Проф. Иво Христов: След "Крокус" военният конфликт ще е жесток, идват събития без прецедент в човешката история
" Наблюдаваме събития без казус в човешката история. Става дума за бъдещето на човешката цивилизация. С терористичния акт в Подмосковието беше премината една трагична точка на изкривяване. " Това съобщи социологът и геополитически анализатор проф. Иво Христов в предаването „ Не се опасявай! “ с водещ Васил Василев по телевизия Евроком.
Той е на мнение, че историята в никакъв случай не се повтаря. „ Първо, ние в никакъв случай не сме имали такова нещо в предишното като глобализиран свят. Следователно споровете, които сега се разграничават и се разпростират, имат световно измерение. Те могат да се развиват в съответни точки, физически и географски – Украйна, Близкия Изток. Но те имат измерения, които са световни, планетарни. “
„ Второ, става въпрос за бъдещето на човечеството и на човешката цивилизация, и за това в каква форма тя ще продължи. Залогът е голям “, продължава социологът.
„ На трето място, ясно е, че залогът е дали до момента ръководещите и господстващи сили в света ще продължат своето владичество в сегашните или в други форми, или това владичество ще бъде редуцирано, или пък напряко отстранено. Ако това е по този начин, кои ще го създадат, в каква форма и какво ще последва по-късно? “, споделя Иво Христов.
Според него се намираме в стадий на привършване на остарялата ера, до момента в който новата още не е пристигнала. „ Намираме се някъде в междуцарствието “, изяснява проф. Христов.
" След атентата в Подмосковието светът в действителност не е същият. Една трагична точка на изкривяване беше премината “, означи проф. Христов и разясни:
„ Езикът е единствено външна проява на смяната на отношението, смяната на организацията и смяната на метода, по който изобщо Русия оттук насетне ще действа в обстановката, в която се намира. Мисля, че ни чакат доста тежки времена, военният спор ще се разрасне и ще бъде нечовечен. Досега той беше фактически удържан в границите на спор с ниска и междинна активност. “
По думите му оттук насетне залозите внезапно са се вдигнали.
„ Има едно надменност и самочувствие в част от тези, които се считат за елита на света. Те считат, че всички козове се намират в техния ръкав, че разполагат с задачите нужни запаси и информация, воля и организация за налагане на тяхната визия за света. Смятат, че държейки средствата за всеобща информация, те държат картите на света и могат да ги постановат безнаказано на целия останал свят и в този смисъл са безнаказани. Нищо такова няма да има. Ето за какво това главозамайване на част от ръководещите и международни елити в света сега ще ни излезе през носа освен на нас, само че и на тях “ разяснява проф. Иво Христов.
„ Няма да има недосегаеми “, безапелационен е анализаторът.
" Израснаха няколко генерации детски хора. Огромна част от благоденствието на Европа не е тяхна заслуга, а на поколенията преди тях, които са рискували живота и здравето си, които са били предприемчиви, кото са били жестоки - които са заграбили и завоювали огромна част от света, само че които са имали качествата да го създадат. Тези паразитират върху резултатите на техните предшественици. Те си мислят, че този прелестен свят им се дължи. И за секунда не могат да си показват, че тй може да завърши безусловно. Мислят си, че това са страшилки. Нямат морално-волевите качества, тъй като са израснали поколения, на които най-големият им проблем е къде тъкмо ще си изкараме отпуската това лято. Това е драмата на тези хора, които не си дават сметка, че гратис е единствено сиренето в клопката за мишки ", сподели проф. Иво Христов. Според него " това не са хора, които могат да изнесат жертви, да водят война " и по тази причина, да вземем за пример, най-големият съперник на връщането на наложителната казарма във Франция е френският гeнералитет. Висшите военни си дават сметка, че в случай че това стане, ще дадат оръжие на 40% мигранти и техни наследници, които могат да го извърнат против страната, която ги е подслонила.
Заради това последните войни, киото води Запазът са прокси войни, уточни той. И напомни, че в Първата международна война са погубен 45% от аристокрацията на Англия и по тази причина тази война на Острова се назовава и до през днешния ден Великата война. Французите пък са толкоз съкрушени от Първата международна война, че във Втората се предават за 40 дни.
България закономерно се движи към своя край, счита още анализаторът. Според него обществото се е несъстояло както по върховете, по този начин и долу. Но българите имат здрав песимизъм, посочи проф. Христов. " Ние сме аташирани към огромната база в Констанца (на НАТО) и втората огромна база - в Александруполис. Ние сме значима директна територия. Това сме към този момент ние. Ние приключихме нашето държавно битие даже като полунезависима страна. А какви негодници са командировани да извършват тази непосредствена задача (на управлението) е детайлност от пейзажа и въпрос на репертоар на театъра ", продължи проф. Христов. Запитан сменя ли се сценаристът, той отговори: " Има чувство за прекачване на отговорности от основния сценарист на подизпълнител. Този подизпълнител сега би трябвало да дава отговор за " реда и тишината на територията ", както се е казвало едно време в Османската империя. Но съгласно мен и той се е видял в знамение. Но великите сили толкоз ни презират, че им е все тая качеството на личния състав, който ще извършва задачата. Стига задачата да бъде изпълнена. "
Източник:
Той е на мнение, че историята в никакъв случай не се повтаря. „ Първо, ние в никакъв случай не сме имали такова нещо в предишното като глобализиран свят. Следователно споровете, които сега се разграничават и се разпростират, имат световно измерение. Те могат да се развиват в съответни точки, физически и географски – Украйна, Близкия Изток. Но те имат измерения, които са световни, планетарни. “
„ Второ, става въпрос за бъдещето на човечеството и на човешката цивилизация, и за това в каква форма тя ще продължи. Залогът е голям “, продължава социологът.
„ На трето място, ясно е, че залогът е дали до момента ръководещите и господстващи сили в света ще продължат своето владичество в сегашните или в други форми, или това владичество ще бъде редуцирано, или пък напряко отстранено. Ако това е по този начин, кои ще го създадат, в каква форма и какво ще последва по-късно? “, споделя Иво Христов.
Според него се намираме в стадий на привършване на остарялата ера, до момента в който новата още не е пристигнала. „ Намираме се някъде в междуцарствието “, изяснява проф. Христов.
" След атентата в Подмосковието светът в действителност не е същият. Една трагична точка на изкривяване беше премината “, означи проф. Христов и разясни:
„ Езикът е единствено външна проява на смяната на отношението, смяната на организацията и смяната на метода, по който изобщо Русия оттук насетне ще действа в обстановката, в която се намира. Мисля, че ни чакат доста тежки времена, военният спор ще се разрасне и ще бъде нечовечен. Досега той беше фактически удържан в границите на спор с ниска и междинна активност. “
По думите му оттук насетне залозите внезапно са се вдигнали.
„ Има едно надменност и самочувствие в част от тези, които се считат за елита на света. Те считат, че всички козове се намират в техния ръкав, че разполагат с задачите нужни запаси и информация, воля и организация за налагане на тяхната визия за света. Смятат, че държейки средствата за всеобща информация, те държат картите на света и могат да ги постановат безнаказано на целия останал свят и в този смисъл са безнаказани. Нищо такова няма да има. Ето за какво това главозамайване на част от ръководещите и международни елити в света сега ще ни излезе през носа освен на нас, само че и на тях “ разяснява проф. Иво Христов.
„ Няма да има недосегаеми “, безапелационен е анализаторът.
" Израснаха няколко генерации детски хора. Огромна част от благоденствието на Европа не е тяхна заслуга, а на поколенията преди тях, които са рискували живота и здравето си, които са били предприемчиви, кото са били жестоки - които са заграбили и завоювали огромна част от света, само че които са имали качествата да го създадат. Тези паразитират върху резултатите на техните предшественици. Те си мислят, че този прелестен свят им се дължи. И за секунда не могат да си показват, че тй може да завърши безусловно. Мислят си, че това са страшилки. Нямат морално-волевите качества, тъй като са израснали поколения, на които най-големият им проблем е къде тъкмо ще си изкараме отпуската това лято. Това е драмата на тези хора, които не си дават сметка, че гратис е единствено сиренето в клопката за мишки ", сподели проф. Иво Христов. Според него " това не са хора, които могат да изнесат жертви, да водят война " и по тази причина, да вземем за пример, най-големият съперник на връщането на наложителната казарма във Франция е френският гeнералитет. Висшите военни си дават сметка, че в случай че това стане, ще дадат оръжие на 40% мигранти и техни наследници, които могат да го извърнат против страната, която ги е подслонила.
Заради това последните войни, киото води Запазът са прокси войни, уточни той. И напомни, че в Първата международна война са погубен 45% от аристокрацията на Англия и по тази причина тази война на Острова се назовава и до през днешния ден Великата война. Французите пък са толкоз съкрушени от Първата международна война, че във Втората се предават за 40 дни.
България закономерно се движи към своя край, счита още анализаторът. Според него обществото се е несъстояло както по върховете, по този начин и долу. Но българите имат здрав песимизъм, посочи проф. Христов. " Ние сме аташирани към огромната база в Констанца (на НАТО) и втората огромна база - в Александруполис. Ние сме значима директна територия. Това сме към този момент ние. Ние приключихме нашето държавно битие даже като полунезависима страна. А какви негодници са командировани да извършват тази непосредствена задача (на управлението) е детайлност от пейзажа и въпрос на репертоар на театъра ", продължи проф. Христов. Запитан сменя ли се сценаристът, той отговори: " Има чувство за прекачване на отговорности от основния сценарист на подизпълнител. Този подизпълнител сега би трябвало да дава отговор за " реда и тишината на територията ", както се е казвало едно време в Османската империя. Но съгласно мен и той се е видял в знамение. Но великите сили толкоз ни презират, че им е все тая качеството на личния състав, който ще извършва задачата. Стига задачата да бъде изпълнена. "
Източник:
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ