Покажи ми снимките си, да ти кажа кой си
На земята има два вида хора – такива, които обичат да се снимат, и такива, които не обичат. Аз спадам към втория. И не ми се мисли какво би споделила за това доктор Маргарита Бакрачева – първият български фототерапевт.
Не, доктор Бакрачева не е от лекарите, които насочват светодиоди към пациенти, заболели от псориазис (макар че това също се назовава фототерапия). Заедно с сътрудниците си – фотографа Нели Гаврилова и художника Николай Бакрачев, тя създава единственото по рода си у нас студио, което предлага психотерапия благодарение на фотоси.
Този способ за навлизане в дълбините на човешката душeвност е изцяло нов за нашата страна. Д-р Бакрачева и Нели Гаврилова напълно независимо и непринудено стигат до концепцията, че за разлика от другите типове арт терапия, комбинирането на логиката на психиката с фотоапарата предлага на всеки пациент неповторимата опция да изрази себе си, без безусловно да има гения и характерните умения, нужни за основаването на една картина, статуя или театрално зрелище. В същото време фотосите са механизъм, който всеки от нас употребява, с цел да документира значимите и паметни моменти от живота си. А това е в действителност
скъпа опция за експерта да огледа през очите на своя пациент
и да разбере по какъв начин наподобява животът му от личната му позиция.
Първите опити за потребление на фотографията като лечебен способ датират единствено 30 години след изобретяването на първия фотоапарат. През 1856 година английският психиатър доктор Хю Даймънд стартира да документира характерните изражения на хора с тежки психологични болести и да ги употребява – въпреки и без необикновен триумф – в лечебните си сесии. През 1975 година канадският психолог доктор Джуди Уайзър разгласява първата публикация, описваща изгодите от интерпретирането и разбора на снимков материал в лечението на разнообразни вътрешни спорове. Тя създава метода и сполучливо го употребява и до през днешния ден.
След като организират първичните си изследвания, доктор Бакрачева и сътрудниците й се свързват с доктор Уайзър – понастоящем ръководител на Сдружението по фототерапия, и получават от нея изчерпателни данни за развиването и техниките на метода, които се употребяват до този миг в света.
Опитът им в България обаче подсказва, че ще бъде належащо да приспособяват концепцията, с цел да пасне на характерните потребности и настройки на родната аудитория.
„ Разбрахме, че би трябвало да разчупим малко рамката, която си върви от 1856 година Като психолог мисля, че обстановката у нас сега е такава, че хората търсят нещо малко по-различно от класическата психотерапия ”, изясни доктор Бакрачева.
Като начало тя и сътрудниците й вземат решение да избягат от общоприетия модел, в който психотерапевтът поддържа връзка на четири очи със своя пациент, и
основават лечебни групи, в които интензивно вземат участие фотограф и художник. В тези групи самият психотерапевт остава в сянка, като проучва и възнамерява това, което се е случило по време на сесиите, отвън самите срещи. По този метод пациентът получава опцията да поддържа връзка с екипа отвън общоприетата психотерапевтична рамка, да не помни, че е оценен.
„ Така хората одобряват това, което се случва, по-скоро като кръжок, като нещо занимателно и стопират да мислят, че имат проблем.
Много е нездравословно да мислиш непрестанно за живота си като за проблем – това е в действителност стадий, обстановка, през която преминаваш, а не проблем.
Затова се работи доста по-лесно, когато отклоняваме тази настройка. Скритата терапия, която минава на фоново равнище, е доста по-ефективна и трайна и не изисква никакви вътрешни контузии и самоанализи ”, изясни психологът. В същото време другите гледни точки на участниците в екипа поддържат обективността и преглеждат проблемите от доста страни – мъжката, женската, тази на психолога и на актьора.
Вторият нов щрих, който доктор Бакрачева нанася върху своя модел фототерапия, е извеждането на действието на напред във времето. „ Не считам, че само осъзнаването на повода за проблемите може да промени нещо. Изводът, до който съм достигнала в работата си, е, че
казусът на хората е, че не работят .
Знаем, че методът ни на живот не ни устройва, прекомерно наясно сме с аргументите, които са ни довели до такава степен, само че просто не можем да съберем сили, храброст и убеденост, с цел да стартираме нещо да променяме ”, е нейното мнение.
Тя създава стратегия от три стъпки, която работи на правилото себепознаване-себеприемане-себеизразяване, като ударението пада върху себеизразяването, защото съгласно опита й там българите – а и освен те – имат най-вече бариери за превъзмогване. В основата на тази стратегия е философията, че с минимални старания и най-много развлечение можем и би трябвало да си помогнем да се почувстваме по-добре. Това е и правилото, който тя ползва във фототерапевтичните си стратегии.
