Декември е десети месец, Нова година е на Коледа
Наближава ли Нова година или към този момент е почнала? Зависи по какъв начин се огледа. Според Древнобългарския Слънчев календар, приет публично от ЮНЕСКО през 1976 година за най-съвършенния в света, тя е на първия ден на първия месец на годината. А точно на 23 декември. Според проф. Васил Златарски началото на нашето летоброене се отнася към 5505 година прочие н. е., значи 2018 година се пада 7523-та!
Първият месец на годината е Свиня, Прасе, Докс преди епохи. На първия ден точно това животно се принася във тип на зимната жертва. Оттам и названието на огромния празник – Коледа, от заколвам. Не от календар, calendarium значи „ книга за задълженията “ или „ сметководна книга “. Започва Новата година по напълно съответен астрономически мотив – свършва най-дългата нощ и обожествяваното хиляди години преди новата епоха Слънце след зимното слънцестоене стартира да нараства „ с по едно просено зрънце “ всеки ден.
Ени Алем е именуван нулевия ден, 22. 12. в древността от предците ни, Единажден още. На Коледа се ражда Млада Бога, предхожда се от Бъдни вечер. Цялата коледна обредност разкрива дълбинния смисъл на посрещането на Новото Слънце от далечни на християнството времена. Предшественик на Христос е именитият тракийски артист и музикант от Родопа планина Орфей. Син на Бога на Слънцето Аполон, той също захванал да наставлява хората на по-висок морал, опитал да промени религиозната теория, влезнал в несъгласие с формалната идеология, станало причина за неговата гибел.
Слънцето изгрява и залязва, Орфей влиза в Тъмното царство и излиза на Светло, Христос умира и възкръсва. Древният воин конник, по-късно Свети Георги, убива Змея, който съгласно вярванията е вечен и възкръсва – знак на смяната на хилядолетния фетиш на хората към животворното величие в новото християнство. И свещите, и ореолите към главите на Христос и светиите, и пречистването посредством вода също са доста преди появяването на новия фетиш към Сина Божий.
Ролан Барт назовава мита „ метаезик “, второстепенен език, открадната и върната отначало дума. Първичният мит е действителност за хората, които имат вяра в него. Слънцето е същинско, свърхважна част от живота им. Фокусът на политиците, на властимащите през всички времена, е да извърнат мита наобратно, да изтърсят от него историческия заряд и да го трансфорат в проклинание. Функцията му към този момент е да обезкръви действителността, да се усеща като нейната липса. Вторичният мит към този момент не е същинско съществуване, наподобява като приказка и даже измислица.
През 274 година император Аврелиан, трак по генезис, афишира Непобедимото Слънце (лат. Sol Invictus) за формален римски господ, римляните стартират да го празнуват на 25 декември – Dies Natalis Solis Invicti или „ рожден ден на непобедимото слънце “. Много е мъчно, постоянно невероятно да се напусне мит, който е станал архетип, феномен на груповото неумишлено, подвел хората под общ знаменател. „ Първобитното мислене показва съществена конструкция на нашия разсъдък, този психически слой, който сформира груповото неумишлено “, съгласно Карл Юнг.
Несъзнателно хората живеят в свят с дяволи, караконджули, демони, магьосници и т. п., защото са ги изпълвали с изключително мощни афекти в минали времена. Затова сполучливо могат да превърнати в демони и дяволи политически лица като Калигула, Хитлер, Сталин, Бен Ладен и всеки различен, сравняван с някой от тях.
Случва се хората да си желаят „ откраднати “ легенди. Окарикатуряването на мита за царя-бащица от Борис Елцин в Русия разреши на Владимир Путин да се възползва и отговори на упованията на народа за връщане на „ откраднатото “. Върна познатата мелодия на предходния химн, гвардейските униформи и някои ритуали от императорски времена и скочи в бъдещето, където руснаците чакат от него следващия мит.
Подобни трикове ползват господин Си в Китай във тип на приятел в Поднебесната.Също и мистър Тръмп в Америка, поел да връща величието на неговата страна. Подобни похвати от времето на Тодор Живков ползва и нашият Борисов, въпреки страната да е прекомерно дребна за велики каузи. Ватиканските папи по едно време афишират Рождество Христово на 25 март, по-късно съгласно някои източници Юлий II афишира тази дата за ден на непорочното Му зачатие, а рожденният ден е посочен на 25 декември. Назад към архитипа!
У нас добре се вижда в доста присъщата сентенция „ Голям ден е Великден, само че още по-голям е Гергьовден “. Колим си ние свине на първия ден на първия месец и агнета на петия на петия месец, както пилета надлежно на седмия и телета на единадесетия. Колкото и да е затискала и променяла християнската вяра античните празници и традиции, техните дати и форми, не се гаси туй, що не гасне! И отново изплуват осъвременени, отърсва се Зарезан от някой си Трифон, ще подмине и нелепия Валентин.
Малцина се замислят, че когато произнасят думите октомври, ноември и декември, в действителност споделят осми, девети и десети, което и значат латинските думи окто, новем и децем. Рим, съгласно авторитетни историци, е основан от Еней, племенник на царя на Троя след нейния погром. Етруските са траки, януари е първият месец на годината, започвал по Слънчевия календар. През 8 в. прочие н. е. латините превземат царството им и постановат техния господ Марс и неговия месец март за първи. Така декември става десети и другите преди него добиват познатите ни числителни редни имена.
После се връщат към януари за първи месец, въпреки всичко Марс е миниатюрен по значение, съпоставен със Слънцето, по отношение на което е насочен целият икономически живот на хората, обаче названията остават. Засега Нова година в католическия и в огромна част от православния свят е съгласно заповедта на Юлий Цезар от 45 година прочие н.е. на 1 януари. Всъщност в деня Брит Мила на юдеите, осмият след раждането на момченцето. Актът е според втората заповед от 613-те на Тората.
Буквално значи „ обрязване в символ на съюз сред народа на Израел и Всевишния “. Целяло се е юдеите да запазят компактността си и продължаването на рода между тях. За Христос, в случай че се одобри, че е юдей и е роден навръх 25 декември, обрязването е било на 1 януари. Цезар не е имал това поради, обрязването в Рим се е смятало за безчовечен египетски акт, а Адриан напряко го не разрешава. А и от ден на ден данни се натрупват, че Спасителят не е роден тогава, даже и че не е юдей.
Освен това, нали е Син Божий, изначално свят и непокварен, а обрязването за юдеите въплъщава отвод на индивида от прегрешение и поквареност?! Свети Дмитрий Ростовски написа: „ В рождеството Си в облика на човек нашият Владика е показал повече примирение, в сравнение с при обрязването в облика на виновник, изтърпявайки болежка, полагаща се за грях “.
В Русия Петър Първи постанова датата 1 януари през 1700 година, като предписва на този ден да не се пие водка, тъй като „ за задачата има задоволително дни през цялата година “. В множеството европейски страни това начало на годината се вкарва чак през 16 в. – в Германия през 1544-а, в Испания – 1556-а, Франция – 1564-а, в Британия и колониите – 1752-а. Обичаят на Запад на Нова година да се слагат дарове на децата в чорап преди е бил в деня на гибелта на Николай Чудотворец на 6 декември, само че е преместен.
Векове преди този момент хората са живеели по напълно други календари. Не е изключено в галактическата епоха скоро още веднъж да се върнем към астрономическите критерии.
Първият месец на годината е Свиня, Прасе, Докс преди епохи. На първия ден точно това животно се принася във тип на зимната жертва. Оттам и названието на огромния празник – Коледа, от заколвам. Не от календар, calendarium значи „ книга за задълженията “ или „ сметководна книга “. Започва Новата година по напълно съответен астрономически мотив – свършва най-дългата нощ и обожествяваното хиляди години преди новата епоха Слънце след зимното слънцестоене стартира да нараства „ с по едно просено зрънце “ всеки ден.
Ени Алем е именуван нулевия ден, 22. 12. в древността от предците ни, Единажден още. На Коледа се ражда Млада Бога, предхожда се от Бъдни вечер. Цялата коледна обредност разкрива дълбинния смисъл на посрещането на Новото Слънце от далечни на християнството времена. Предшественик на Христос е именитият тракийски артист и музикант от Родопа планина Орфей. Син на Бога на Слънцето Аполон, той също захванал да наставлява хората на по-висок морал, опитал да промени религиозната теория, влезнал в несъгласие с формалната идеология, станало причина за неговата гибел.
Слънцето изгрява и залязва, Орфей влиза в Тъмното царство и излиза на Светло, Христос умира и възкръсва. Древният воин конник, по-късно Свети Георги, убива Змея, който съгласно вярванията е вечен и възкръсва – знак на смяната на хилядолетния фетиш на хората към животворното величие в новото християнство. И свещите, и ореолите към главите на Христос и светиите, и пречистването посредством вода също са доста преди появяването на новия фетиш към Сина Божий.
Ролан Барт назовава мита „ метаезик “, второстепенен език, открадната и върната отначало дума. Първичният мит е действителност за хората, които имат вяра в него. Слънцето е същинско, свърхважна част от живота им. Фокусът на политиците, на властимащите през всички времена, е да извърнат мита наобратно, да изтърсят от него историческия заряд и да го трансфорат в проклинание. Функцията му към този момент е да обезкръви действителността, да се усеща като нейната липса. Вторичният мит към този момент не е същинско съществуване, наподобява като приказка и даже измислица.
През 274 година император Аврелиан, трак по генезис, афишира Непобедимото Слънце (лат. Sol Invictus) за формален римски господ, римляните стартират да го празнуват на 25 декември – Dies Natalis Solis Invicti или „ рожден ден на непобедимото слънце “. Много е мъчно, постоянно невероятно да се напусне мит, който е станал архетип, феномен на груповото неумишлено, подвел хората под общ знаменател. „ Първобитното мислене показва съществена конструкция на нашия разсъдък, този психически слой, който сформира груповото неумишлено “, съгласно Карл Юнг.
Несъзнателно хората живеят в свят с дяволи, караконджули, демони, магьосници и т. п., защото са ги изпълвали с изключително мощни афекти в минали времена. Затова сполучливо могат да превърнати в демони и дяволи политически лица като Калигула, Хитлер, Сталин, Бен Ладен и всеки различен, сравняван с някой от тях.
Случва се хората да си желаят „ откраднати “ легенди. Окарикатуряването на мита за царя-бащица от Борис Елцин в Русия разреши на Владимир Путин да се възползва и отговори на упованията на народа за връщане на „ откраднатото “. Върна познатата мелодия на предходния химн, гвардейските униформи и някои ритуали от императорски времена и скочи в бъдещето, където руснаците чакат от него следващия мит.
Подобни трикове ползват господин Си в Китай във тип на приятел в Поднебесната.Също и мистър Тръмп в Америка, поел да връща величието на неговата страна. Подобни похвати от времето на Тодор Живков ползва и нашият Борисов, въпреки страната да е прекомерно дребна за велики каузи. Ватиканските папи по едно време афишират Рождество Христово на 25 март, по-късно съгласно някои източници Юлий II афишира тази дата за ден на непорочното Му зачатие, а рожденният ден е посочен на 25 декември. Назад към архитипа!
У нас добре се вижда в доста присъщата сентенция „ Голям ден е Великден, само че още по-голям е Гергьовден “. Колим си ние свине на първия ден на първия месец и агнета на петия на петия месец, както пилета надлежно на седмия и телета на единадесетия. Колкото и да е затискала и променяла християнската вяра античните празници и традиции, техните дати и форми, не се гаси туй, що не гасне! И отново изплуват осъвременени, отърсва се Зарезан от някой си Трифон, ще подмине и нелепия Валентин.
Малцина се замислят, че когато произнасят думите октомври, ноември и декември, в действителност споделят осми, девети и десети, което и значат латинските думи окто, новем и децем. Рим, съгласно авторитетни историци, е основан от Еней, племенник на царя на Троя след нейния погром. Етруските са траки, януари е първият месец на годината, започвал по Слънчевия календар. През 8 в. прочие н. е. латините превземат царството им и постановат техния господ Марс и неговия месец март за първи. Така декември става десети и другите преди него добиват познатите ни числителни редни имена.
После се връщат към януари за първи месец, въпреки всичко Марс е миниатюрен по значение, съпоставен със Слънцето, по отношение на което е насочен целият икономически живот на хората, обаче названията остават. Засега Нова година в католическия и в огромна част от православния свят е съгласно заповедта на Юлий Цезар от 45 година прочие н.е. на 1 януари. Всъщност в деня Брит Мила на юдеите, осмият след раждането на момченцето. Актът е според втората заповед от 613-те на Тората.
Буквално значи „ обрязване в символ на съюз сред народа на Израел и Всевишния “. Целяло се е юдеите да запазят компактността си и продължаването на рода между тях. За Христос, в случай че се одобри, че е юдей и е роден навръх 25 декември, обрязването е било на 1 януари. Цезар не е имал това поради, обрязването в Рим се е смятало за безчовечен египетски акт, а Адриан напряко го не разрешава. А и от ден на ден данни се натрупват, че Спасителят не е роден тогава, даже и че не е юдей.
Освен това, нали е Син Божий, изначално свят и непокварен, а обрязването за юдеите въплъщава отвод на индивида от прегрешение и поквареност?! Свети Дмитрий Ростовски написа: „ В рождеството Си в облика на човек нашият Владика е показал повече примирение, в сравнение с при обрязването в облика на виновник, изтърпявайки болежка, полагаща се за грях “.
В Русия Петър Първи постанова датата 1 януари през 1700 година, като предписва на този ден да не се пие водка, тъй като „ за задачата има задоволително дни през цялата година “. В множеството европейски страни това начало на годината се вкарва чак през 16 в. – в Германия през 1544-а, в Испания – 1556-а, Франция – 1564-а, в Британия и колониите – 1752-а. Обичаят на Запад на Нова година да се слагат дарове на децата в чорап преди е бил в деня на гибелта на Николай Чудотворец на 6 декември, само че е преместен.
Векове преди този момент хората са живеели по напълно други календари. Не е изключено в галактическата епоха скоро още веднъж да се върнем към астрономическите критерии.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ