Ива, която влезе в италиански затвор. За да преподава изкуство
Начало Как да се включа Вдъхновените Ива, която влезе в италиански затвор. За да преподава изкуство Невероятната история на една българка, която 
23 април 2019, 09:52
Ива Петрова отпътува да следва Класическа лингвистика в Италия и по този начин попада в пандиза.
За късия си престой там тя ще открие какво е призванието й. А също по този начин - ще я въодушеви да разбере какво значи да имаш идея и може би - да съобщи нататък.
Ето какво споделя Ива за Vesti.bg и Вдъхновените.
„ Попаднах в пандиза поради своята любознателност – аз учих известно време в Рим и тъй като, с цел да ми дадат стипендия, имаха условие да имам 50 часа стаж като доброволец, аз се записах в една стратегия за преподаване на история на изкуството на пандизчии в пандиза Ребибия “, стартира описа си Ива.
Тя признава, че изначало приема доброволчеството като обвързване. „ Но моите първи „ студенти “ си бяха същинско предизвикателство – беше доста мъчно да им привлечеш вниманието за повече от три минути! Но компликациите те карат да стиснеш зъби и да се дадеш сметка, че освен ти си значим – значимо е кой стои насреща. “ Ива споделя, че същински се гордее с учениците си, които съумяват да изгледат цяла опера от три дейности, или да прекарат през целия ден в лятната резиденция на папата без нито един случай.
Именно поради тях тя прави невъзможното – внася контрабандно в пандиза в дамската си чанта чукове, кабърчета и пирони - за сглобяване на рамки за първата галерия на феновете фотографи. След като не я позволяват със неразрешените предмети, тихата и кротка Ива подвига същински скандал. Типично по италиански. „ Как измислихме дружно изложбата – пандизчиите снимаха себе си и фамилиите си в стаята за рандеву, когато ги посещаваха техните близки – майките, съпругите, братята и сестрите им, децата им. На тези фотоси имаше толкоз доста благополучие, обятия, сълзи от тъга, сълзи от наслада. Художествената им стойност беше съмнителна, само че страстта в тях можеше да те отнесе като товарен трен .
Щастието е дефицитна стока в пандиза . “
Ива по този начин и не получава стипендията, поради която „ попада “ в пандиза. Само че съумява да завоюва нещо доста по-голямо. Научава да цени свободата и схваща какво желае да прави. „ Хареса ми да работя с хора, да виждам по какъв начин това, което споделям или върша, може да промени настройката им към самите себе си. “
Да откриеш идеята
Историята на Ива и доброволчеството е дълга, като явно си дават късмет няколко пъти. В началото – се оказва, че по никакъв начин не е елементарно.
„ Все ми се струваше, че не върша нещо като хората . Че не съм „ същински “ доброволец, тъй като като че ли нямах задоволително сила, с цел да трансформира света в този момент и незабавно . Но, както с всичко друго, човек първо се учи да бъде доброволец. В началото се радваш, че си добър, тупаш се по рамото и си казваш: „ Аз съм добър човек! “, въобще, обръщаш внимание единствено на личните си страсти. После започваш да се замисляш каква е изгодата от твоята работа и чак тогава виждаш, че не си направил кой знае какво. И от време на време би трябвало да си признаеш почтено, че някои неща, които другояче ти носят развлечение, са непотребни, а за други, които не са толкоз приятни няма искащи и там можеш в действителност да бъдеш потребен . “
За разликите сред България и Италия
Ива споделя, че в Италия хората пробват да допринесат за средата, в която живеят. За тях доброволчеството е част от метода на образование и религията . „ Хората даже не осъзнават, че го вършат. Те просто одобряват за свое обвързване да правят работа в интерес на своето учебно заведение, на кварталната черква, на локалната пожарна, библиотека. “ А за какво в България към момента това не е толкоз широкоразпространено събитие? Според Ива това може да е разследване от историческа обремененост от близкото минало, както и неприятна организация. Как обаче това може да се промени? Тя е безапелационна: „ Като демонстрираме повече образци – в този случай завистта също може да бъде движеща мощ за добро… “
Как Ива съумява да „ възпламени “ огънчето в хората, които не са сигурни дали да отделят от времето си за идея? „ Като се пробвам да ги убедя, че това е положително на първо място за самите тях. Като доброволци ние се учим на доста „ предмети “, които ги няма в учебно заведение – на самообладание, на досетливост, на приемливост . “
За доброволците, които имат повече време
Все повече хората страдат от неналичието на персонално време, което да отделят за дадена идея. Какъв е съветът на Ива? „ Знаеш, че си намерил своята идея тогава, когато доброволчеството не е употребявано време, а в допълнение време, което получаваш “, споделя тя и добавя: „ Времето не се мери с часовник, а със силата на страстта, която изпитваме в даден миг . Можем да сме доброволци и за 10 минути – като помогнем на стара жена да пресече онази пътека с извънредно късия светофар, “ дето някой ден ще напиша тъжба до общината… А може и да намерим поле за доброволческа изява в нещо, което в действителност харесваме – готвенето, футбола, електронните игри – тогава през целия ден ще ни се вижда като момент. “
Вдъхновение Ива намира в хората, с които всеки ден се среща и работи. Тя споделя, че погледнати в профил, денонощието им наподобява по 28 часа. „ В наличието на такива хора човек, колкото и да го мързи, не може да се отпусне и няма никакво опрощение да не прави нещо потребно! “, признава Ива.
Според нея човек може да промени посоката си на живот, само че не и идеята, която същински го вълнува. „ Ако в сърцето ви или в хола ви постоянно има място за още едно бездомно животно, няма значение дали сте преподавател или банкер – ориста на животните ще ви вълнува, каквото и да работите . “
А само Ива не е знаела, че идеята от дълго време я е разкрила, освен това – още в главното учлище. Така едно нейно писмо до непознато другарче в Молдова се трансформира в два тона с дарени облекла и обувки до българското учебно заведение в Стояновка.
Нейният път постоянно я е чакал тя да поеме по него. Когато в действителност е подготвена за това.
23 април 2019, 09:52 Ива Петрова отпътува да следва Класическа лингвистика в Италия и по този начин попада в пандиза.
За късия си престой там тя ще открие какво е призванието й. А също по този начин - ще я въодушеви да разбере какво значи да имаш идея и може би - да съобщи нататък.
Ето какво споделя Ива за Vesti.bg и Вдъхновените.
„ Попаднах в пандиза поради своята любознателност – аз учих известно време в Рим и тъй като, с цел да ми дадат стипендия, имаха условие да имам 50 часа стаж като доброволец, аз се записах в една стратегия за преподаване на история на изкуството на пандизчии в пандиза Ребибия “, стартира описа си Ива.
Тя признава, че изначало приема доброволчеството като обвързване. „ Но моите първи „ студенти “ си бяха същинско предизвикателство – беше доста мъчно да им привлечеш вниманието за повече от три минути! Но компликациите те карат да стиснеш зъби и да се дадеш сметка, че освен ти си значим – значимо е кой стои насреща. “ Ива споделя, че същински се гордее с учениците си, които съумяват да изгледат цяла опера от три дейности, или да прекарат през целия ден в лятната резиденция на папата без нито един случай.
Именно поради тях тя прави невъзможното – внася контрабандно в пандиза в дамската си чанта чукове, кабърчета и пирони - за сглобяване на рамки за първата галерия на феновете фотографи. След като не я позволяват със неразрешените предмети, тихата и кротка Ива подвига същински скандал. Типично по италиански. „ Как измислихме дружно изложбата – пандизчиите снимаха себе си и фамилиите си в стаята за рандеву, когато ги посещаваха техните близки – майките, съпругите, братята и сестрите им, децата им. На тези фотоси имаше толкоз доста благополучие, обятия, сълзи от тъга, сълзи от наслада. Художествената им стойност беше съмнителна, само че страстта в тях можеше да те отнесе като товарен трен .
Щастието е дефицитна стока в пандиза . “
Ива по този начин и не получава стипендията, поради която „ попада “ в пандиза. Само че съумява да завоюва нещо доста по-голямо. Научава да цени свободата и схваща какво желае да прави. „ Хареса ми да работя с хора, да виждам по какъв начин това, което споделям или върша, може да промени настройката им към самите себе си. “
Да откриеш идеята
Историята на Ива и доброволчеството е дълга, като явно си дават късмет няколко пъти. В началото – се оказва, че по никакъв начин не е елементарно.
„ Все ми се струваше, че не върша нещо като хората . Че не съм „ същински “ доброволец, тъй като като че ли нямах задоволително сила, с цел да трансформира света в този момент и незабавно . Но, както с всичко друго, човек първо се учи да бъде доброволец. В началото се радваш, че си добър, тупаш се по рамото и си казваш: „ Аз съм добър човек! “, въобще, обръщаш внимание единствено на личните си страсти. После започваш да се замисляш каква е изгодата от твоята работа и чак тогава виждаш, че не си направил кой знае какво. И от време на време би трябвало да си признаеш почтено, че някои неща, които другояче ти носят развлечение, са непотребни, а за други, които не са толкоз приятни няма искащи и там можеш в действителност да бъдеш потребен . “
За разликите сред България и Италия
Ива споделя, че в Италия хората пробват да допринесат за средата, в която живеят. За тях доброволчеството е част от метода на образование и религията . „ Хората даже не осъзнават, че го вършат. Те просто одобряват за свое обвързване да правят работа в интерес на своето учебно заведение, на кварталната черква, на локалната пожарна, библиотека. “ А за какво в България към момента това не е толкоз широкоразпространено събитие? Според Ива това може да е разследване от историческа обремененост от близкото минало, както и неприятна организация. Как обаче това може да се промени? Тя е безапелационна: „ Като демонстрираме повече образци – в този случай завистта също може да бъде движеща мощ за добро… “
Как Ива съумява да „ възпламени “ огънчето в хората, които не са сигурни дали да отделят от времето си за идея? „ Като се пробвам да ги убедя, че това е положително на първо място за самите тях. Като доброволци ние се учим на доста „ предмети “, които ги няма в учебно заведение – на самообладание, на досетливост, на приемливост . “
За доброволците, които имат повече време
Все повече хората страдат от неналичието на персонално време, което да отделят за дадена идея. Какъв е съветът на Ива? „ Знаеш, че си намерил своята идея тогава, когато доброволчеството не е употребявано време, а в допълнение време, което получаваш “, споделя тя и добавя: „ Времето не се мери с часовник, а със силата на страстта, която изпитваме в даден миг . Можем да сме доброволци и за 10 минути – като помогнем на стара жена да пресече онази пътека с извънредно късия светофар, “ дето някой ден ще напиша тъжба до общината… А може и да намерим поле за доброволческа изява в нещо, което в действителност харесваме – готвенето, футбола, електронните игри – тогава през целия ден ще ни се вижда като момент. “
Вдъхновение Ива намира в хората, с които всеки ден се среща и работи. Тя споделя, че погледнати в профил, денонощието им наподобява по 28 часа. „ В наличието на такива хора човек, колкото и да го мързи, не може да се отпусне и няма никакво опрощение да не прави нещо потребно! “, признава Ива.
Според нея човек може да промени посоката си на живот, само че не и идеята, която същински го вълнува. „ Ако в сърцето ви или в хола ви постоянно има място за още едно бездомно животно, няма значение дали сте преподавател или банкер – ориста на животните ще ви вълнува, каквото и да работите . “
А само Ива не е знаела, че идеята от дълго време я е разкрила, освен това – още в главното учлище. Така едно нейно писмо до непознато другарче в Молдова се трансформира в два тона с дарени облекла и обувки до българското учебно заведение в Стояновка.
Нейният път постоянно я е чакал тя да поеме по него. Когато в действителност е подготвена за това.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ