Банките премахват срочните депозити. Какви са алтернативите?
Набирането на спестители към този момент не е във фокуса на банките. Кредитните институции са цялостни с пари, от което търпят загуби поради негативните лихви, с които ги санкционира Българска народна банка за свръхрезервите, написа Сега.
Затова и някои банки към този момент непосредствено отхвърлят откриването на срочни депозити и пренасочват вложенията в разплащателни сметки. Други слагат толкоз високи такси за разкриване на сметки и изтегляне на средства даже на падеж, че държането на пари по банкови влогове при нулеви лихви става безусловно неизгодно.
Хората би трябвало да помислят за опция на спестяванията си, тъй като в средносрочен проект обстановката с нулевите и даже негативни лихви няма да се промени, поучават специалистите. Една такава опция е вложението във взаимни фондове.
При добре представящите се взаимни фондове доходността варира сред 3% и 5%.
Какво е съвместен фонд?
Взаимни фондове се назовават обединяванията на капиталите на разнообразни вложители (физически и юридически лица). Капиталът е разграничен на дялове и всеки вложител закупува подобаващ брой дялове. Няма наложителен период на инвестицията, само че минималният е 2-3 години. Във всеки един миг вложителят може да закупи нови дялове, да продаде всичките или част от тях. Доходността зависи от профила на фонда – дали е рисков или закостенял, в кой район са вложенията, какви са активите – дългови бумаги, облигации, акции.
Схемата обаче има и минуси – облагата не е обезпечена. Стойността на дяловете може да се намали, т.е. съществува риск вложителите да не възстановят цялостния размер на вложенията си. Освен това за разлика от депозитите и банковите сметки, парите, вложени във взаимни фондове, не са 100% предпазени за суми до 196 000 лева Фондът за компенсиране на вложителите изплаща 90% от вземането, само че не повече от 40 000 лева
Инвеститорите във съвместен фонд дължат такса за ръководство, както и такси за вход и излаз. Проверка на уеб страницата „ Моите пари “ демонстрира, че таксите за ръководство варират от 1% до 3% от средногодишната чиста стойност на активите на фонда. За българските фондове таксите за вход и излаз са в диапазона 0.1% – 0.5% от цената на 1 дял. При задграничните фондове са по-високи – 2% до 5%. Има и фондове, които не събират такси за вход, с цел да предизвикват вложителите да вложат парите си за къси интервали. Въпросът е до каква степен спестителите са подготвени да поемат по-голям риск пред това да държат на загуба, само че предпазени пари, по сметки в банките.
Виж още:
