7 изчезнали животински вида, които учените искат да възкресят
На Земята броят на изчезналите животни към този момент надвишава броя на живите. Виновни за това са климатичните промени, както и намесата на индивида в природата. Ето за какво учените са се заели със задачата да възродят някои от измрелите типове. Скоро това може да стане допустимо благодарение на клетъчни проби.
Кои седем типа съгласно науката имат действителни шансове още веднъж да припкат из горите и саваните на Земята, ще разберете от редовете по-долу.
4. Мамут
Може би най-известното животно в листата е мамутът. Той е предшественик на африканския слон, само че за разлика от него тялото му било покрито с четина. Не е напълно ясно дали за измирането му били отговорни внезапните климатични промени в края на последната ледникова ера, или ловуването му от хората. Новите изследвания обаче демонстрират, че мамутът не е липсващ преди 12 000 години, както се смяташе до момента. Археологични находки потвърждават, че допреди 4000 години в сибирската степ е живяла една форма на вълнестия мамут – мамутът джудже.
Докъде са стигнали проучванията . Части от генома на мамута ще бъдат въведени в клетките на слонове. По този метод няма да се съживи истинският мамут, само че ще бъде основан нов тип слон, резистентен на студове, изяснява генният откривател Джордж Чърч. За страдание откритият генетичен материал няма да стигне за клониране.
5. Пиренейски козел (букардо)
Пиренейският козел е подвид на иберийския козел, живял, както допуска името му, на Пиренейския полуостров. През ХІХ век броят на пиренейските планински козли съществено понижава заради бракониерство. Във всеки случай като аргументи за измирането на този тип се акцентира инфекциозна болест или безплодието на останалите живи животни.
Докъде са стигнали проучванията . През 2003 година благодарение на мостри от кожата на последните оживели животни (видът е разгласен за публично измрял през 2000 г.), консервирани в течен азот, учени съумяват да клонират букардо - единствено с цел да го видят по какъв начин изчезва още веднъж. Поради недостатък в белите дробове клонингът умира седем минути след раждането си. Засега няма информация за нови опити за клониране.
6. Гигантски безделник
Прадедите на днешния безделник не живеели по дърветата, а на земята и тежестта им можело да доближи няколко тона. До през днешния ден не е изяснено дали причина за измирането им е ловуването им от хората или бързата климатична смяна след последната ледникова ера. Първото съмнение е по-правдоподобно, тъй като последните екземпляри от този тип са измрели едвам в средата на ХVІ век на островите Куба и Хиспаньола.
Докъде са стигнали проучванията . Музеят на естествените науки в Роли, Съединени американски щати, разполага със скелет на великански безделник. В момента учени работят върху извличането на ДНК от него, с цел да се опитат да основат образец посредством клониране или обработване.
7. Слонска птица (гигантски епиорнис)
Към този липсващ тип спадали три рода щраусоподобни, обитаващи Мадагаскар. Крилата им били закърнели както при днешните щрауси, само че за сметка на това имали дълги здрави крайници. Предполага се, че причина за измирането на тези птици било изсичането на гори и ловуването. Археологически доказателства за слонската птица съществуват до 1000 година С тежестта си от 530 до 730 кг тя е най-голямата птица, живяла в миналото.
Докъде са стигнали проучванията . През 2018 година учени от Харвардския университет съумели да извлекат геном от една кост. С този генетичен материал би било допустимо типът да се култивира благодарение на яйца от ему. Ему е безкрпила птица, правоприемник на гигантския епиорнис.
Към първата част ТУК.
