Доброто няма да умре - за една Малка къща с много надежда
Начало Как да се включа Вдъхновените " Доброто няма да почине " - за една Малка къща с доста вяра Автор: Ирина Люцканова 13 август 2019, 06:00 
Източник: Istock/Getty Images
ато експресен трен мина и днешния ден. Както постоянно той спря на всяка гара по разписание, тъкмо в точния момент. Слязоха на перона мъже и дами с обемистите си багажи. На тяхно място се качиха новите пасажери и комфортно се настаниха в купетата. Извадиха закуски, вестници и книги и започнаха опознавателни диалози.
Многопластови човешки ориси и истории. Влакът постепенно потегля и продължава задачата си – напред към идната гара.
Аз седнал съм в ъгъла на купе № 6 и оглеждам съседите си.
Нормално е да ги изследвам, та това са моите мисли, с които дружно пътуваме във влака. Една ведра, лъчезарна жена, облечена с рокля на цветя, ми се усмихва без причина и ме кара да се усещам прелестно. До прозореца един чичо с мустаци е скръстил ръце пред себе си и гледа ядосано.
Става ми тъжно, че е трагичен и затворен. Две бъбриви приятелки не стопират да приказват бързо и шумно, а малко момиченце дърпа полата на баба си и крещи. В главата ми настъпва какафония. Не е елементарно да контролираш всичките си мисли и усеща, напомням се аз. Но можеш да се сприятелиш с някои от тях.
Днес аз желая да приказвам най-много с дамата с роклята на цветя. Тя е от онази особена порода хора, които носят слънце в косите си. Ведра, положителна и усмихната, тя има вяра, че положителното няма да почине до момента в който има хора със светли и положителни сърца. Докато пътувахме дружно до гара „ Добра Надежда “ тя ми описа една история. История за вярата и грижата, история за бъдещето и вярата в положителния излаз. Тиха уличка, къщи с дворове, лято. Приближаваме нашата последна цел – „ Малката къща “.
Дворче, дървета и цветя. На входа ни посреща усмихнато момиченце на годинка и половина, хванато за ръчичка от симпатична млада дама, която може да е негова майка. С толкоз обич държи тя момиченцето и му приказва, че съвсем виждам аналогия сред двете.
Но истината е, че това момиченце е изоставено от родителите си и „ Малката къща “ в този момент е негов втори дом. Тук живеят още 6 дечица. За трите най-малки бебета „ Малката къща “ е тяхното първо „ у дома”. Те към момента са заети главно с гушкане, папкане и спинкане, само че към този момент раздават първите си усмивки и търсят внимание.
Всички обаче са разнообразни. Малката Петя, да вземем за пример, доста мъчно привиква с шумната компания в „ Малката къща “. Тя е доста особено и сензитивно момиченце. Като всяко малко дете и тя е подвластна от потребността да получава безусловна обич всеки ден. Една друга взаимозависимост преди година я разделя от нейната майка. Скоро Петя ще духне своята първа свещичка и ще стъпи по-уверено на крачетата си. А след време ще търси отговори.
Двете къщи на Фондация „ Надежда за дребните “ са домове за дечица лишени от родителска грижа сред 0 и 3 години.
Феите от Фондацията се грижат за мъниците непрекъснато с доста обич и внимание. Колкото и да е мъчно да бъде заместена фамилната среда, за дечицата е извънредно значимо да стартират живота си в положителни условия и да им бъде даден еднакъв късмет!
Грижа за дребните с обич и вяра, поддръжка за огромните с приемане и схващане, с цел да има още веднъж наслада вкъщи!
Освен положителната среда и самостоятелната грижа, експертите от Фондация „ Надежда за дребните “ съветват родителите с самообладание и професионализъм, с цел да могат те да преодолеят персоналните си проблеми и да одобряват още веднъж децата си с любов.
Ако това не се случи, то идната цел е осиновяване. Над 80 % от дечицата, отгледани тук от бебета са осиновени и са намерили непрекъснат дом и грижа от приемни родители.
Дамата с рокля на цветя ми описа и за всички прелестни хора, които непринудено идват да оказват помощ в „ Малката къща “. Те хранят дечицата, гушкат ги, играят с тях. Появяват се и хора, които подаряват храна, памперси или дават труда си, с цел да оказват помощ на мъниците да се усещат добре.
„ Защото положителното няма да почине, до момента в който има хора със светли и положителни сърца! “, ми сподели дамата с рокля на цветя и се загледа от прозореца на влака в бързо сменящия се пейзаж. Защото всичко отминава, и положително и неприятно, само че остава вярата, че в случай че си оказваме помощ, в случай че сме положителни и състрадателни, то светът може да ни даде втори късмет! Така както са получили втори късмет дечицата от „ Малката къща “ в огромния град.
Влакът дойде на гара „ Добра вяра “ и настана блъсканица. Всеки от пасажерите потегли по пътя си, само че аз дълго мислих за дамата с рокля на цветя. Защото знам, че с помощта на хора като нея има вяра за малките…
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Източник: Вдъхновените Ирина Люцканова
Източник: Istock/Getty Images ато експресен трен мина и днешния ден. Както постоянно той спря на всяка гара по разписание, тъкмо в точния момент. Слязоха на перона мъже и дами с обемистите си багажи. На тяхно място се качиха новите пасажери и комфортно се настаниха в купетата. Извадиха закуски, вестници и книги и започнаха опознавателни диалози.
Многопластови човешки ориси и истории. Влакът постепенно потегля и продължава задачата си – напред към идната гара.
Аз седнал съм в ъгъла на купе № 6 и оглеждам съседите си.
Нормално е да ги изследвам, та това са моите мисли, с които дружно пътуваме във влака. Една ведра, лъчезарна жена, облечена с рокля на цветя, ми се усмихва без причина и ме кара да се усещам прелестно. До прозореца един чичо с мустаци е скръстил ръце пред себе си и гледа ядосано.
Става ми тъжно, че е трагичен и затворен. Две бъбриви приятелки не стопират да приказват бързо и шумно, а малко момиченце дърпа полата на баба си и крещи. В главата ми настъпва какафония. Не е елементарно да контролираш всичките си мисли и усеща, напомням се аз. Но можеш да се сприятелиш с някои от тях.
Днес аз желая да приказвам най-много с дамата с роклята на цветя. Тя е от онази особена порода хора, които носят слънце в косите си. Ведра, положителна и усмихната, тя има вяра, че положителното няма да почине до момента в който има хора със светли и положителни сърца. Докато пътувахме дружно до гара „ Добра Надежда “ тя ми описа една история. История за вярата и грижата, история за бъдещето и вярата в положителния излаз. Тиха уличка, къщи с дворове, лято. Приближаваме нашата последна цел – „ Малката къща “.
Дворче, дървета и цветя. На входа ни посреща усмихнато момиченце на годинка и половина, хванато за ръчичка от симпатична млада дама, която може да е негова майка. С толкоз обич държи тя момиченцето и му приказва, че съвсем виждам аналогия сред двете.
Но истината е, че това момиченце е изоставено от родителите си и „ Малката къща “ в този момент е негов втори дом. Тук живеят още 6 дечица. За трите най-малки бебета „ Малката къща “ е тяхното първо „ у дома”. Те към момента са заети главно с гушкане, папкане и спинкане, само че към този момент раздават първите си усмивки и търсят внимание.
Всички обаче са разнообразни. Малката Петя, да вземем за пример, доста мъчно привиква с шумната компания в „ Малката къща “. Тя е доста особено и сензитивно момиченце. Като всяко малко дете и тя е подвластна от потребността да получава безусловна обич всеки ден. Една друга взаимозависимост преди година я разделя от нейната майка. Скоро Петя ще духне своята първа свещичка и ще стъпи по-уверено на крачетата си. А след време ще търси отговори.
Двете къщи на Фондация „ Надежда за дребните “ са домове за дечица лишени от родителска грижа сред 0 и 3 години.
Феите от Фондацията се грижат за мъниците непрекъснато с доста обич и внимание. Колкото и да е мъчно да бъде заместена фамилната среда, за дечицата е извънредно значимо да стартират живота си в положителни условия и да им бъде даден еднакъв късмет!
Грижа за дребните с обич и вяра, поддръжка за огромните с приемане и схващане, с цел да има още веднъж наслада вкъщи!
Освен положителната среда и самостоятелната грижа, експертите от Фондация „ Надежда за дребните “ съветват родителите с самообладание и професионализъм, с цел да могат те да преодолеят персоналните си проблеми и да одобряват още веднъж децата си с любов.
Ако това не се случи, то идната цел е осиновяване. Над 80 % от дечицата, отгледани тук от бебета са осиновени и са намерили непрекъснат дом и грижа от приемни родители.
Дамата с рокля на цветя ми описа и за всички прелестни хора, които непринудено идват да оказват помощ в „ Малката къща “. Те хранят дечицата, гушкат ги, играят с тях. Появяват се и хора, които подаряват храна, памперси или дават труда си, с цел да оказват помощ на мъниците да се усещат добре.
„ Защото положителното няма да почине, до момента в който има хора със светли и положителни сърца! “, ми сподели дамата с рокля на цветя и се загледа от прозореца на влака в бързо сменящия се пейзаж. Защото всичко отминава, и положително и неприятно, само че остава вярата, че в случай че си оказваме помощ, в случай че сме положителни и състрадателни, то светът може да ни даде втори късмет! Така както са получили втори късмет дечицата от „ Малката къща “ в огромния град.
Влакът дойде на гара „ Добра вяра “ и настана блъсканица. Всеки от пасажерите потегли по пътя си, само че аз дълго мислих за дамата с рокля на цветя. Защото знам, че с помощта на хора като нея има вяра за малките…
Абонирайте се и прочетете първи " Непубликувано " и преглед на деня за 2 мин. АБОНИРАЙ съдебна експертиза Източник: Вдъхновените Ирина Люцканова Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ