Наближава Великден и яйцата ще бъдат основна тема за всеки

Наближава Великден и яйцата ще бъдат съществена тематика за всеки един четец. Искаме или не, Католическата черква и Православната черква показват, че на Великден се боядисват яйца. Яйцето в кулинарията също има доста приложения и намира място в някои от доста известните ястия и е основна съставна част за съвсем всичко. То може да носи и носталгия от детството, изключително откакто е желана закуска, а от време на време и вечеря за деца. И колкото и да не ви се има вяра, човечеството е готово даже да води война за яйца. Какъвто е образеца на Фаролоновите острови.

Неофициалният старт на това стълкновение стартира някъде през 1848 година със зараждането на Златната тресчица. Сан Франциско стартира годината с едвам 1000 души, само че през идващите 12 месеца ще успее да доближи популация от близо 25 хиляди души. Градът има доста проблеми, с изключение на яйцата. Ще открием, че няма и доста дами, генерално се следи и привършване на питателните ресурси, като най-големите вреди са в секцията с протеини.

Фермите на локалните поданици към този момент са изчерпани и не могат да произведат повече, в сравнение с генерално са обработвали. Никой не можел да помогне на една по-голяма група от пилета да оцелее в дивото, а и техническото решение ще пристигна единствено няколко десетилетия след войната. Без пилетата, разумно е, че човек ще се лиши и от яйцата. Без тях пък ще би трябвало да се сбогуваме със сладкото под формата на торти и кексове, закуски, палачинки, пудинги и всичко, за което може да се сетите. Самият Наполеон е споделил, че нито една войска не може и няма по какъв начин да марширува на празен корем. Ако една войска отхвърля да направи това, какво може да се чака стотиците миньори, които през целия ден се борят с камъните за златен прахуляк?

Златото идва в града и цените на пресните яйца се изстрелват в космоса. В полето се оказва, че едно пилешко яйце може да се продава за 3 $, до момента в който същото в града може да бъде закупено от 1 $. Преди появяването на по-високите сметки се оказва, че дузина яйца коства сред 12 и 36 $. След високата популация и агресивното развиване на страната, обстановката съумява да доближи до впечатляващите сред 427 $ и 1282 $ за същия брой, в случай че преглеждаме днешната инфлация – радваме се, че не е такава.

Съществува една от най-великите истории за този интервал, която насочва вниманието към хотел Ел Дорадо в Сан Франциско. Там един от огромните миньори отива и предлага дребна торбичка със злато, като упорства от готвача да направи най-скъпото ядене, което има. Оказва се, че със злато може да бъдат закупени миди и порция яйца. В този интервал е ясно, че в случай че някой може да достави яйца в града, той може да си тръгне с повече злато от най-хубавите миньори.

И тук идва огромната изненада. Двама души „ Док “ Робинсън и неговият шурей Орин Дорман са стигнали до заключението, че могат да решат рецесията с яйцата. Как? Близките Фаралонови острови могат да се похвалят с ята на чайки – стотици хиляди, които постоянно имат задоволително яйца за консумация. Двамата се качват на лодката, отиват до острова, намираш се на към 60 км от бреговата линия на Сан Франциско. Това не е място за елементарен човек и не би трябвало да се показва като остров.

Става въпрос за скалисти образования, които стоят над водата. Те са известни като проклятието на мореплавателите, тъй като точно там стотици кораби съумяват да се разбият. Сър Франсис Дрейк стъпва на тях през 1579 година и дружно с други моряци ще ги добави в групата на Дяволския зъб, тъй като скалите не наподобяват на нищо друго, с изключение на на злокобна паст. Един от най-малките острови носи името Пъпката, тъй като е една канара с височина от 6 метра и широчина от 65 метра. Морските талази оставят богато количество от солни кристали на върха и с това можем да разберем и етимологията на името. За локалните индианци се оказва, че това е земята на мъртвите, само че онази, където отиват злите мъртви.

Завършваме красивата картина с добавка от гладни бели акули, които с времето се научават да обикалят периметъра, в случай че някой трагичен риболовец се обърка и направи неверната маневра към скалите. Белите акули плуват сами или от време на време по двойки, само че откакто са капризни от индивида, там има към 150 акули, които чакат закуската си. Преди XIX век е имало и стада тюлени и морски лъвове, само че откакто кожата им се употребява, те вземат решение да изоставен тази точка и оставят всичко на белите акули.

Това е мястото, което Док и Орин посещават. Птиците са задоволително, с цел да се обърне внимание на по-голямата популация. Освен чайки ще се открият корморани и доста други морски птици, които употребяват сушата за размножаване. Броят на яйцата е голям и животът на птици се е повишил доста. Не е мъчно да се забележи, че тук нормално е имало към половин милион двойки, които гнездят.

Всяка година птицата Кайра снася едно яйце с доста твърда обвивка. То нормално е с малко по-тъмни цветове, както и синьо-зелена багра, включваща дребни кафяви и черни точки. Това яйце е към 2 пъти по-голямо от пилешкото яйце Интересното е, че когато се обработва, жълтъкът е блестящо жълт, до момента в който самият белтък в никакъв случай не се оцветява и не побелява. Това значи, че мнозина ще схванат какво тъкмо употребяват, само че в случай че се употребява в готварството, никой няма да открие разликата. Ако едно такова яйце не се яде незабавно след неговото отваряне, усетът му по-късно е като на остаряла риба. Едно развалено яйце ще коства към три месеца на индивида, с цел да махне неприятния усет от устата си, най-малко такава е легендата.

Док и Орин минават през масата с курешки и по-късно стартират да пълнят лодката с яйца. По време на пътя им назад, двамата съумяват да изгубят половината от своята плячка. Въпреки това се завръщат в Сан Франциско и взимат към 3000 $ за яйцата си (приблизително 100 хиляди $ през 2020 г.)

Док Робинсън съумява да употребява своя дял, с цел да построи аптека. След това влага и в локален спектакъл, което му печели още заем от по-интелигентната публика в града. Пътешествието го ужасява, а Орин в никакъв случай не желае да чуе повече за острова. Историята за техния триумф се популяризира доста бързо и златната тресчица е сменена с нещо друго – яйчна такава.

Само за една седмица има нахлуване на острова и търсене на благосъстояние. Шестима души даже съумяват да основат първата яйчна компания с името „ Pacific Egg “. Те имат много добра организация на деяние и съумяват бързо да завладяват един от най-големите острови. Там съумяват да построят малко заслони от неприятното време и стартират да събират яйца, като от време на време даже употребяват и доста брутални способи.

Организацията изисква слагането на обувки с шипове, опъват въжета и също по този начин вършат жилетки от чували за брашно, като пробиват дупки за ръцете и главата. Повечето яйца се събират в самия чувал, като се внимава да не се счупят. Когато чувалът се изпълни, тялото поддържа доста специфичен баланс и не разрешава на яйцата да се блъскат едно в друго, само че също така са и много здрави, с цел да основат някакви проблеми. Ловците на яйца нормално потрошават цялата годишна продукция, когато дойдат, с цел да бъдат сигурни, че всички яйца са пресни и чакат на идващия ден, когато ще се снесе ново яйце.

Работата и самият развой, изискват много съществено внимание и нерви. Компанията наема до 25 индивида в един миг, като най-често се стопира на мигранти, които нямат какво да губят. Сезонът на работа върви от май доникъде на юли, когато скалите стават прекомерно хлъзгави и акулите към този момент вършат играта доста по-опасна. Компанията управлява най-големия остров, до момента в който по-малките риболовци и мераклии съумяват да се възползват от по-малките територии. Местен вестник даже споделя историята на двойка, която остава на скалите цели 6 седмици през 1899 година

Бурното море не им разрешава да се върнат назад, вършат се три несполучливи избавителни акции, до момента в който бедстващите стоят на острова единствено със сурови яйца. След окончателното избавление, авантюристите признават, че в никакъв случай през живота си няма да погледнат яйце. Освен проблеми с гневните птици, те трябвало да се борят и с морските лъвове, които нямали нищо срещу усета на яйцата. Около 50-те години на XIX век се доближава даже до въоръжени офанзиви сред формалната компания, която пази контрола на най-голямата канара и останалите по-малки мераклии.

През 1859 година локален вестник споделя за цяла пиратска борба. Освен набези на лодки, стартира да се следи борба по крайбрежията на Сан Франциско, както и на по-големите скали. Някои от по-страхливите бойци се крият близо седмица в пещерата на Великия Мъри, която се намира тъкмо под скалите. Не е най-уютното решение на света, изключително откакто през скалите пада единствено гуано, което води до натравяне с амоняк и гибел за няколко от събирачите на яйца, само че всичко се прави в името на парите.

Правителството взема решение да вземе ограничения и да сложи мораториум на скалите, само че изпратените морски сили се оказват едва въоръжени и малобройни пред броя на съперника. Най-накрая вземат решение, че е по-добре да се приберат вкъщи, без да се намесват в клането. През 1855 година държавното управление взема решение да запечата територията и да построи фар. Законодателите не признават претенциите на яйчената компания и желанието им да продължат своя бизнес.

Най-накрая се стига до решение, че в случай че никой не пречи на фара, тогава бизнесът може да продължи. Търси се човек, който да го пази за сумата от 450 до 600 $. Парите са толкоз малко, че действително никой не желае да вземе тази работа. Първият назначен чиновник е Нерва Уайнс, който служи 4 години, умирисва се напълно от изпражненията на птиците и яйцата, само че пуска формалните търговци да събират своята продукция против % от облагата.

Вторият нает чиновник е Амос Клифт, който има още по-добра скица за работа. Неговата концепция е да поеме целия надзор на бизнеса за един сезон, а по-късно да се махне. Клифт дава права на най-различни събирачи да стартират своята активност и по този начин изкарва до 1860 година Причината за напускането е, че е упрекнат в корупция и изпъден. Без Клифт се оказва, че работата е още по-зловеща – напрежението единствено се покачва.

Първата компания слага ограждения и знаци, че това е частна благосъстоятелност. След това стартират да се запушват и построени държавни пътища, някой атакува асистента на фара. Ситуацията замязва на дребна мафиотска война, в която всички желаят повече и повече яйца.

Ира Ранкин най-сетне взема решение да предприеме по-кардинални ограничения. След като всички желаят яйца и право да събират скъпите блага, само че няма никаква регулация, то нападенията, намушканите чиновници и вътрешните борби ще не престават. Ира взема решение да промени разпоредбите и още веднъж награждава първата законна компания като формален притежател, като изисква от тях % и отбрана. В противоположен случай ще продължи да предлага отворената територия на всички. Реално това не е вярно или законно, само че законът не може да обезпечи на никого отбрана, затова самите компании би трябвало да се схванат.

Дейвид Батчелдер не харесва новите промени и като свободен събирач, взема решение да събере войска и с това да смъкна пълномощията на съперника. По време на старта на сезона през 1863 година той и неговите бойци ще построят къща, която по-късно ще се трансформира в цитадела. Ранкин незабавно ще извика специфични въоръжени кораби, които да слагат укрепление на територията на Дейвид. Бреговата защита затваря четирима души, прибира пет пушки, карабина и различен подбор от хладни оръжия. Дейвид няма да се съобщи.

След две седмици идва с 30 индивида и съумява да залови някои от чиновниците на компанията. Отново идва бреговата защита и паркира три лодки с мъже, които са подготвени да се разправят с бунтовниците. Ранкин осъзнава, че някой оказва помощ на този човек и най-после слага знаци, че ще стреля по всеки, без значение кой тъкмо е с права и кой не е.

На 3 юни 1863 година три дребни корабчета хвърлят котва на основния остров. Дейвид идва с 27 въоръжени юнаци и четири топа. Местните събирачи приготвят оръжието си и на сутринта, когато едно от корабчетата потегля към сушата, двете страни откриват огън. След 20 минути излиза наяве, че има един погубен от компанията, само че корабът не дебаркира. Петима души са ранени, в това число и един, който е прострелян в гърлото и умира по-късно в болничното заведение. След успеха над Дейвид, останалите мераклии просто се отхвърлят от нападението. Едно цяло десетилетие има мир, до момента в който не идва 1881 година 21 боеца идват и гонят последните притежатели от тяхната територия. Нелегалната търговия на служителя във фара продължава до края на века, когато стартира доставката на яйца в Сан Франциско и повече никой не се интересува от дивите яйца на морските птици.

Търговията на Фаралонските острови продължава близо половин век и нанася трагични екологични последствия на птиците. В началото на яйчната рецесия са събирани близо 900 хиляди яйца за година. След 50 години са събирани едвам 150 хиляди яйца. Птиците понижават своята популация от 400-600 хиляди на едвам 20 хиляди. По-късно идват разливите на нефт, плаването с мазут и други проблеми. Това води до съкращаване до 6000 птици през 50-те години на XX век. През 2020 година броят им се е повишил доста и се твърди, че в този момент популацията на морски птици е към 300 хиляди.

Бихте съдили тези, които са се опитвали да станат богати, само че не би трябвало да забравяме, че веганските предписания още не са измислени, липсват хладилниците и кулинарната просвета. От друга страна можем да бъдем признателни, че през днешния ден яйцата не са на такава стойност и несъмнено могат да се набират в пъти по-лесно. Представете си, че вместо до магазина, би трябвало да плавате в намерено море към 50 километра, да се опитате да пазите баланс от морските талази, тюлени и морски лъвове, а на финала да опитате едно яйце, което ще остави горчив спомен за месеци.