ние постоянно бързаме и търсим отговори БЕЗ да зададем въпроси.

Процесът на промяна стартира с въпросите – въпросите осветляват душeвността.
Щастието е съпътстващ фактор, то е силата на самия живот, а силата, която подхранва душeвността не е самоцелна. Канадският клиничен психолог Джордън Питърсън споделя, че щастието е слаба и несъответствуваща цел, то не е съответстваща, не е същинска цел.

В днешния свят има клатушкане по щастието и превръщането му в самоцел, издигането му в фетиш – щастието е това, което ми носи единствено и само положително чувство, тъй като би трябвало да се усещам добре. В логиката на психиката обаче се прави отчетливо разграничаване сред термините наслаждение и задоволство.
Удоволствието е обвързвано повече с външните и краткосрочни неща, които получаваме, точно това благополучие е слаба цел. Слаба, тъй като не може да активизира индивида, с цел да разкрие капацитета и опциите си за пълностоен живот и героични подвизи.

Удовлетворението е вътрешната функционалност и е качество на духа, не е преходно и плитко. То дава чувството за принос и живот. За да изпитва човек задоволство, той би трябвало да има вярно разположен светоглед.

За да бъдем задоволени би трябвало да имаме в нас построени полезности . Ако човек е задоволен, той не е подвластен от компликациите, тъй като е благополучен даже от обстоятелството, че ще преодолее спънка , ще се оправи с проблем, ще израсне още.

Гневът също постоянно се употребява с лечебна цел и за себепознание – когато изпадаме в яд това значи, че е нарушена наша полезност и по този начин разбираме коя е тя. Позитивните и отрицателните страсти са инструмент на познанието.

Ако чувствам, че правата ми са нарушени, то значи че и аз някъде не извършвам дълга си. Ако човек обаче стартира да се замисля по какъв начин да поеме отговорност за живота си, то той ще види смяната.

Всеки от нас е сътворец на личната си реалност и има едно малко пространство, една микро-вселена, в която може да се изявява в ролята на ръководещ, да стопанисва и твори. Това автоматизирано вкарва индивида в ролята на интензивност и ресурсност, на вътрешно обилие. От положението на незадоволеност, злощастие и мизерия ставаме проводници на щастието.

Само би трябвало да стартираме да работим в това наше персонално пространство, което ни е обещано и да се опитаме да действаме, да споделяме положителни мисли всеки ден, да се усмихваме на близките или да даряваме благополучие и да повдигаме духа на другите. И тъкмо в този миг се случва прехода и ние влизаме в положение на обилие, тъй като сме станали генератори или проводници на щастието.

Как да запазим салдото? За индивида, който върви по въже, е доста значим салдото, само че той не е самоцелен, тъй като индивидът има въже, по което да върви, само че има и цел. Изключително значимо е човек да си зададе въпроса – къде отивам, каква е задачата ми и чак тогава да търси щастието. Защото в случай че въжеиграча спре на въжето, удовлетворен, че е намерил щастието и салдото, той незабавно пада. Щастието не е самоцел.

Защо от време на време сме недоволни, прегаряме и се отегчаваме? Хората най-често получават наслаждение посредством сетивата. Дали ще е посредством мозъка ни, който си показва хубави прекарвания или получаваме наслаждение посредством зрението, усета или страстите е без значение. Ако обаче разчитаме единствено на сетивата, то попадаме в клопката на четирите стадия на удоволствието – първо имаме апетит за нещо, откакто удовлетворим глада следва насищането, неизбежно стигаме до етапа на уталожване и финално – омерзение, прегаряне. Тези етапи са годни както за персоналните връзки и връзки сред хората, по този начин и за работата – сякаш доста обичаме индивида или работата си, само че като стигнем до етапа на консуматорското уталожване захвърляме всичко. Всъщност е значима настройката, с която вършим нещата и това измерение допълнително, което даваме на другите.

Това добавъчно нещо допълнително нормално е духовното измерение, ценностното измерение. Ние сме в този свят, с цел да се научим да обичаме, да отдаваме, да служим и да се борим за нещо свястно. Когато прибавим това измерение допълнително, тази добавена стойност, то единствено тогава си отговаряме на въпроса за какво вършим нещата и придобиваме смисъл.
Много хора се хващат на клопката на консуматорското мислене: „ Живей за мига “, „ Живей в сегашното, няма друго “. Да, няма различен момент с изключение на сегашния, само че би трябвало да си отговорят на въпроса ЗАЩО и ЗА КАКВО, КОЕ е значимото за мен тук и в този момент, кое е значимото, което претърпявам. Без това измерение в парадигмата на „ Живей в сегашното “ оставаме отвън обсега на благополучие.

С Дани говорихме и за ежедневните ритуали за благополучие. Има ли такива привички, които да изградим в всекидневието, които да ни оказват помощ да бъдем щастливи? Всеки ден ние би трябвало да си припомняме какъв е нашия светоглед, кой съм аз, какво желая и какъв е процесът за неговото реализиране. Това е най-хубавият обред! Ежедневно би трябвало да подхранваме верния светоглед. Трябва да сме в синхрон със съвестта си и с личността си и да споделяме щастието и знанието с другите. Всяко деяние във връзка с различен човек би трябвало да подхранва неговата висша природа!
Ритуал за благополучие е и природо – съгласуван темп на живот на индивида –да се съобразяваш по кое време ставаш, по кое време лягаш, с какво се храниш, какъв брой постоянно спортуваш и общуваш с природата. Ако си в естетика с околния свят, то си в естетика със себе си и си благополучен.

Тръгвам си от срещата с Даниел Троев умиротворена и окрилена, тъй като знам, че щастието е избор на индивида. Труден или лек, този път е единствения, който си коства да извървим. С ежедневните ни старания да градим и развиваме личната си персона, да даряваме другите с жестове на поддръжка и ентусиазъм, да прибавяме в дните си добавена стойност. И да живеем щастливи от това, че сме упражнили правото си на жизнеутвърждаващ избор!
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР