Наблюдения върху най-възрастните жители на Италия разкриват, че вероятността те

Наблюдения върху най-възрастните поданици на Италия разкриват, че вероятността те да умрат стартира да понижава, когато те доближават пределната възраст от 105 години. Това демонстрира, че лимит на живота в действителност не съществува. До този извод стигат учени, които са разгласили и публикация по тематиката в списание Science.

"Съгласно всичко, което сме учили и следили до момента възможностите човек да почине се усилват с неговата възраст и утежняване на здравословното му положение. Установихме, обаче, че това внезапно стопира, когато човек стане на 105 години. Възрастните италианци, които наблюдавахме, умираха еднообразно постоянно и на 105 и на 110 години. Тази концепция за "полето на смъртността " в предишното провокира доста рецензии, само че доказахме, че е вярна ", твърди Кенет Уохтър от калифорнийския университет в Бъркли.

Типичната дълготрайност на човешкия живот в никакъв случай не е била непрекъсната константа. До раждането на цивилизацията тя е траела 20-30 години, а по-късно с развиването на науката и медицината стартира непроменяемо да пораства. Днес в множеството страни по света хората живеят повече от 60 години, а в Япония и други развити страни с висок клас на живот и първокласна медицина - повече от 80 години.

От друга страна за доста живи същества има някаква оптималната възраст, избрана от така наречен закон на Гомпертц. След нейното постигане по-голямата част от животните умира от напреднала възраст, а при останалите възможностите да умрат още идната година стартират да порастват експоненциално.

През последните години учените интензивно спорят за това особено ли е това и за индивида. През октомври 2016 година американски откриватели потвърждават, че при хората тази оптималната възраст може би е 100-115 години, което е много непретенциозно, в случай че се вземат, да вземем за пример, някои древен персонажи.

Уохтър и сътрудниците му се усъмнили в тези заключения заради простата причина, че създателите на научната обява употребявали данни, събрани по време на допитване до най-възрастните хора, доста от които, както предположили учените, са били склонни да завишават или занижават възрастта си. Като се вземе поради това и неголемия брой разпитани дълголетници, статистиката към този момент се трансформира.

Затова и екипът на Уохтър потегля по различен път - те употребявали данни, събирани от обществените служби на Италия измежду най-възрастните поданици на страната от 2009 до 2015 година. Биологичната възраст на всички тях била проверявана и по документи от архивите на държавните ведомства в Италия.

Оказва се, че преди три години в Италия са живели съвсем четири хиляди души, по-възрастни от 105 години. Повечето от тях били дами и единствено 463 - мъже.

Наблюдавайки какъв брой постоянно умирали дълголетниците, учените с учудване открили, че възможностите те да не доживеят до идната година оставали идентични - примерно 45-50%, само че това ставало единствено, в случай че към този момент са достигнали оня лимит от 105 години.

А това от своя страна означавало, че законът на Гомпертц не важи при хората. Иначе вероятността за гибел на тези столетници би продължавала да пораства, а не да спре на оня граничен миг от 105 години. С други думи - лимит на живота не съществува.

Не всички учени са съгласни с тези заключения. Брендън Мълхоланд счита, че даже данните на Уохтър и неговите сътрудници да са правилни, това не значи обезателно, че хората могат да живеят безкрайно дълго. В този случай лимитът на живота би бил доста по-голям от тези гранични 105 години, както показвали първичните калкулации.